Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ИВАН РАДЕ. Б. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 944/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Н., против решение № 5314/08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 6664/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение № Ж-228/26.05.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Костадинов, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Н. К., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта на КЕВР.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Решение № Ж-228/26.05.2022 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетвори искането на Н. К. за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект ИТН 3158357, находящ се на адрес: [населено място], ул. IV, № 14, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, като също така в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да представи на Комисията доказателства за изпълнението им.

От фактическа страна административният съд приел, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от Н. К. с вх. № Е-11ИН-00-89/01.02.2022 г. против отказ на дружествата за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект „кафе-аперитив“ с измервателна точка номер (ИТН) 3158357, находящ се в [населено място], ул. IV, № 14, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. В отказа се излагат мотиви, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, а съгласно ЗУТ тези обекти не могат да се ползват не по предназначение.

След извършена проверка от страна на КЕВР, и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение.

От правна страна съдът приел, че Решение № Ж-228/26.05.2022 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, в съответствие с изискванията за форма и съобразно целта на закона.

Прието е, че Н. К. е небитов клиент с обект „клуб-аперитив“, на което е станал собственик съгласно договор за доброволна делба. Съответно в подаденото на 05.01.2022 г. заявление до енергоразпределителното дружество той е декларирал, че консумираната електрическа енергия в обекта ще се използва за битови нужди. Като доказателство е приложена и служебна бележка от К. Б. от която е видно, че имотът не се ползва за стопанска дейност. На направеното искане е постановен отказ на дружествата, поради това, че няма промяна в предназначението на обекта.

Административният съд изложил мотиви, че чл. 6, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дава възможност електрическата енергия да се използва за битови или стопански нужди, като съгласно ал. 4 на посочената норма клиентът е длъжен незабавно и писмено да уведоми дружеството в случаите, когато на територията на един обект се наложи промяна на предназначението на част или цялата използвана електрическа енергия. С. З. за енергетиката и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13.07.2009 г., като битовият клиент се определя този клиент, който купува електрическа енергия за собствена битова консумация, а небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия, която не е за собствени битови нужди и включва производители клиенти на едро. Посочено е, че разпоредбите на закона разграничават клиентите на енергодружествата на база нуждите, за които ще използват електрическата енергия, поради и което не следва да се прилага критерии относно предназначението на имота.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Производството пред КЕВР е образувано по жалбата на Н. К. с вх. № Е-11ИН-00-89/01.02.2022 г., относно постановен отказ по направено от негова страна искане за промяна на статута на клиент от небитов в битов за обект „кафе-аперитив“ с измервателна точна номер 3158357, находящ се в [населено място], ул. IV, № 14, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик. На 14.01.2022 до Костадинов е изпратен отговор, в който е посочено, че предвид статута на обекта, фактурирането на използваната от него електрическа енергия в този обект не може да бъде по цени за битови нужди. Указано му е, че може да промени статута на обекта съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да премине към цени на използвана електрическа енергия по битови нужди. С оспореното в настоящото производство Решение № Ж-228/26.05.2022 г. на КЕВР на основание чл. 22, ал. 1 вр. ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е задължено да удовлетвори искането на Н. К. в седемдневен срок.

Обосновани са изводите на административния съд, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като „битов клиент“, клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 – „небитов клиент“ – физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди.

По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в §1, т. 2а ДР на ЗЕ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в §1, т. 33а „небитов клиент“ е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди.

Законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не вида на обекта, в който се доставя. В конкретния случай обект „кафе-аперитив“ с ИТН 3158357, находящ се на адрес: [населено място], ул. IV, № 14, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия и съответно - нейната цена. Както е посочено и по-горе в текста, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради и което промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е и основното възражение в касационната жалба.

Въз основа на изложеното, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Следва да бъде уважено искането на ответната страна КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя в размер на 100 лева, платими от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5314/08.08.2023 г., постановено по адм. дело № 6664/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [ЕИК], да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение за пред касационната инстанция в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ И. Р. п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА