Докладчик съдия Татяна Кънчева

Председателят на Върховния касационен съд на Република България, на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт е направил предложение Общото събрание на наказателната колегия да се произнесе с тълкувателно решение по параграф 90 от Преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ, бр. 92/2002 г.) и да отговори на следния въпрос:

Съставлява ли посочената разпоредба пречка за групиране по чл. 25 НК на наказанията по присъди, влезли в сила при условията на забраната по чл. 26 НК, в редакцията му от 8.08.1997 г. (ДВ, бр. 62/1997 г.) с наказание, наложено с присъда, влязла в сила след отмяната на същата забрана на 1.10.2002 г.

Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд за да се произнесе, взе предвид следното:

За да се даде отговор на въпроса, е необходимо да се изясни историята на чл. 26 НК и на параграф 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК от 2002 г. Законодателната промяна, извършена със ЗИДНК в сила от 8.08.1997 г. е свързана с отмяна на института на продължаваното престъпление и последвалата от това необходимост да се налага наказание за всяко едно от престъпните деяния, като се определя общо измежду тях по реда на чл. 23 - 25 НК. С оглед завишената степен на обществена опасност на престъпленията, извършени при условията на опасен рецидив, за тях бе изключена възможността за определяне на общо наказание, като с тогава възприетата редакция на чл. 26 НК законодателят постанови наказанията да се изтърпяват поотделно. В резултат на посоченото законово решение, в периода на действие на забраната по чл. 26 НК са постановени присъди, сборът от чиито наказания значително надхвърля максималния размер на лишаването от свобода по чл. 39 НК, а в някои случаи и границите на човешкия живот....