4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 717

гр.София,

19.02.2024 г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3557 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 1562 от 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1548/2022 г. на АС - София, с което е отхвърлен предявения иск по чл. 73 ЗННД.

Жалбоподателят Н. К. Н., чрез процесуалния си представител, излага съображения за допустимост на касационното производство и за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответникът - Ц. П. Д., чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от Н. Н. против Ц. Д. иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби настъпили от съставеното неистинско пълномощно с рег. № 3835/08.10.2014 г., с което са изтеглени пред м.10.2014 г. спестяванията на ищеца от сметката му в „А. Б. – клон България”.

По делото е установено, че на 08.10.2014 г. в кантората на нотариус Ц. Д. в [населено място], е извършена нотариална заверка на подписа на Н. К. Н. върху пълномощно, с което последният упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка - клон България“ като внася и тегли суми по три негови сметки в банката в лева и чуждестранна валута. От разпитаните по делото свидетелите установява, че помощник – нотариус А. Д. е удостоверил подписа, положен лично от явилото се лице, представило лична карта на Н. Н..

Установено е от представено по делото споразумение, одобрено от съда по НОХД № 7733/2017 г. на РС – София, с което Б. И. Н. се е признал за виновен в това, че на 08.10.2014 г. в кантората на нотариус Ц. Д. съставил неистински частен документ – пълномощно, заверено от помощник нотариус А. Д., на което придал вид, че представлява конкретно писмено изявление на Н. К. Н. и го употребил като в периода 10.10.2014-13.10.2014 г. представил чрез А. С. Б. неистинския документ в Алфа банк и въз основа на него А. Б. изтеглила сумата 10000 лева, а по сметка на Б. И. Н. била преведена сумата от 100 000лева. Съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда респективно определение е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците за деянието относно това дали то е извършено, неговата противоправност и вината на дееца, но наказателното производство не е водено срещу Ц. Д..

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ответницата, респективно нейният служител помощник-нотариус Д., не са бездействали противоправно, а напротив в изпълнение на служебно задължение по чл.578, ал.5 ГПК, е извършена проверка на самоличността на явилото се помощник – нотариуса лице при извършеното на 08.10.2014 г. удостоверяване на подписа в пълномощно, с което Н. Н. последният упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка - клон България“. Съдът е приел, че самоличността на мнимия упълномощител е установена с истинска лична карта, издадена на името на Н. К. Н.. Съдът е изтъкнал, че по силата на чл.23, ал.1 от Закона за Българските лични документи (ЗБЛД) e основен идентификационен документ за самоличност, валиден на територията на Р. Б. съдържа освен снимка и подпис на притежателя и други реквизити, посочени в чл.26, ал.1 ЗБЛД, от значение за идентифициране на лицето, където е разписано, че в личната карта се вписват и биометрични реквизити за ръст и цвят на очите, но по делото не са ангажирани доказателства, че явилият се в нотариалната кантора Б. Н. е със значителни различия по посочените показатели ръст и цвят на очите от ищеца Н. Н., от което да се направи извод, че при проверка самоличността на явилия се упълномощител помощник нотариусът е допуснал виновно неизпълнение на служебното си задължение по чл.25, ал.1 ЗННД за проверка насамоличността на лицето. Съдът е приел, че помощник нотариус Д. е бил подведен от Б. И. Н. да удостовери на 08.10.2014 г. подписа в пълномощно чрез умишлено въвеждане в заблуждение, че последният Н. Н.. Въз основа на това пълномощно Н. се разпоредил чрез А. Б. със сумите, налични по банковите сметки на ищеца. Прието е, че в тежест на ищеца е да установи, че измаменият нотариус обективно е могъл да предотврати измамата и да не удостовери подписа в пълномощното, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Въззивният съд е приел, че по делото не е установено ответникът респективно назначените от него лица са извършил неправомерно деяние при удостоверяване на подписа на пълномощно от 08.10.2014 г., с което Н. К. Н. упълномощава А. С. Б. да го представлява пред „Алфа банка - клон България“. Прието е, че при липсата на обективния елемент на фактическия състав на деликтната отговорност - противоправно деяние – действие или бездействие на служител при ответния нотариус, неоснователен се явява и искът за обезщетяване на вредите на ищеца. Прието е, че ищецът не е доказал твърдението си, че ответникът е осъществил състава на непозволено увреждане и правилно първостепенният съд е отхвърли предявения иск по чл. 73 ЗННД.

В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят след допълнителни указания е поставил за разглеждане въпроса : за задължението на нотариус да провери самоличността на явило се пред него лице за заверка на пълномощно с оглед разпоредбите на чл.25 ЗННД и чл.578, ал.5 ГПК.Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения за разглеждане въпрос и на соченото основание. Същото е постановено в съотвествие с практиката на ВКС, застъпена и в решение от 05.06.2012г. по гр. д.№ гр. дело № 967/ 2011г., четвърто г. о. и в решение от 06.07.2017 г. на ВКС по гр. д. №2604/2016 г., четвърто г. о., ГК.Приема се, че дължимата грижа, която следва да положи нотариусът, респ. помощник-нотариусът при проверка самоличността на явилото се пред него лице, е с повишени критерии съгласно разпоредбите на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, но в случая пред помощник-нотариуса е представен документ, несъдържащ от външна страна пороци, визирани в § 1, точка 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българските лични документи, т. е. обективно не е могъл да констатира, че явилото се пред него лице, представило документ за самоличност, не е лицето, посочено като упълномощител. Следва да се има предвид също, че е налице и многобройна съдебна практика, в това число и задължителна - ППВС № 7/1959., според която противоправността се изразява в нарушаването на изрично формулирана в правна норма забрана, в неизвършване на задължение, което според императивната норма е трябвало да бъде извършено, неосъществяване на поведение, което императивната норма изисква непременно да бъде осъществено при дадена ситуация. Въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. В практиката се приема, че предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Приема, че съгласно разпоредбата на чл. 73 ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверявания материален интерес. Приема се при това, че отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право, а с нормите на чл. 96-97 ЗННД законодателят е дефинирал как се определя удостоверяваният материален интерес за определени видове нотариални удостоверявания. Кръгът на задълженията на нотариуса, извършващ нотариално удостоверяване на правна сделка, е очертан по императивен начин в разпоредбите на ГПК - чл. 569 и сл. ГПК, ЗННД и Устава на НК. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Съгласно чл.572, вр. чл. 576, вр. чл. 590 и чл. 578, ал. 4 ГПК, в нотариалното производство лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в документа, предмет на удостоверяване трябва да се явят лично пред нотариуса, който преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. Извън задълженията на нотариуса при нотариалното удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата, или при сравняването им с други документи.

Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде коригирана като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1562 от 15.12.2022г. по в. гр. д. № 1548/2022 г. на АС - София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: