ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4392

гр. София, 30.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

Д. К. изслуша докладваното от съдията Д. К. гр. дело № 4890/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от А. Х. Д. чрез адв.Б. К. касационна жалба с вх.№ 13385 от 10.10.2024 г. срещу решение № 424 от 01.08.24 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по гр. дело № 272/2024 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 879 от 13.12.2023 год., постановено по гр. дело № 1918/2021 г. на Районен съд - Благоевград за отхвърляне на предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск, че М. С. Г. и Х. А. Д. не са собственици на 1/2 от 201/890 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.

Оплакванията обхващат основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като не е обсъдил доводите и оплакванията във въззивната му жалба; нарушил е материалния закон, регламентиращ елементите на фактическия състав на придобивната давност касателно съсобствен имот, изискващ манифестиране на преобръщането на владението в процесния случай; постановил е решението си в противоречие със събраните доказателства.

В изложението по чл.284, ал.3 ГПК са формулирани процесуално-правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства, и да изложи мотиви по тях, и материално-правният въпрос за елементите на придобивната давност относно идеална част в съсобствен имот. Поддържа се наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по двата въпроса поради противоречие на въззивното решение с ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и цитирана каузална практика на ВКС; ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС и приетото в решение № 4 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 418/2012 г. на ВКС, ІІ г. о.

Ответниците М. Г. и Х. Д. оспорват чрез адв.А. Б. допустимостта на касационната жалба, която считат за просрочена; оспорват наличието на основания за допускане на въззивното решение до касация, както и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Във връзка с доводите на ответниците относно неспазване на срока п чл.283 ГПК настоящият състав намира следното: Съобщения с препис от въззивното решение са били изпратени за връчване чрез адв.Б. К., процесуален представител на въззивния жалбоподател А. Д., на посочен от нея служебен адрес. Правилно въззивният съд е приел, че първото съобщение, получено от Г. К. на 12.08.2024 г., е ненадлежно оформено и е разпоредил повторно връчване. Това е така, защото не е спазена разпоредбата на чл.51, ал.1, изр. посл. ГПК, задължаваща връчителя да посочи освен името, и качеството на получателя на съобщението при връчване в кантората на адвоката. В случая съобщението е получено не лично от адвокат К., която е негов адресат, затова редовността на съобщението е обусловена от посочването на качеството на получателя, дори когато лице със същите имена е упълномощен от страната адвокат. Нормите на процесуалния закон относно призоваването и връчването са строго формални, защото обезпечават законосъобразното участие на страните в съдебното производство. В случая цитирана разпоредба не е спазена, следователно не може да се приеме, че съобщението с препис от въззивното решение е връчено надлежно на процесуалния представител на жалбоподателя на 12.08.2024 г. Срокът за касационно обжалване е започнал да тече на 28.08.2024 г., когато съобщение с препис от въззивното решение е връчено редовно в кантората на адв.К., и по правилото на чл.60, ал.6 вр. ал.3 ГПК изтича на 30.09.2024 г. - първият присъствен ден след 28.09.2024 г.

Касационната жалба е постъпила в регистратурата на ВКС на 30.09.2024 г., следователно е подадена в срок, съгласно чл.62, ал.2, изр.2 ГПК. По изложените съображения възражението за недопустимост на кадационната жалба е неоснователно.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Въззивният съд е бил сезиран с жалба от А. Х. Д. срещу решението на Районен съд - Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск за признаване по отношение на М. С. Г. и Х. А. Д., че ответниците не притежават право на собственост върху 1/2 от 201/890 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***.

Въззивният съд е приел за установени следните факти: с договор за дарение от 2003 г. М. Г. дарила на ищеца, с когото по това време била в брак, 1/2 от притежаваните от нея 201/890 идеални части от УПИ *, имот пл. № *, квартал * по плана на [населено място],[жк], целият с площ от 900 кв. м. През 2008 г. бракът между двамата бил прекратен с развод. През 2018 г. М. Г. е призната за собственик на 201/890 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с площ на целия имот 890 кв. м.,

а през 2019 г. дарила същите идеални части на ответника Х. Д..

По спорния въпрос дали М. Г. е придобила имота по давност съдът приел възражението на ответницата за основателно. Съдът отговорил на основното оплакване във въззивната жалба, че М. Г. не е придобила право на собственост върху частта на ищеца от имота, тъй като не е била владелец, а държател на тази част. Посочил, че от свидетелските показания се установявало, че след развода на А. и М. ищецът живеел във Франция, не е посещавал имота дори когато е идвал в България; само тя обработвала мястото, което било заградено с телена мрежа. Въз основа на така установените обстоятелства въззивният съд приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на придобивната давност в полза на М. Г., която била придобила на това основание процесната част преди да я дари на ответника Х. Д.. Единствено тя упражнявала фактическа власт върху имота и намерението й за своене било ясно изразено.

Въззивният съд намерил за неоснователен и втория основен довод във въззивната жалба – невъзможност да се придобие по давност процесната идеална част от поземления имот, който бил принадлежност към самостоятелните обекти в сградата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като прецени наведените основания за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора материално-правен въпрос – при наличие на какви предпоставки е налице придобивна давност в полза на съсобственик спрямо идеалните части на друг съсобственик.

Въпросът е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на решаващия състав, който е извършил преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че ответницата е придобила правото на собственост върху идеалните части, които е дарила на ищеца по време на брака си с него, чрез упражняване на владение в период от 10 години. Въпросът е свързан с доводите в касационната жалба, че съдът не е взел предвид правното основание, от което е възникнала фактическата власт, установяващо съвладение и неприложимост на презумпцията на чл.69 ЗС. Следователно е осъществена общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол.

Налице е допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като по посочения въпрос допустимостта на касационното обжалване е обоснована с противоречие в изводите на въззивния съд с решение № 4 от 20.02.2013 г. по гр. д. № 418/2012 г. на ВКС, ІІ г. о. , в което е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението. Касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по посочения материалноправен въпрос. В случая ищецът е оспорил пред въззивната инстанция извода за завладяване от ответницата на частта му от имота с довод, че сключването на договора за дарение в негова полза е дало начало на съвладение между двамата, затова придобиването по давност изисква доказване от страна на ответницата на преобръщане на намерението й да владее частта на ищеца за себе си, каквото обстоятелство не било установено.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 424 от 01.08.24 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград по гр. дело № 272/2024 г. по описа на същия съд по касационна жалба, подадена от името на А. Х. Д..

Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лева и да представи квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната. След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.