Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: МИРОСЛАВ М. К. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от председателя М. Ч. по административно дело № 304/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" („ОД“) - София, в главна дирекция "Фискален контрол" (ГД “ФК“) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Б., против решение № 7036 от 20.11.2023 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7947/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-С2280-0129511/20.07.2023 г. на началник отдел „ОД“ – София в ГД „ФК“ на ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ във вр. с чл. 187, ал. 4, изр.3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка (ПАМ)– запечатване на стопанисвания от „ВАВ ИНВЕСТ“ ЕООД офис – склад, находящ се в [населено място], [улица] забрана на достъпа до него за срок от 30 (тридесет) дни.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до изводите на първоинстанционния съд, че запечатването на търговския обект за срок от 30 дни не е съобразено с принципа на съразмерност и е в разрез с чл. 273 от Директива 112/2006/ЕО. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът - „ВАВ ИНВЕСТ“ ЕООД, чрез адв. Г., изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор, както и в проведеното о. с.з. Претендира разноски за адвокатски хонорар съгласно представен списък.
Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била ЗНПАМ № ФК-С2280-0129511/20.07.2023 г. на началник отдел „ОД“ – София в ГД „ФК“ на ЦУ на НАП, с която на осн. чл.186, ал.1, б. “а“ от ЗДДС е приложена ПАМ – запечатване на стопанисвания от „ВАВ ИНВЕСТ“ ЕООД офис – склад, находящ се в [населено място], [улица] забрана на достъпа до него за срок от 30 (тридесет) дни поради повторност на извършеното нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка за извършена продажба на очила за мотокрос на стойност 15.00 лева.
Първоинстанционният съд е обосновал извод, че ЗНПАМ е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма. Подробно е мотивирал извода си за доказаност на фактическите основания, посочени в нея, съответно за наличието на правното основание на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а) от ЗДДС за налагане на ПАМ - запечатване на обект. Аргументите на съда за отмяната на акта са свързани с нарушение на принципа на пропорционалност и невъзможност наложената ПАМ да постигне заложените в чл. 22 от ЗАНН цели. Съдът подробно е обсъдил решение на СЕС по дело С-97/21 и е извел извод, че в случая за едно и също нарушение е наложена ПАМ – запечатване на обект за максималния срок от 30 дни и едновременно дружеството е санкционирано с НП със сумата от 2000 лв., поради което наложената принудителна мярка се явява непропорционално ограничение спрямо преследваните легитимни цели. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпа до обекта.
Правилно първоинстанционният съд след анализ на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че запечатването на обекта и забраната на достъп до него не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните последици от тях, а на практика се превръща в санкция, която не съответства на предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, както и на регламентирания в чл. 6 АПК принцип за съразмерност.
Според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер за същото деяние и срещу същото лице. В този смисъл е и постановеното от СЕС решение по дело С-97/21, в което е посочено, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимата допълнителна тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В случая, от представения пред първостепенния съд АУАН № F712400/23.06.2023 г., въз основа на който е издадено наказателно постановление № 713679-F712400/20.07.2023г. е видно, че за същото деяние е ангажирана административнонаказакателната отговорност на дружеството, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2000 лева. Следователно въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС) и като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки с наказателноправен характер, което е основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна.
Решението на административния съд е правилно и съответно на приложимия материален закон. Същото е обстойно мотивирано и с него е даден отговор на всички, относими към спора въпроси. На основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК съдържанието на мотивната част на първоинстанционното решение не следва да бъде преповтаряно.
Изводите на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 47, т. 51 и т. 56).
Обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила.
При този изход на спора ответника има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в претендирания размер от 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7036 от 20.11.2023 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7947/2023 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „ВАВ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 205018075, сумата от 1000 (хиляда) лева, разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ М. М. п/ ХРИСТО КОЙЧЕВ