Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията К. С. по административно дело № 750/2024 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните срещу решение № 7/04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1208/2020 г. по описа на Административен съд София област, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № РД-05-86 от 2 септември 2020 г., издаден от министъра на земеделието, храните и горите, като преписката е изпратена на министъра на земеделието за предприемането на действия по изпълнение на решение на Европейската комисия С (2014) final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.2617 (2011/C) по отношение на Г. Т., С. Тихина – Димова и Р. Т..

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски.

Ответната страна – Г. Т., С. Тихина – Димова и Р. Т., изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, като първоинстанционното съдебно решение следва да се остави в сила в частта му, с която актът за установяване на публично държавно вземане е отменен, но следва да се отмени в частта му, с която преписката е върната на административния орган. Доколкото с оглед на обстоятелството, че размерът на неправомерно предоставената държавна помощ е de minimis, не е следвало да се образува производство по чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи.

С решение на Европейската комисия С 2014 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за помощ № SA.26212 (2011/C), № SA.26217 (2011/C), е прието, че при извършени в посочения в решението период замени на горски имоти, оценени по Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд, отм., държавата е предоставила предимство под формата на държавни ресурси на частните субекти в нарушение на чл. 108, параграф 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . За да се приеме наличието на помощ в сделките за замяна по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , в решението на Европейската комисия са поставени изисквания за установяване на кумулативни условия, които трябва да са налице при всяка сделка и е създадена формура за определяне на размера на помощта, която трябва да бъде възстановена. Кумулативните изисквания са обективирани в съображение 124 от решението на Европейската комисия, като те са четири – 1. За мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, 2 – тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер, 3 – това предимство трябва да бъде избирателно и 4 – мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки, които обуславят прилагане на правилата за държавната помощ. В съображения 147 и 173 се обосновава формула, с която се определя дали частната страна е получила и в какъв размер икономическо предимство в резултат на сделката за замяна, като отчита както административните цени, използвани при първоначалната сделка, така и реалните пазарни цени на горските парцели към същата дата, каквито по силата на решението на Европейската комисия и по възлагане от Българската държава са изготвени от независим лицензиран оценител за всяка замяна. Съгласно формулата, размерът на държавната помощ, получена в резултат на сделката за замяна се равнява на стойността на – разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя държавна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с наредбата, минус стойността на разликата между реалната пазарна цена на парцела горска земя частна собственост и административната цена за този парцел, определена в съответствие с наредбата. Когато тази стойност е положителна величина се счита, че е предоставена държавна помощ, която подлежи на възстановяване. Административният орган е приел, че тези фактически и правни основания за определяне на наличие на държавна помощ и нейния размер са налице при замяната на горски имоти, извършена с договор за замяна на недвижим имот № 435 от 3 ноември 2008 г., сключен между Г. Т. и М. Тихина, от една страна, и Държавната агенция по горите, от друга страна. По силата на този договор двамата са заменили 8 броя собствени имоти с обща площ 149 976 декара, оценени по наредбата на 198 3666 лв. срещу 7 държавни имота, оценени по наредбата на 156 166 лв. Пазарната оценка на частните имоти е 81 083, 93 лв., а на държавните имоти 166 461, 88 лв., съгласно оценка, изготвена от Агролеспроект ЕООД. Прието е, че с извършената замяна Г. Т., в лично качество, от една страна, и същият заедно с Р. Т. и С. Тихина – Димова, от друга страна, в качеството им на наследници на М. Тихина са получили икономическо предимтво, представляващо неправомерна държавна помощ, която подлежи на възстановяване в размер на 127 578 лв. Издаден е акта за установяване на публично държавно вземане, с който е установено за Г. Т., С. Тихина – Димова и Р. Т. – наследници на М. Тихина, при условията на разделност, публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на главница и лихва, както следва – за Г. Т. – 127 395, 83 лв., за С. Тихина – Димова – 31 848, 96 лв., за Р. Т. – 31 848, 96 лв. При осъществен контрол за законосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане, той е огменен с решението, предмет на касационна проверка за законосъобразност пред тази съдебна инстанция. Едновременно с това първоинстанционният съд е върнал делото като преписка на административния орган, при съобразяване и спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е приел, че по отношение на адресатите на акта не е установено качеството бенефициер по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Приел е, че не са изложени съображения от административния орган относно извършваната стопанска дейност и то по отношение на конкретните имоти, предмет на замяната. Определил е това обстоятелство като нарушение на администратино производствените правила. Приел, че по делото липсват доказателства за извършването на стопанска дейност от адресатите на акта по отношение на конкретните имоти, предмет на сделката за замяна. Приел е, че в административния акт не се съдържат мотиви, въз основа на които адресатите на акта са определени като предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Приел е, че такива не се съдържат и в публикувания от административния орган списък списък на бенефициерите на несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ по решението на Европейската комисия от 05.09.2014 г. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебните експертизи по делото, от които се установява завишен размер на определената от административния орган цена на процесните имоти. Приел е, че вещото лице е ползвало 12 сделки в района на гр. Ботевград, които са с предмет имоти, представляващи дървопроизводителни горски площи в установения срок – за периода от 03.11.2007 г. до 03.11.2008 г., докато Агролеспроект ЕООД е използвало 1 сделка от 2005 г. с имот в горски територии, 14 сделки със земи – земеделска територия при оценяване на държавните поземлени имоти в горски територии в землището на [населено място]. По отношение на имотите, предмет на договора за замяна, собственост на Г. и М. Тихини, вещото лице е ползвало 2 сделки с имоти, представляващи дървопроизводителни горски площи в установения срок – за периода 03.11.2007 г. – 03.11.2008 г., докато Агролеспроект ЕООД е ползвало значителен брой сделки, като същите са с по-разширен период от години, преди датата на замяната, като изрично е посочено, че като пазарни аналози са използвани сделки със земеделски земи, а по отношение на имотите в землището на гр. Правец, паради липса на сделки със земеделски земи са ползвани осреднени данни за община Правец. Приел е, че от представените по делото оценителскИ доклади се установява, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти не отразяват икономическата – пазарната им стойност към момента на замяната през 2008 г. Приел е, че липсват доказателства, че предимството, дадено на физическите лица в резултат на замяната е надвишавало прага de minimis от 200 000 евро. Задължението за извършване на тази проверка е вменено на българските власти на етапа на възстановяване на помощта. Приел е, че след като не са налице доказателства за извършването на тази проверка от компетентния български административен орган, е допуснато нарушение на т. 154 от решението на Европейската комисия, съобразно която компетентният административен орган е следвало да провери преди издаването на акта за установяване на публично държавно вземане дали са изпълнени всички други условия, определени в Регламент (ЕС) 1407 от 2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) към помощта de minimis. При съобразяване на тези обстоятелства, първоинстанционният съд е приел основателност на подадените пред него жалби, незаконосъобразност на акта за установяване на публично държавно вземане и е постановил изпращането на преписката на компетентния административен орган за проверка на наличието на данни и обстоятелства за провеждане на надлежно производство по реда на чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи.

Решението е правилно в частта му, с която е отменен акта за установяване на публично държавно вземане и неправилно в частта му, с която делото е изпратено като преписка на административния орган.

При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал принципно правилни изводи. Решението като краен резултат е правилно независимо от обстоятелството, че по същността си, част от оплакванията в касационната жалба са основателни. В тази връзка неправилно е разбирането на първоинстанционния съд, че в акта за установяване на публично държавно вземане, административният орган не е обосновал мотиви, по силата на които да се приеме, че адресатите на акта са предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . От съдържанието на акта за установяване на публично държавно вземане, стр. 6 се установява, че административният орган приема, че Г. Т., С. Тихина – Димова и Р. Т. представляват предприятие по смисъла на решението на Европейската комисия. Отразено е, че от търговския регистър се установява, че трримата са съсобственици в Стубеля холидейс ООД, както и в Тихин ЕООД, което е собственик на хотел Ботевград ЕАД, извършващо дейност и в областта на туризма. При извършена проверка в Регионалната дирекция по горите София е установено, че дружеството Тихин ООД с управител Г. Т. има регистриран обект по чл. 206 от Закона за горите, в който постъпва, преработва се и се експедира дървесина. При съобразяването на тези факти, несъмнено е обстоятелството, че посочените лица като бенефициери на помощта представляват предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Изводите си тази съдебна инстанция съобразява и с решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С325/2022. В мотивите си съдът приема, че съгласно постоянната практика на Съда на Европейския съюз, понятието „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) обхваща всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране, а икономическа е всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки и услуги на даден пазар. От това, обаче по никакъв начин не следва, че квалификацията „предприятие“ по смисъла на тази разпоредба зависи от наличието на връзка между съответната икономическа дейност и имущество, чието придобиване представлява държавна помощ по смисъла на посочената разпоредба. Посочва се, че чл. 108, параграф трети от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) въвежда превантивен контрол върху измененията на съществуващите помощи и върху проектите за нови помощи с цел да бъдат привеждани в действие само помощи, които са съвместими с вътрешния пазар. Ето защо такава система за предварително разрешаване на държавните помощи, която почива на преценка ex ante на проектите за помощ не допуска квалификацията „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф първи от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) да зависи от настъпването на обстоятелства, които са случайни и по-късни спрямо предоставянето на съответното предимство, като например изразяващото се в използване на придобитото имущество за икономически цели. Действително, в съображение 127 от решението на Европейската комисия, действително се посочва, че определени бенефициери на оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава дейност, така че тези бенефициери не могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, параграф първи от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , поради което се счита, че няма наличие на държавна помощ при сделките за замяна, които те са сключили с Българската държава. В решението си Съдът на Европейския съюз посочва, обаче, че от цялостната структура на решението на Европейската комисия, и по-специално от съображения 126 и 128 следва, че комисията неколкократно има предвид предприятията по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , без изобщо да обвързва такава квалификация с някаква икономическа дейност във връзка с тези горски земи. Съдът на Европейския съюз изрично приема, че в съображение 171 от решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г., съдържащо се в частта от последното, посветена на идентифицирането на бенефициерите на съответните помощи – освен това се посочва, че следва да се изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Поради това трябва да се приеме, че съображение 127 от решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. се отнася само за особена хипотеза, при която субект не може да се квалифицира като „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . С това съображение, съответно не може да се обоснове тълкуване на същото решение в смисъл, че само субектите, които упражнят икономическа дейност, свързана с придобитите поземлени имоти чрез засегнатите от посоченото решение замени на земи, могат да се считат за предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на тази разпоредба. При съобразяване на тези обстоятелства, Съдът на Европейския съюз е приел, че решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. трябва да се тълкува в следния смисъл – не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . При съобразяването на този отговор и на разбирането, че решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. не свежда обхвата на понятието предприятие до субектите, които са използвали така придобитите горски земи за икономически цели, Съдът на Европейския съюз е приел, че на втория поставен въпрос не следва да се отговаря. С втория си въпрос запитващата юрисдикция е искала да установи дали обстоятелството, че субектът придобил горски земи чрез замяна е имал намерение да ги използва в икономическата си дейност, но е бил възпрепятстван да го направи поради последващото изменение на националното право, е релевантно, за да се прецени дали този субект представлява „предприятие“ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . При съобразяването на тези обстоятелства, следва да се приеме, че административният орган, при издаването на акта за установяване на публично държавно вземане е обосновал обстоятелсвото, че посочените лица обосновават критериите за предприятие по смисъла на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) . Принципно правилно е оплакването, съдържащо се в касационната жалба, че обстоятелството, че помощта е de minimis не би следвало да отрече характера й на неправомерно предоставена държавна помощ. Минималните помощи ил помощите de minimis са регламентирани в чл. 32 от Закона за държавните помощи и определени като помощи, освободени от задължението за уведомяване с акт на Съвета на Европейския съюз или на Европейската комисия, като предоставянето на същите може да се извърши без предварително уведомяване от администратора на помощ и получаване на становище от министъра на финансите. Помощите de minimis са регламентирани в регламент ЕС 1407 от 2013 г. на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) към помощта de minimis от значение за ЕИП. Съобразно чл. 3 от регламента, приема се, че мерките за помощ не отговарят на всички критерии по чл. 107, параграф 1 от договора и следователно са освободени от изискването за уведомяване по чл. 108, параграф 3 от договора. Следва да с съобрази и бстоятелството, че правната уредба на помощите de minimis цели да опрости административната тежест за предприятията, комисията и държавите членки, като изхожда от принципа по съображение 3 от регламента, че помощите в размер, който не надхвърля тавана de minimis не оказват въздействие върху търговията между държавите членки и не могат да нарушат конкуренцията, като в тази връзка различното разбиране, съдържащо се в касационната жалба следва да бъде отречено като неправилно. С решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. е приието, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., е неправомерно приведена в действие от Р. Б. в нарушение на чл. 108, параграф 3 от договора и е несъвместима с вътрешния пазар, държавна помощ. Тази съдебна инстанция съобразява т. 154 от решението на Европейската комисия, в което се посочва, че когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава прагавете, посочени в Регламент ЕС 1407/2013 на Комисията, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, параграф 1 от договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Съобразно т. 155 от решението на Европейската комисия, въз основа на количествените данни, предоставени от българските органи, би изглеждало, че в много от случаите размерът на помощта, получена от бенефициерите на сделката за замяна е по-нисък от прага de minimis от 200 000 евро. Камисията стига до заключението, че сделките за замяна, осъществени от Р. Б. по време на разглеждания период представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от договора, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в регламент ЕС № 1407/2013. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че когато проверява схема за помощ Европейската комисия може просто да проучи характеристиките на съответната схема, като не е длъжна да прави анализ на помощите въз основа на тази схема за всеки отделен случай. Едва на етапа на възстановяването на помощите ще е необходимо да се провери на национално равнище какво е индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие, в този смисъл решение от 9 юни 2011 г., Comitato Venezia vuole vivere и др./комисия, С-71/09. Съобразно мотивите на посоченото решение, в случая на програма за помощи, комисията може просто да проучи характеристиките на разглежданата програма, за да прецени дали в мотивите на решението поради предвидените в тази програма условия последната осигурява съществено предимство на получателите спрямо конкурентите им и дали от нея могат да се ползват главно участващи в търговията между държавите членки предприятия. Комисията не е длъжна да прави анализ на отпуснатите въз основа на тази схема помощи във всеки отделен случай. Всъщност, когато комисията се произнася общо и абстрактно относно схема за държавни помощи, обявява я за несъвместима с общия пазар и разпорежда получените съгласно тази схема парични суми да бъдат възстановени, държавата членка трябва да провери индивидуалното положение на всяко засегнато предприятие. Именно поради това в т. 171 от решението на Европейската комисия от 5 септември 2014 г. се посочва, че в настоящия случай потенциалните бенефициери на несъвместима държавна помощ са тези физически и юридически лица, които са участвали в 132-те сделки за замяна с българските органи през разглеждания период. От тази група българските органи следва да изключат тези физически и юридически лица, които не отговарят на критериите за предприятия по смисъла на чл. 107, параграф 1 от договора, както и тези лица, които от сделките за замяна, в които са участвали са получили предимство, целият размер на което не надвишава праговете, установени в регламента за минималната помощ, помощта dе minimis, стига тези сделки да съответстват и на другите условия, определени в този регламент. Останалите физически и юридически лица, които са участвали в сделки за замяна, следва да се считат за бенефициери на неправомерно приведена в действие държавна помощ, от които българските органи трябва да възстановят полученото в резултат на тези сделки предимство. С. Е. комисия не е била длъжна да провери дали процесната замяна е de minimis тъй като тази проверка е от компетентността на българските власти на етапа на нъзстановяването на помощта. Действително, не е задача на националните органи при изпълнението на решението на европейската комисия да проверяват във всеки индивидуален случай дали са изпълнени условията за прилагане на чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) , но все пак тези органи не трябва в този случай да си възстановяват индивидуалните помощи de minimis. В този смисъл и решение на общия съд от 13 май 2020 г. по дело Т-716/17. В тази връзка, като е обосновал липсата на подобна преценка от страна на компетентния административен орган, която се е отразила на законосъобразността на акта за установяване на публично държавно вземане, първоинстанционният съд е следвало да направи извода, че въобще не е следвало да се образува производство по чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи. При съобразяването на това обстоятелство, първоинстанционният съд не е следвало да формира и изводи за връщане на делото като преписка на компетентния административен орган. Правилни са направените изводи от първоинстанционнияя съд за съобразяване на изслушаните по делото съдебни експертизи. Съгласно чл. 107, параграф 1 от Договора, всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, каято нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с общия пазар. Съобразно съображение 124 от решението на Европейската комисия, за да бъде определена като помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 мярката трябва да отговаря на следните условия – 1. За мярката трябва да е отговорна държавата и тя да е финансирана с държавни ресурси, 2. Тя трябва да предоставя предимство на нейния бенефициер, 3. Това предимство трябва да е избирателно, 4. Мярката трябва да нарушава или да застрашава да наруши конкуренцията и може да засегне търговията между държавите членки. В решението си първоинстанционният съд е изследвал всяко едно от тези четири кумулативни изисквания, като е отграничил спорните от безспорните обстоятелства. Правилно е определил предмета на спора. В тази връзка, и оплакванията, съдържащи се в касационната жалба са свързани с едно от обстоятелствата по съображение 124 от решението на Европейската камисия, а именно по отношение на обстоятелството на предоставено предимство. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от представените по делото оценителски доклади се установява, че определените чрез експертната оценка пазарни цени на процесните имоти не отразяват икономическата, пазарната им стойност към момента на замяната през 2008 г. В тази връзка, тази съдебна инстанция съобразява и решението на Съда от 19 октомври 2023 г. по дело С-325/22. Съобразно т. 45 от посоченото решение, използвания в съдебното производство метод за оценяване трябва да съответства на решението на комисията от 5 септември 2014 г. и това следва да се провери от съответния национален съд. По-специално трябва да се провери дали избраният метод съответства на член 6, параграф 1, б. б, в и г от това решение, където се предвиждат три различни спосба за възстановяване на помощта, а именно възстановяването на помощта въз основа на пазарните цени към момента на сделките за замяна, посочени в предоставеното от България становище 2014/032997, въз основа на отмяна на сделките за замяна или въз основа на сумите, определени от независим експерт оценител, и на документи, доказващи, че такъв независим експерт е бил назначен чрез подбор чрез публична тръжна процедура и одобрение от комисията. Освен това, както комисията посочва в своето решение от 5 септември 2014 г., ако такава оценка се извършва, както в разглеждания случай ex post, дъравата членка преценява пазарната стойност на съответните поземлени имоти към момента на оспорената сделка за замяна. В решението си, Съдът приема, че редица методи могат да осигурят цени, съответстващи на пазарната стойност и че макар сред тях да са методът на продажба по най-добра оферта и методът на експертизата, не е изключено и други методи да позволяват постигането на такъв резултат. В решението си Съдът посочва, че що се отнася до критерии за оценка, като предвидените в параграф 1а, т. 2 и 4 от допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, трябва да се констатира, че съгласно съдебната практика, чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) не възпрепятства използването на метод за оценяване, който почива на сравняване на подобни сделки с недвижими имоти, щом като предвидените в него критерии позволяват да се изчисли пазарната стойност на съответните горски земи, нито пък изисква прилагането на този метод. В решението си Съдът посочва, че що се отнася до преценката дали такива критерии за оценка биха позволили да се установи пазарната стойност към момента на спорната замяна, тя трябва да се извърши по същество от националния съд с оглед на известните му фактически и правни обстоятелства. Именно националният съд трябва да провери правдивостта на посоченото обстоятелство, че цените по сделките с недвижими имоти на практика се занижават, за да се намали размерът на данъците и на нотариалните такси, както и на обстоятелството, че продажбите, които могат да се вземат предвид по аналогия са недостатъчни, за да се оцени надеждно сравняване. Националният съд трябва да провери също така дали сделките с недвижими имоти, които могат да се вземат предвид в този контекст, не са извършени на дата, която е твърде отдалечена от тази на спорната замяна. При съобразяването на тези обстоятелства, Съдът е приел, че чл. 107, параграф 1 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) трябва да се тълкува в смисъл, че допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката при условие, че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. Правната конструкция, възприета от това решение на Съда е съобразена, макар и преди постановяването му с решението на първоинстанционния съд. В решението си първоинстанционният съд е обосновал обстоятелството на кредитиране на заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза. Установява се, че експертизата е била изготвена, като вещото лице е ползвало 12 сделки в район Ботевград, служба по вписванията Ботевград като пазарни аналози, които са с предмет имоти, представляващи дървопроизводителни горски площи в установения срок за периода от 3 ноември 2007 г. до до 3 ноември 2008 г. При изготвената оценка от Агролеспроект ЕООД е използвана 1 сделка от 2005 г. с имот в горски територии и 14 сделки със земи земеделска територия при оценяване на държавните поземлени имоти в горски територии в землището на [населено място]. По отношение на имотите, предмет на договора за замяна, собственост на Г. и М. Тихини, вещото лице е ползвало 2 сделки с имоти, представляващи дървопроизводителни площи в установения срок за периода от 3 ноември 2007 г. до 3 ноември 2008 г., докато Агролеспроект ЕООД е ползвало значителен брой сделки, но същите са за периода 2005 г., 2006 г. и 2007 г., като изрично е посочено, че са използвани като пазарни аналози сделки със Земеделски земи, а по отношение на имотите в землището на гр. Правец – поради липса на сделки със земеделски земи са ползвани осреднени данни за община Правец.

Следователно решението на първоинстанционния съд в частта му, с която е отменен акта за установяване на публично държавно вземане, е правилно. Следва да са отмени решението на първоинстанционния съд в частта му, с която преписката е върната на административния орган.

От страна на процесуалния представител на ответника е направено искане за присъждане на разноски в касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат, което е основателно, като следва да се присъдят разноски по представен списък на разноските в размер на 7000 лв.

Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7/04.01.2023 г., постановено по адм. д. № 1208/2020 г. по описа на Административен съд София област в частта, с която преписката е върната на министъра на земеделието, храните и горите.

ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Министерството на земеделието и храните да заплати в полза на Г. Т., Р. Т. и С. Тихина – Димова разноски в размер на 7000 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА