О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1944

Гр. София, 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 3570 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Делото е образувано по процесуално допустима касационна жалба с вх.№ 54787 от 08.06.2023 г., подадена от З. Р. Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Д. Й., чрез адвокат Я. Я. от САК, срещу въззивно Решение № 2185 от 28.04.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 6688/2022 г. по описа на СГС, ІV „б“ възз. състав.

Постъпил е отговор от ответника по касация Сдружение „К. Х. гимнастика Левски“, представляван от В. С. - председател на управителния съвет, чрез адвокат М. Д. от САК. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване; оспорва основателността на жалбата. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С обжалваното решение СГС е потвърдил първоинстанционното Решение № 3445 от 15.04.2022 г., постановено по гр. д.№ 57516/2021 г. по описа на СРС, 88 състав, с което е отхвърлен предявеният от З. Р. Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Д. Й., срещу Сдружение „К. Х. гимнастика Левски“ иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – душевни болки и страдания, вследствие на необоснован отказ (предложение) за картотекиране на З. Р. Й. като състезател на К. Х. гимнастика Левски в началото на 2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.10.2021 г. до окончателното изплащане.

Прието е, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника за вреди, причинени на ищцата, по делото следва да е установено противоправно действие или бездействие на представители на К. Х. гимнастика. Спорът между страните е в това дали ищцата е следвало да бъде картотекирана за 2021 г., дали са спазени условията за това, както и дали решението на управителните органи на сдружението е следвало да бъдат мотивирани и тези мотиви да бъдат доведени до знанието на състезателя.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта картотекирането е акт на спортната федерация, с който спортистите аматьори и професионалните спортисти придобиват състезателните права, т. е. правото да участват в тренировъчната и състезателната дейност на спортен клуб, както и да придобиват имуществени и неимуществени права. Условията за картотекиране се определят с правила на съответната спортна федерация (чл. 69, ал. 2 от закона). В чл. 71, ал. 1 ЗФВС е предвидено, че картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб – неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори или е сключило договор срещу възнаграждение със спортния клуб – за професионалните спортисти.

В приетите по делото Правила за предоставянето, прекратяването и отнемането на състезателни права и за статута на спортистите аматьори и спортистите професионалисти, участващи в тренировъчната и спортно – състезателната дейност на Българската федерация по художествена гимнастика, чийто член е ответника, е прието, че картотекирането се извършва в периода от 01 до 31 януари за срок от една състезателна година, която съвпада с календарната. В чл. 15, т. 3 е предвидено, че правата за участие в спортно състезателната дейност се прекратяват с изтичане на срока на картотеката, като в този случай спортистът самостоятелно определя към кой спортен клуб да бъде картотекиран. Правата на състезателите – аматьори за срока на картотеката могат да бъдат уредени и с договор, но сключването му не е задължително за придобиване и упражняване на състезателни права, посочени в чл. 68 ЗФВС.

Не се спори, че З. Р. Й. е била картотекирана като състезател по художествена гимнастика към К. Х. гимнастика Левски за периода от м. юли 2020 г. до 31.12.2020 г., както и че е подала заявление за картотекиране за състезателната 2021 г., ведно с необходимите документи, удостоверяващи извършени медицински прегледи и изследвания и декларации – съгласие от родителя. Безспорно представляващите спортния клуб не са направили предложение за картотекиране на състезателката З. Й. за съответната състезателна година, като са отказали да я уведомят за мотивите на решението си.

Въззивният съд е споделил извода на СРС, че не съществува нормативно установено задължение за спортния клуб, при подадено заявление от състезател, да направи предложение за картотекирането му пред съответната федерация. Това е така, доколкото с картотекирането на състезателя за него възниква правото да участва в тренировъчната и състезателната дейност на клуба, съответно да му бъде осигурено такова участие. Осигуряването на възможност това право да бъде упражнено зависи от преценката на представители на спорния клуб, съобразно поставените от него цели. Това е преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. С отказа на спортния клуб да направи предложение състезател да бъде картотекиран не се отнема правото му да се състезава, а законът му позволява да избере клуб, с който самостоятелно да договаря условията, при които да бъде картотекиран и да може да придобие спортни права (чл. 72 ЗФВС). Следователно не е налице противоправно действие или бездействие на представител на ответника, в резултат на което за ищцата да са възникнали твърдяните неимуществени вреди.

Като неоснователни са приети доводите във въззивната жалба, че липсата на договор във връзка с картотекирането се дължи на действия на ответника, което е необосновано. Сключването на договор между спорния клуб и състезателя не е задължително условие за картотекиране на състезателя. В разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗФВС е предвидено, че картотекиране се извършва от спортна федерация по предложение на спортен клуб – неин член, когато лицето, което желае да бъде картотекирано, е подало писмено заявление до спортния клуб или има сключен договор за спортна подготовка и развитие с него – за спортистите аматьори. Използваният съюз „или“ дава възможност на клуба да направи предложение за картотекиране само въз основа на заявление, като сключването на договор е възможност, а не задължение. Освен това, с оглед принципите, установени в чл. 8 и чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, страните са свободни да постигнат съгласие за сключването на договор и това зависи само от изразената от тях воля. Липсата на воля от страна на представляващите спортния клуб да сключат договор и да картотекират състезател въз основа на него не може да бъде разглеждано като противоправно действие или бездействие.

Като неоснователен е приет и доводът, че отказът да бъде картотекиран състезател се отразява върху неговата състезателна кариера за дълъг период от време. С изтичането на срока на картотеката и нейното прекратяване състезателят е свободен да определи сам към кой друг клуб да продължи тренировъчната и състезателната си дейност, както е установено и в случая – ищцата е картотекирана в друг спортен клуб.

Поради отсъствието на противоправно действие или бездействие на представители на „К. Х. гимнастика Левски“ предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите:

1. „Трябва ли съдът да постави на съдебен контрол факта за наличието на решение на компетентния орган и след като установи дали е налице такъв, тогава да се произнесе дали отказът за картотека е правомерен и обоснован или не ?”;

2. „Дали дадената от председателя на управителния съвет информация в писмо с изх.№ 12 от 15.02.2021 г., че има наличие на решение, следва да се приеме като доказателство, че такова наистина има, без да е необходимо същото да се изпрати на жалбоподателката и съответно да се приложи по делото ?”.

Искането за допускане на касационното обжалване е заявено при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, конкретен формулиран правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото при наличие на едно от следните условия: създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което следва да бъде създадена съдебна практика, която ще доведе до отстраняване на несъвършенствата в регламентацията. В случая страната-касатор не е обосновала нито една от посочените проявни форми на допълнителното основание за селекция по поставените въпроси и в този смисъл не е доказано тези въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не се сочи наличието на противоречива съдебна практика; нито необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика; не се сочи конкретна правна норма, която да е неясна; не се обосновава непълнота или противоречие на закона, които да бъдат отстранени посредством тълкуване с акт на ВКС. Отсъствието на аргументи в обсъждания смисъл е достатъчно основание да се формира извод, че в случая не е доказано наличието на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Доводи за вероятна нищожност или недопустимост не са заявени и в резултат от служебната проверка не се констатира вероятност за наличие на такива пороци. Не е налице и основанието, установено с третата хипотеза на чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото ВКС констатира, че въззивното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон при спазване на основните начала в процеса и е аргументирано в съответствие с правилата на логиката. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от пороци, още по-малко проявени с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

При този изход на спора касаторката следва да заплати на ответника по касация сумата 500 лв. – разноски за защитата пред ВКС (л. 16).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 2185 от 28.04.2023 г., постановено по в. гр. д.№ 6688/2022 г. по описа на СГС, ІV „б“ възз. състав.

ОСЪЖДА З. Р. Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител Р. Д. Й., ДА ЗАПЛАТИ на Сдружение „К. Х. гимнастика Левски“ сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защитата пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: