Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . КИРОВ при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 536/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, [улица]I [номер], срещу Решение № 7195 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9238 по описа на Административния съд София-град за 2023 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу предписанието по т. 2.1 от Раздел V на Констативен протокол (КП) № 07-03-101/20.07.2023 г., съставен от С. К., на длъжност главен инспектор в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях (РО НЯСС) Ю. Ц. Б. офис С. З. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 2]) и С. П., на длъжност инспектор в РО НЯСС Ю. Ц. Б. офис С. З. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2]. Наред с това ДПУСЯ е осъдена да заплати в полза на[Фирма 2] 100, 00 лв. съдебни разноски.

Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави доводи, че председателят на[Фирма 2] или оправомощени от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма. Твърди, че не е уведомен от административния орган за започване на административното производство. Изразява становище, че формираните от съда изводи за съответствието на оспорения акт с целта на закона са необосновани. По тези съображения иска отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Ответникът С. К. и С. П., служители в РО НЯСС Ю. Ц. Б. офис С. З. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2], оспорват касационната жалба като неоснователна, по съображения в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Искат оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, по жалба на ДПУСЯ срещу обективираното в т. 2.1. от КП № 07-03-101/20.07.2023 г. (съставен от длъжности лица при РО НЯСС Ю. Ц. Б. офис С. З. към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2]) предписание за възстановяване (в срок до 03.06.2024 г.) на изправното техническо състояние на основния изпускател на язовир Спасово-339, находящ се в землището на [населено място], О. Ч. О. С. З.

Съдът е установил от фактическа страна, че на 20.07.2023 г. представители на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при[Фирма 2] извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир Спасово-339, находящ се в землището на [населено място], О. Ч. О. С. З. предоставен за управление на ДПУСЯ на основание чл. 139а, ал. 6 от Закона за водите (ЗВ). В хода на проверката служителите на[Фирма 2] констатирали неизправност на основния изпускател. Съставили оспорения КП, с който дали предписание 2.1. Да се възстанови изправното техническо състояние на основния изпускател (срок: 03.06.2024 г.). С. А. на техническото състояние на язовир Спасово-339 от март 2021 г. (л. 30-33 от първоинстанционното дело), техническото и експлоатационното му състояние е оценено като неизправно частично работоспособно, защото са нарушени показатели на технологичната сигурност, изразяващи се в липса на проводимост на основния изпускател, липса на СК на основния изпускател и пукнатини и локални хлътвания на короната и водния откос.

При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е приел от правна страна, че подадената от ДПУСЯ жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Приел е, че оспореният акт е издаден от оправомощени със заповед на председателя на[Фирма 2] за това лица. Преценил е, че издателите на акта са действали в съответствие с правомощията им по чл. 190а, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 4 ЗВ. Като се позовал на относимата правна рамка чл. 10, ал. 4, чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, чл. 116 и чл. 117 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та), е формирал извод, че за председателя на[Фирма 2] и за оправомощени от него длъжностни лица са налице уредени в ЗВ правомощия по извършване на контрол по техническото състояние на язовирните стени и на съоръженията към тях. Приел е, че оспореното предписание е дадено именно в изпълнение на така предоставената им компетентност и с цел да се осигури безопасната техническа експлоатация на язовир Спасово-339. Посочил е, че първоинстанционният и касационен жалбоподател не оспорва липсата на техническа изправност на основния изпускател на язовира.

Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт в писмена форма. Счел е, че даденото предписание е ясно формулирано. Взел е предвид, че КП е подписан от представител на ДПУСЯ, който не е възразил по установеното в него. Аргументирал се е, че макар в акта да липсва указване на реда и срока за неговото обжалване, това не е попречило на жалбоподателя да организира своевременно защитата си. Формирал е извод, че в хода на административното производство по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същият е постановен и при правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че след като собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, а констатираната неизправност в основния изпускател представлява отклонение от изискванията за конструктивната и технологичната сигурност на язовирните стени и съоръженията към тях, от ДПУСЯ се изисква предприемане на ремонтно-възстановителни работи. Изложил е съображения относно съответствието на процесното предписание със целта на ЗВ. С тези мотиви съдът е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Извършената от първоинстанционния съд преценка за законосъобразността на оспореното по т. 2.1. от КП № 07-03-101/20.07.2023 г. предписание е в съответствие с материалния закон и обективно изяснената по делото фактическа обстановка.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че председателят на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 07-03-101/20.07.2023 г. е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 2] са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на[Фирма 2]. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на[Фирма 2] или от оправомощени от него длъжностни лица за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ. Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири публична и частна държавна собственост, в т. ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Не се спори по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление на язовир Спасово-339 и съоръженията към него на основание чл. 19б, ал. 3 ЗВ Акт за публична държавна собственост № 10158/19.10.2020 г.

Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото, че язовир Спасово-339 е класифициран в трета ниска степен на потенциална опасност л. 34 от първоинстанционното дело.

Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи.

Оспореното предписание по т. 2.1 от Раздел V на КП № 07-03-101/20.07.2023 г., съставен от длъжностни лица при РО НЯСС Ю. Ц. Б. офис С. З. при[Фирма 2] е издадено във връзка с техническото състояние на язовир Спасово-339, стопанисван от ДПУСЯ. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, безопасната експлоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на[Фирма 2] или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с. з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. От своя страна собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по чл. 190, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на[Фирма 2]. Видно от КП, проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир Спасово-339 на 20.07.2023 г. е реализирана в присъствието на инж. Р. М. хидроинженер в Териториално поделение на ДПУСЯ гр. Ямбол. Това лице се е запознало с оспореното предписание, подписало е КП от проверката и не е направило възражения по установеното от проверяващите. Отделно от това, след като процесният КП е подписан от лице-служител на собственика на язовира, това означава, че ДПУСЯ е била уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно се твърди, че касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката и да направи преценка относно квалификацията на това лице, която ще му позволи да участва компетентно в нея.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на административния акт. Същият е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити за индивидуален административен акт. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като, на основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че оспореното предписание не е издадено в съответствие с целта на ЗВ. Осъществената проверка и оспорените предписания са извършени и дадени именно в изпълнение на осъществявания от[Фирма 2] контрол във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поради което е изпълнена и целта на закона.

Предвид изложените доводи, контролните органи на[Фирма 2] са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), са дали законосъобразно предписание по т. 2.1. от Раздел V на КП № 07-03-101/20.07.2023 г.

При този изход на спора на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. На ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100, 00 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7195 от 23.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9238 по описа на Административния съд София-град за 2023 г.

ОСЪЖДА Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири със седалище и адрес на управление в София, [улица]I [номер] да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление в София, на [улица] сума в размер на 100, 00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ