Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 615/2024 г.

Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири" /ДПУСЯ/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „К. А. I” № 12, представлявано от изпълнителния директор инж. Ц. Б., чрез старши юрисконсулт В. В., срещу Решение № 7418 от 29.11.2023 г., постановено по административно дело № 7170/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложените в касационната жалба доводи се иска отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждане на сторените в процеса разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - инспектор по защита на населението в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" – Монтана Х. Б., в писмена защита, излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК, касационната жалба се явява неоснователна.

С Решение № 7418 от 29.11.2023 г. по адм. дело № 7170/2023 г., Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на изпълнителния директор, представляващ Държавно предприятие "Управление и стопанисване на язовири", срещу Констативен акт № КА-ПБЗН-МН0-9-4/26.06.2023 г., издаден от инспектор по "Защита на населението" в група "Превантивен контрол и превантивна дейност" на сектор „Превантивна и контролна дейност“ към Регионалната дирекция "Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението" - Монтана, с който са дадени предписания по чл. 89, ал. 1 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ за язовир „Валога“, находящ се в землището на с. Гаганица, община Берковица, област Монтана, със срок за изпълнение – 31.07.2023 г.

За да отхвърли подадената пред него жалба първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Според съда не е нарушено и накърнено правото на защита на жалбоподателя в хода на производството.

След като е обсъдил относимите разпоредби и е направил извод, че липсва идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т.4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, съдът е достигнал до извод, че след като язовир „Валога“ е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, то неговият собственик или ползвател е задължен да изготви авариен план за обекта, или възложи неговото изготвяне на оператор, като осигури изпълнението на предвидените мерки, с оглед което съдът е приел, че предписанията, обективирани в констативния акт, са законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото от фактическа страна е установено, че от утвърдена от областния управител на област Монтана класификация на язовир „Валога“ по смисъла на чл. 141б от Закона за водите, същият е класифициран в първа степен на потенциална опасност. С. З. № 8121з-812/17.07.2019 г., министърът на вътрешните работи е оправомощил инспектори по „Защита на населението“ в РД „ПБЗН“ с правата по чл. 87, ал.1, чл. 89 и чл. 100, ал.1 от ЗЗБ. В тази връзка е издадена Заповед № 1983з-103 от 21.02.2017 г., с която директорът на HД „ПБЗН“, с т.ІІІ.3.4., е оправомощил директора на РДПБЗН да утвърждава списък на обектите, подлежащи на контрол в района на действие на регионалната дирекция, а с т.ІІІ.3.5. се определя със заповед териториален участък на всеки служител от РДПБЗН, осъществяващ контрол по спазване на ЗЗБ. С. З. № 1001з-22 от 26.01.2023 г. на издателя на акта, с т.ІІ.3 е разпределен втори териториален участък, в който попада и процесният язовир.

В изпълнение на утвърдения списък и график, на 26.06.2023 г. инспекторът по „Защита на населението“ в група ПКПД към РД „ПБЗН“ - Монтана е извършил проверка на язовир „Валога“, резултатите от която са обективирани в Констативен акт № КА-ПБЗН-МН0-9-4/26.06.2023 г. Установено е, че за язовира има изготвен авариен план, но същият не е в пълна форма и съдържание, посочено в Приложение №2 към чл.57, ал.2 от Наредбата, защото не съдържа карти на уязвимите от заливане територии, които биха били наводнени при образуване на висока вълна от разрушаване на язовирната стена или изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия, съгласно изискването на Приложение № 2 към чл. 57, ал.2 от Наредбата. Дадени са задължителни предписания на ДПУСЯ, като упражняващ правото на собственост върху язовир „Валога“: да се приложат към аварийния план на обекта описаните в съдържанието му, като Приложение №9, карти на уязвимите от заливане зони в съответствие с изискванията на чл.35, ал.2 от Закона за защита при бедствия, във вр. с чл.4.8 от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Определен е срок за изпълнение 31.07.2023 г.

При постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, след преценка на доказателствата, съдът е достигнал до законосъобразни изводи за неоснователност на оспорването.

Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че държавното предприятие е в невъзможност да изпълни задължителното предписание, поради изначална липса на изготвени карти на уязвимите от заливане зони и на утвърдена от компетентен орган методика, по която те да се изготвят, както и че задължението на собствениците за изготвяне на авариен план с нормативно определено съдържание, което включва в себе си прилагането на такива карти, не означава, че именно собствениците трябва да изготвят тези карти.

Съгласно чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия, при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, които органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци са длъжни да изпълняват. В разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/, издадена на основание чл. 141, ал. 2 от Закона за водите, е посочено, че собственикът отговаря за изпълнението на всички изисквания по Закона за водите и за осигуряването на безопасна експлоатация на язовирите.

Съгласно чл. 57, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, аварийните планове на язовирите се изготвят от собственика/оператора по реда на чл. 35 от ЗЗБ и чл. 138а, ал. 1 и 2 от Закона за водите, като специфичните изисквания за формата и съдържанието на аварийните планове на язовирите се определят с Наредбата. Съгласно т. 4.4. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа кратко описание на язовира, включващо и данни за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода.

Съобразно т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата, аварийният план съдържа карти на уязвимите от заливане зони, които се изготвят за язовирите от първа висока степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б от Закона за водите. Степента на потенциална опасност се определя съгласно Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в настоящия случай за язовир „Мишковец“, а не за „Валога“ е налице отбелязване с "да" по критерий "засегнати елементи от инфраструктурата, водещи до отрицателни последствия за обществото и човешкото здраве и стопански такива от първа и втора категория по смисъла на чл.2 и чл.4, ал.5 от Наредба №1 за номенклатурата за видовете строежи", и е класифициран като язовир от първа висока степен на потенциална опасност. Не се спори обаче, че същото доказателство съществува и за язовир „Валога“.

Основната цел на картите на уязвимите от заливане зони е да се определят териториите, които ще бъдат наводнени от високата вълна при разрушаване на язовирната стена или от изпускане на водни обеми от язовира в аварийни условия. Картите на уязвимите от заливане зони са необходими, за да се улесни навременното уведомяване и евакуацията на райони, потенциално засегнати от разрушаване на язовирната стена или преминаване на висока вълна. Картите на уязвимите от заливане зони на язовирите от първа висока степен на потенциална опасност включват засегнатите територии и зони, определени в Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2.

Действително, както правилно е приел административният съд, не съществува идентичност между картите по чл. 146з от Закона за водите и картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние. Картите по чл. 146з от Закона за водите касаят райони под заплаха от наводнения и райони с риск от наводнения, същите са основа за създаване на планове за управление на риска от наводнения на ниво район и се съставят по методиката по чл. 187, ал. 2, т. 6 от ЗВ, актуализират се и се преразглеждат от директора на съответната басейнова дирекция. Картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 на Наредбата са относно уязвими от заливане зони при разрушаване на язовирна стена или от изпускане на водни обеми от язовир в аварийни условия, част са от аварийния план на язовира и се съставят от собственика/оператора на язовира. Първо се изготвят аварийни планове с карти на уязвимите от заливане зони на всеки обект, а след това се изработват планове за управление на риска от наводнения в целия район, в който може да има множество водоеми и водностопански съоръжения. След като язовир „Белоградец-2“ е класифициран от първа висока степен на потенциална опасност, собственикът е задължен да изготви авариен план за обекта, като включи в съдържанието му и карта на уязвимите от заливане зони. Доколкото част от задължителното съдържание на аварийния план е и кратко описание на язовира, включващо и данните за населението и инфраструктурата, които ще бъдат засегнати надолу по течението при авария на язовирната стена или при наводнение в резултат на голямо контролирано или неконтролирано изпускане на вода (т. 4.4. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата), то тези данни също е необходимо да бъдат включени в изготвения авариен план.

Неизпълнението на задължения на държавни органи и липсата на методика за изработване на картите по т. 4.8. от Приложение № 2 към Наредбата не водят до отпадане или освобождаване от изпълнение на задължението на собственика/оператора. Липсата на единна методика по-скоро касае класификацията на язовирите по степен на потенциална опасност, която за язовир „Валога“ е приключила с категоризирането му като такъв от първа висока степен на потенциална опасност още през 2020 г. със заключението на комисията, назначена от областния управител на област Монтана със Заповед №ОМП-2-9/05.10.2020 г. Освен това, за собственика/оператора е налице възможността да изисква, с оглед нормативно вменените му задължения, от съответните държавни органи необходимата му информация, за да постигне съответствие на аварийния план с всички законови изисквания, включително с тези по т. 4.4. и т. 4.8. от Приложение № 2 към чл. 57, ал. 2 от Наредбата. В този смисъл е и практиката на ВАС, съдържаща се в Решение № 11435 от 22.11.2023 г. по адм. д. № 2766/2023 г., VІ отд.; Решение № 9927 от 19.10.2023 г. по адм. д. № 4519/2023 г., VІ отд.; Решение № 10451 от 01.11.2023 г. по адм. д. № 4644/2023 г., VІ отд.; Решение № 7959 от 18.07.2023 г. по адм. д. № 3721/2023 г., VІ отд и др.

Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.

Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7418 от 29.11.2023 г., постановено по административно дело № 7170/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ