Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар Л. Ж. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 939/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „ЕОПА“ ЕООД, ЕИК 205372362 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], чрез адв. Х., срещу Решение № 1387 от 18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 553/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, „ЕОПА“ ЕООД – гр. Пловдив се представлява от управителя О. Д. и адв. Х., който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ - гр. Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител юриск. Н. Г. е депозирано писмено становище с подробно развити в него съображения за неоснователност на жалбата, съответно – за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното решение АС - Пловдив в производство по чл. 82 от Закона за водите /ЗВ/ е отхвърлил жалбата на „ЕОПА“ ЕООД - гр. Пловдив срещу Решение № РР-4871 от 21.12.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /БДИБР/, с което на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ е отнето разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Въча № 31160088 от 14.12.2018 г., поправено с Решение № РР-4572 от 08.06.2022 г.

За да стигне до този правен резултат, съдът, след подробен анализ на изложените в решението на директора на БДИБР фактически и правни основания, е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма на акта, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Актът е подробно мотивиран и съдържа всички изискуеми по закон реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59 от АПК. АС - Пловдив е споделил изцяло фактическите и правни изводи на административния орган, базирани на установеното от извършените четири проверки на място, документирани с констативни протоколи, за това че в недвижимия имот е изпълнен единствено изкоп, необезопасен, с неустановена дълбочина, пълен с вода, при точката на водовземане от река Въча не е реализирано водоснабдяването на обекта и не е поставен водоизмервателен уред съгласно условията на разрешителното. Съдът, обсъждайки и представените доказателства – разрешение за строеж на обект „Рибарник-развъдник на риба“, протокол за откриване на строителна площадка от 07.05.2020 г. и писмо на РНДСК – Пловдив и предвид липсата на доказателства за евентуално започване на СМР по изграждане на обекта, е заключил, че не се установява дружеството да е изпълнило поетите с разрешителното за водоползване задължения.

АС - Пловдив е приел за неотносими към законосъобразността на оспореното решение доводите на жалбоподателя за това, че действителната причина за отнемане на разрешителното за водовземане е констатирано замърсяване на водите на река Въча според непредставен по делото констативен протокол. В тази връзка съдът е развил съображения за липсата на подобни фактически основания както в обжалвания административния акт, така и в констативните протоколи, въз основа на които същият е издаден.

По горните съображения АС - Пловдив е стигнал до извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения с нея административен акт.

Съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до постановяването му в противоречие с материалния закон.

Административният съд е приел, че единственото доказателство за евентуално започване на СМР по изграждане на обекта, предмет на влязлото в сила разрешение за строеж / за водоснабдяването на който е и отнетото разрешително за водоползване/, е представеният протокол за откриване на строителна площадка от 07.05.2020 г., базирайки се само на част от приетите по делото доказателства. Основателни са оплакванията на касатора за това, че мотивирайки съдебния си акт, административният съд не е обсъдил всички представени по делото писмени доказателства, в т. ч. представеното писмо от РНДСК – Пловдив, в което е описано какви действия и СМР за изграждането на рибарника са извършени до момента и и какви предстоят да бъдат извършени /л. 134 - л. 137 по делото/. Въпреки наличието на събраните по делото писмени доказателства за започнали действия по строеж на въпросния обект, неизяснени са останали въпросите дали намиращият се изкоп в имота, не е всъщност част от изграждащият се обект, до каква степен е изпълнено издаденото разрешение за строеж и дали и какви СМР са извършени. Отделно от събраните по делото доказателства не става ясно и внасяни ли са такси от дружеството за предоставеното право на водоползване.Едва след изясняване на горните обстоятелства и предвид обстоятелството, че самото разрешително за водовземане е издадено за водоснабдяване за аквакултури на обект "Рибарник в имот № 016032, землище на [населено място], следва да се прецени дали отнемането на разрешителното на основание чл.48, ал.1,т.11 от ЗВ е законосъобразно и дали съответства на принципа за съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл.6 от АПК.

Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е назначил служебно комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза и не е изяснил относимите факти по делото. По смисъла на чл. 171, ал. 2 от АПК съдът, и без да е направено искане от страните, след като установи, че за изясняването на определени твърдения и факти по делото са необходими специални знания, може служебно да назначи вещи лица за изготвянето на експертиза, което същият в нарушение на служебното начало в административния процес не е сторил.

Едва след изясняване на горните обстоятелства чрез съответните допустими доказателствени средства следва да се пристъпи към преценка налице ли са материалноправните предпоставки чл. 79, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗВ, съответно – законосъобразно ли е Решение № РР-4871 от 21.12.2022 г., издадено от директора на БДИБР, с което е отнето разрешително за ползване на повърхностен воден обект река Въча № 31160088 от 14.12.2018 г., изменено с Решение № РР-4572 от 08.06.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка.

Водим от горното и на основание чл. 221,ал. 2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1387 от 18.07.2023 г., постановено по адм. дело № 553/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив и

ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново произнасяне от друг състав на Административен съд – Пловдив при спазване на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА