Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: С. В. С. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. Р. по административно дело № 724/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Я. и Л. Я. против решение № 6358 от 26.10.2023 г., постановено по адм. д. № 4226/2023г. по описа на Административен съд София град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторите, в настоящото производство, против Заповед № РА-52-27/17.05.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която по подадено от тях заявление от 13.01.2021г и на основание 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ във вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ е отказано издаването на удостоверение за търпимост на строеж: допълващо застрояване, със застроена площ от 45 кв. м с идентификатор 68134.4085.87.4 по КККР, находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.4085.87 по КККР, представляващ УПИ VI-87, кв. 94, местност [кв.], [район], Столична община.

Касаторите считат решението за незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Съдът не бил изложил мотиви защо приемал, че строежът е извършен след 2005-2006 г., както и че защо относимата разпоредба била, тази на 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, а не нормата на 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Твърдят, че макар строежът да е започнат през 1998г., същият е завършен в периода 01.2001г.-31.03.2001г. Молят отмяна на решението и отмяна на отказа да бъде издадено удостоверение за търпимост. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържат жалбата и претендират се присъждане на разноски по представен списък. К. Я. представя писмени бележки.

Ответникът главен архитект на Столична община, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, в писмен отговор и в пледоария по същество, оспорва касационната жалба, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

Първоначално административното производство е образувано по заявление вх. № САГ19-УТ00-172/23.05.2019 г., на Бойко и Л. Янкови, с искане за издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 68134.4085.87.4 по КККР. По искането е постановен отказ от страна на административният орган. Отказът е отменен с решение № 993/17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 7140/2019 г. по описа на Административен съд София - град, оставено в сила с решение № 15159 от 08.12.2020 г. по адм. дело № 5613/2020 г. на ВАС, второ отделение. Съображенията на съда да отмени отказа е неизясняване от страна на органа дали сградата предмет на искането е сграда на основното застояване или на допълващото застрояване. Тук е мястото да се отбележи, че отмяната се дължи на допуснати процедурни нарушения от страна на административния орган, които са довели до неизясняване на фактическата обстановка, поради което последващия отказ, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство не е нищожен по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК.

Със заявление от 13.01.2021 г. Янкови са уточнили, че претендират удостоверение за търпимост на сграда, представляваща допълващо застрояване. С процесната заповед главният архитект на Столична община, позовавайки се на 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ е отказал издаването на удостоверение за търпимост.

Съдът от първа инстанция е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства и е разгледал всички възможни хипотези, относими при условията на евентуалност, за решаване на въпроса налице ли е търпим строеж или не. Тъй като по делото са били налице две противоречиви твърдения относно това, кога е изградена процесната сграда, АССГ е разгледал и обсъдил и двете тези. Това е причината да изложи мотиви, защо строежът не е търпим, ако е вярно твърдението на съсобственичката на терена, че изграждането на сградата е започнало след 2005-2006 г. на мястото на навес за дърва с площ от около 20 кв. м, като същата е доизградена в сегашния си вид през 2016 2017 г. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на първостепенния съд, че ако тези твърдения са верни, то строежа не попада в нито един от четирите периода на строителните амнистии създадени с нормите на 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР ЗУТ и 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което правилен е изводът, че строежът не е търпим.

Настоящата инстанция намира доводът изложен в касационната жалба, че осъществяването на строежа е започнало след края на 1998г. и е завършило в периода 01.2001г.-31.03.2001г., поради което била приложима нормата на 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, за неоснователен и недоказан. В противоречие с така изложеното е становището изразено от самия касатор Б. Я. в представените от него писмени бележки в съдебно заседание, проведено на 20.03.2024 г. по настоящото дело. Г. Я. ясно заявява беше късно есента на 1998г. и времето се влоши и не можеше да се работи, и фактическото и изпълнение започна през пролетта на 1999г. и я завърших до идването на зимата със двете си ръце. Самият жалбоподател недвусмислено е посочил, че процесният строеж е изграден от него в периода от пролетта на 1999г. до идването на зимата през същата година. Следователно приложима е нормата на 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, според която незаконни строежи /незаконността поради липса на строителни книжа, в случая е безспорно установено/, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

-Постройката е в нарушение чл. 113 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми за териториални и селищно устройство (отм.), допускащи сгради на допълващото застрояване или да покриват калканни стени на заварени в съседния парцел сгради или същите да са на разстояние от вътрешните регулационни линии най-малко 3 м или най-малко 1,5 м от южна, югозападна и югоизточна регулационна линия към съседния парцел (при отклонение от южната посока до 45 градуса). В случая сградата нито е на регулационната линия, нито се намира на изискуемото разстояние, а е разположена на 0,85 м. от регулационната линия. Следователно не е налице изискването да отговаря на правилата и нормативите, действали към момента на изграждането й

-Строежът е изпълнен в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ допускащи допълващото застрояване при сходни с вече посочените изисквания, а именно, че постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради или при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване ако са с височина до 3,6 м да са на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен имот най-малко 3 м, а когато са с височина до 2,5 м, да са най-малко на 1,5 м от южната, югозападната и югоизточната граница към съседния урегулиран поземлен имот при отклонение от южната посока до 45 градуса. Както бе посочено сградата нито е на регулационната линия, нито е разположена на изискуемите разстояния, а е разположена на 0,85 м. от границата със съседния имот. Не е налице втората алтернативна възможност да е допустима по действащите правила и нормативи към момента на искането за издаване на удостоверение.

-Сградата не е декларирана от собствениците й в 6 - месечен срок от обнародването на ЗУТ /02.01.2001г./ пред одобряващите органи. Следователно не е налице, предпоставката, която при условията на кумулативност с която и да е от двете вече изброени предпоставки, е необходима за да сме изправени пред хипотезата на търпим строеж.

Строежът не е търпим по смисъла на по 16, ал. 3 ПР ЗУТ.

За пълнота на изложението и с цел да бъде обсъдена и застъпваната от касаторите теза, че строежът е завършен в периода от обнародване на ЗУТ до влизането му в сила /2.1.2001г.-31.3.2001г./ и по тази причина бил приложим 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ следва да се отбележи, че процесната постройка отново не представлява търпим строеж. Вярно е, че 127 не изисква съобразяване с предвижданията на устройствените планове, както и декларирането на строежите пред одобряващите органи. Но сочената норма поставя като условие за търпимост строежът да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, или по действащите разпоредби на ЗУТ. Както бе посочено по-горе процесното допълващо застрояване не отговаря нито на действалите в периода 2.1.2001г.-31.3.2001г. правила на чл. 113 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 5/1995 г. за правила и норми за териториални и селищно устройство (отм.), нито на действащите към момента на искането за издаване на удостоверение за търпимост чл. 42, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ.

Като е отказал издаването на удостоверение за търпимост, главния архитект е постановил законосъобразен административен акт, който правилно е оставен в сила с оспореното решение на АССГ, което не следва да бъде касирано.

При този резултат на делото основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде уважена в размер 100,- лева.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6358 от 26.10.2023 г., постановено по адм. д. № 4226/2023г. по описа на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Б. Я. с [ЕГН] и Л. Я. с [ЕГН] общо да заплатят на Столична община сумата 100,- /сто/ лева деловодни разходи за тази инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СЛАВИНА ВЛАДОВА

/п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ