1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1586

София, 02.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3565/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „Н.“, [населено място] против въззивно решение № 591 от 15.05.2023 г. по в. гр. д. № 493/2023 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 29/31.01.2023г. по гр. д. № 515/2021г. на Районен съд – Карнобат, с което е отхвърлен предявеният от ПК „Н. [населено място] иск за признаване за установено, на основание чл.124 от ГПК, че ответникът [община] не е собственик на недвижим имот находящ се в [населено място], [улица]и [улица]- търговски обект - склад, със застроена площ 226 кв. м., включващ функционално свързани постройки със застроена площ от 148,40 кв. м. и от 77,60 кв. м., заедно с прилежащия към него терен с площ 314 кв. м., съставляващ поземлен имот пл.№ ....., за който имот заедно с поземлени имоти пл.№№ ..... и ..... е отреден УПИ № I кв.210 по действащия ПУП на [населено място], целият с площ 864 кв. м.

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивния съд на основание чл. 235 ал.2 от ГПК при постановяване на решението да обсъди и изложи мотиви по всички представени по делото доказателства, по всички въведени доводи и възражения на страните? Сочи се противоречие с т. 19 от Тълкувателно решение N 1/ 04.01. 2001г. по тълк. д.№/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 173/06.11.2020 г. по гр. дело № 4404/2019 г. на ВКС, решение № 63/17.07.2015 г. по търг. д. № 674/2014 г. на ВКС, 2-ро т. о., решение № 157/08.11.2011 г. по търг. д. № 823/2010 г. на ВКС, 2-ро т. о.

2.Длъжен ли е въззивният съд на основание чл. 235 ал.З от ГПК при постановяване на решението да съобрази придобивна давност на имот, текла в полза на ищец и по време на съдебния процес? Поддържа се противоречие на изводите на съда с решение № 177/09.11.2015 г. по гр. дело № 2803/2015 г. на ВКС, 1-во г. о. и решение № 631/26.09.2009 г. по гр. дело № 1525/2008 г. на ВКС, 3-то г. о.

От ответника по касационната жалба [община], чрез адв. М. О., е постъпил в срок писмен отговор, с който е оспорена касационната жалба и се твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

За да направи извод за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцовата кооперация, че през 1978г. е построила със собствени средства процесната сграда - търговски обект - склад с площ от 226кв. м., включващ две функционално свързани постройки - от 148.40кв. м. и от 77.60кв. м., находящи се в ПИ № .... с площ от 600кв. м., за който имот, заедно с ПИ № ..... и ПИ № ..... е отреден УПИ № I в кв.210 по ЗРП на [населено място] с площ от 864кв. м., отреден за жилищно застрояване и на основание чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ е собственик на процесния имот. Изложени са мотиви, че за да обоснове собственост върху постройката и прилежащия терен на основание чл.2, ал.3 ЗОбС/отм./ кооперацията следва да докаже, че е изградила обекта със собствени средства и това е станало до 13.07.1991г., което в случая не е установено.

Съдът е посочил, че с нотариален акт № 176 от 09.12.1972г. Т. Д. и Д. Д. са закупили дворно място от 750кв. м., заснето като имот пл.№ .... в кв.77 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда. Имотът по нотариалния акт, представляващ към 1974г. имот пл.№ ....., е отчужден със заповед № 1243/11.Х1.1974г. на ОНС Б. за осъществяване на мероприятие - заведение за обществено хранене, за което е отреден парцел I в кв.77 по плана на [населено място]. Въз основа протокол № 16/14.Х1.1974г. на Изпълнителния комитет на ГОНС [населено място] е прието за установено, че е било взето решение теренът, отреден за строителство на заведения за обществено хранене в кв.77 по плана на [населено място], да бъде етапно застроен и изплатен от РПК „Н.“ - К.. От справка-извлечение от сметки № 201 и № 203 се установява, че в Д. на кооперацията са заведени „сграда-СКЛАД“ с площ от 220кв. м., построена в УПИ I-1516 с площ от 600кв. м. в кв.210 по плана на [населено място] и терен от 600кв. м., като по твърдения на ищеца това е станало на 31.12.1978г.

Съдът е приел, че при липсата на доказателства за извършвани в периода 1974г.-1978г. каквито и да е мероприятия в процесния имот, то заприходяването през 1978г. в Д. на Кооперацията на сграда и терен, касае част от терена по н. а. № 176 ат 1972г. и съществуващата към онзи момент и отчуждена от Т. Д. и Д. Д. сграда в него, находяща се в североизточната част на имота, към която по кадастралните заснемания се вижда, че е пристроена и още една паянтова такава. Посочено е, че от приложените копия от кадастрални заснемания на [населено място] за периода 1966г. - 1989г., съществувалата към 1972г. в процесния имот постройка - едноетажна масивна жилищна сграда в североизточната част на терена и паянтова постройка, прилепена към нея, са заснети като съществуващи и към 1989г. Изложени са мотиви, че в подкрепа на извода, че не е осъществявано строителство до 1978г., са и показанията на свидетелката А., бивш продавач-консултант в ищцовата кооперация, според която строително-монтажни работи са извършвани в имота след 1980г.

Съдът е посочил, че свидетелката А. установява, че след 1980г. кооперацията е извършвала СМР по основна сграда - около 100кв. м., към която е прилепена друга сграда, като се е строяла тухлена сграда, с керемиди отгоре, измазвано е, слагана е ел. инсталация, за да може да се ползва за склад. Предвид тези показания, преценени ведно с аерофотозаснемането при изготвяне на кадастралния план от 1989г., съдът е приел, че ищцовата страна действително е извършвала СМР по сграда, но се касае за ремонтни работи по съществуващата в имота сграда, а не за изграждане на изцяло нов обект, защото по всички приложени копия от кадастрални планове за процесния терен от 1966г. до 1989г., в североизточната част на процесния имот е заснета една и съща едноетажна масивна жилищна сграда. като кадастралният план от 1989г. е изготвен и одобрен след аерофотозаснемане което според съда обосновава извод за достоверност на отразеното в него.

Извод, че към релевантния момент - 13.07.1991г. ново строителство от кооперацията в имота не е извършвано, е направен и въз основа заключенията на вещите лица, според които северната стена на спорната по настоящето дело постройка е стоманобетонна стена, съответстваща по характеристики на строителство, извършвано през 1978г., но не се установява тази стена да е нарочно изградена, а по-скоро представлява масивна ограда по северната регулационна линия, обозначена по кадастралните заснемания от 1974г., 1989г. и 2000г. Съдът е посочил, че според вещите лица северната стена е с надзид, но други елементи, които да сочат на съществувала преди това сграда със същата конфигурация, няма. Има една стара бетонна колона, но това не е достатъчно, за да се възприеме заключение за извършено в периода до 13.07.1991г. строителство от кооперацията в имота и то да доведе до извод за основателност на иска, като се има предвид, че останалите оградни стени са от блокчета „Итонг“, с начална дата на производство в Р. Б. приблизително около 1994г.

По горните мотиви съдът е направил извод, че ищцовата кооперация не обоснова права върху спорния склад на основание разпоредбата на чл.2, ал.З от ЗОбС /отм./.

Въз основа приетото за установено, че имотът не е бил свободен от застрояване, а в него е имало сграда /жилищната сграда, собственост на физически лица, която впоследствие е била отчуждена/, съдът е счел за неоснователен довода на ответната община, че е придобила правото на собственост върху терена на основание § 7, т.3 ПЗР ЗМСМА и Акт № 81/05.05.1995г. за общинска собственост не отразява вярно правата на собственост, които според съда към този момент са на Държавата.

Съдът е приел, че ответната страна се легитимира като собственик на имота на основание § 42 от ПЗР на ЗОбС /ДВ, бр. 96/1999 г./, според който преминават в собственост на общините застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове. Изложени са мотиви, че при предвиждането по регулационния план от 1989г. на парцел I в кв.194 по плана на [населено място] за комплексно обществено обслужване и липсата на изменение на плана до влизане в сила на цитираната разпоредба, се налага извод, че Общината успешно обоснова право на собственост върху имот ...., в УПИ I, кв.210 към настоящия момент.

Съдът е отбелязал, че приложеното на стр.172 от първоинстанционното дело копие от кореспонденция между страните не разколебава горните изводи, най-малко поради наложения с ДВ, бр.46/2006г. мораториум за придобиване чрез давностно владение на вещи публична или частна общинска и държавна собственост.

Позовавайки се на решение № 257 от 30.04.2020г. по гр. д.№ 694/2019г. на ВКС, III г. о. въззивният съд е приел за неоснователно въведеното от ищеца правоизключващо правата на ответника основание за придобиване на процесния имот по давност от ищцовата кооперация.Въззивният съд основавайки се на приетото в цитираното решение на ВКС, че отхвърлянето на положителния установителен иск е равнозначно на уважаването на отрицателния установителен иск, е приел, че при заведено исково производство, успешното позоваване на придобиване на право на собственост върху недвижима вещ, е предпоставено от установяване на законовите предпоставки за това, към завеждане на исковата молба.В конкретния случай това не се установява, още повече, че в Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно дело № 16 от 2021г. е посочено, че „С обявяването на разпоредбата на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект“.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият правен въпрос, по който се иска допускане касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи, като се произнесе по доводите и възраженията на страните. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установени и въз основа на какви доказателства. Въззивният съд е направил правните си изводи на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи.

Въпросът е обоснован от касатора с твърдения, че съдът не обсъдил писмо изх.№ Т. 08-00-09/ 05.10.1995 г., изхождащо от ответната община, който довод е неоснователен, защото в мотивите си съдът е посочил, че приложеното на стр.172 от първоинстанционното дело копие от кореспонденция между страните /писмо изх.№ Т. 08-00-09/ 05.10.1995 г. се намира именно на стр.172 от делото/, не разколебава изводите му за неоснователност на иска най-малко поради наложения с ДВ, бр.46/2006г. мораториум за придобиване по давност на вещи публична или частна общинска и държавна собственост. Тезата на ищеца е, че от писмото се установява, че към 05.10.1995г. кооперацията вече е била извършила строителство в имота и го е завладяла. В тази връзка следва да се отбележи, че въззивният съд дължи обсъждане на релевантните за спора доказателства, а в случая от значение за спора, с оглед въведените от ищеца твърдения в исковата молба, е дали в имота е било извършено строителство към 13.07.1991г., а не към по - късен момент и съответно само по себе си необсъждането на писмото във връзка с твърденията за строителство, осъществено към 05.10.1995г., не може да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като касае обстоятелство, което не е от значение за крайния изход от спора.

На следващо място касаторът обосновава въпроса си и с твърдения, че въззивният съд не е изложил мотиви по въведения довод за доказателственото значение на кадастралната карта, когато е установено с други доказателства, че в нея е допусната грешка или непълнота, касаещи спорния имот, като поддържа, че фактът, че спорната сграда не е отразена в кадастралната карта не може да обоснове извод, че тя не съществува.

Видно от обжалваното решение въззивният съд е изложил мотиви във връзка с кадастралните заснемания на имота, като не е приел, че при кадастралните заснемания към релевантния за спора момент -13.07.1991г. е допусната непълнота и спорната сграда не е заснета. Съдът е приел, че към посочения момент в имота се е намирала жилищната сграда, която е била собственост на физическите лица и е била отчуждена, а не процесната сега постройка, основавайки се на данните по всички приложени копия от кадастрални планове за процесния терен, считано от 1966г. до 1989г., в които в североизточната част на процесния имот е заснета една и съща едноетажна масивна жилищна сграда с пристроена към нея от североизток друга сграда, като изрично е посочил, че кадастралният план от 1989г. е изготвен и одобрен след аерофотозаснемане, което според съда обосновава извод за достоверност на отразеното в него. Изводът, че спорната постройка е изградена в по - късен момент е направен не само на база кадастралните заснемания, а последните са преценени и във връзка със свидетелските показания относно извършваните СМР в имота и заключенията на вещите лица относно характеристиките на вложените в строителството материал.

Предвид горното се налага извод, че не се констатира въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС във връзка със задължението му да изложи мотиви по доводите на страните, като правилността на направените изводи не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.

Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане касационно обжалване и по втория въпрос. Касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 177 от 9.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2015 г., I г. о., в което е прието, че давността се прекъсва с предявяване на иска, само ако той е насочен от собственика към лице, което се позовава на придобивна давност. В обратната хипотеза - на иск, предявен от владелеца, разпоредбата не намира приложение, тъй като ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност. В този случай давността продължава да тече и по време на процеса и ако е изтекла към момента на приключване на устните състезания, следва да се съобрази от съда съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./, респ. чл. 235, ал. 3 ГПК като факт, настъпил след предявяване на иска и имащ значение за спорното право.

Делото, по което е постановено решение № 177 от 9.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2803/2015 г., I г. о., е било образувано по предявен положителен установителен иск за собственост и по него предмет на спора е било съществуването на твърдяното от ищеца право. Настоящето дело е образувано по предявен отрицателен установителен иск за собственост и предмет на спора е правото на собственост на ответника, а не на ищеца, предвид на което и ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право, а ищецът следва да докаже само правния си интерес от завеждане на иска. В същия смисъл е и приетото в решение № 47 от 21.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2925/2020г., IIг. о., според което в рамките на заявен отрицателен установителен иск няма същински спор за конкуриращи права на собственост по отношение на един и същ имот. Правото на собственост на ищеца не се обхваща от предметната рамка на спора. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по смисъла на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост. След като в настоящия случай ищецът е избрал да предяви отрицателен установителен иск за собственост, то въпросът дали следва да се съобрази придобивна давност текла в полза на ищец и по време на съдебния процес не е от обуславящо значение за крайния изход от спора, а посочената от касатора практика на ВКС е неприложима към настоящия случай поради липса на идентичност в предмета на спора по делото, по което е постановено решението на ВКС и настоящето дело.

Касаторът поддържа, че по втория въпрос съдът се е произнесъл и в противоречие с решение № 631 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1525/2008 г., III г. о. Последното е постановено по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218, ал. 1, б. а ГПК /отм./ и не съставлява задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, противоречивото произнасяне с която да може да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В този смисъл е и разрешението, дадено в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Също така и в това решение е разгледан случай, различен от настоящия, защото е постановено по предявен иск за делба, а не по отрицателен установителен иск за собственост.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. Не е налице и очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съдът е приложил относимите към спора норми на ЗМСМА, ЗОбС, ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата от 3 230 лв., представляваща направени разноски пред касационната инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 591 от 15.05.2023 г. по в. гр. д. № 493/2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Н.“, [населено място] да заплати на [община] на основание чл. 78 ГПК сумата 3 230 лв. /три хиляди двеста и тридесет лева/, представляваща направени разноски за производството пред ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.