РЕШЕНИЕ

№ 476

гр. София, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Галина Тонева

Членове:Биляна Чочева

Надежда Трифонова

при участието на секретаря Галина Иванова

в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов

като разгледа докладваното от Б. Ч. Н. дело за възобновяване ВКС № 20238002200767 по описа за 2023 година Производство е по реда на чл. 424, ал. 2, вр. 423, ал. 1 от НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Б. Б. А., депозирано чрез упълномощения за това адвокат Г. Г., за възобновяване на н. ч.х. д. № 598/22 г. на Районен съд – Русе и отмяна на постановената по него Присъда № 104/26.09.2022 г., потвърдена с Решение № 164/8.12.2022 г. по в. н.ч. х.д. № 742/22 г. на Окръжен съд – Русе и в сила от същата дата.

С присъдата осъденият А. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а НК – освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като е оправдан по първоначално повдигнатото с тъжбата обвинение, касаещо причинена на частния тъжител контузия на белите дробове двустранно и в частта, че уврежданията били причинени от падане по гръб на пода.

В искането, поддържано в съдебно заседание пред ВКС лично от осъдения и от упълномощения му защитник, се твърди, че А. не е знаел изобщо за воденото срещу него наказателно производство от частен характер, респективно не е участвал в нито едно от съдебните заседания в двете инстанции. Изложени са и подробни съображения за това, че не били изчерпани всички способи за намирането и призоваването на осъдения за участие в наказателния процес.

В упражнение на правото си на лична защита осъденият А. допълва, че е бил в чужбина, където е работил, а за осъждането разбрал след прибирането си в България и при неуспешен опит да изтегли пари от банкомат, едва когато установил, че има запор върху заплатата му.

Прокурорът от ВКП намира искането за основателно с аргумент, че осъденият действително не е знаел за воденото срещу него производство, а и не били положени необходимите усилия за издирването и призоваването му, особено от окръжния съд, призовал го само от един адрес. Представителят на прокуратурата счита, че искането е и допустимо въпреки липсата на нарочни доказателства за точната дата на узнаване за осъждането от страна на А..

В предоставената му последна дума осъденият А. моли за възобновяване на делото, за да може да участва лично и да се защити.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 423 от НПК, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо. То е подадено на 10.05.2023 г., а видно от отразеното в него образуваното изпълнително дело, от което всъщност осъденият узнал за осъждането, е с № 288/2023 г. Уведомлението за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 2 от ДОПК, което не е било връчено на А. (л. 128 от делото на районния съд) е от 31.01.2023 г. При тези данни и при положение че осъденият е узнал за осъждането си във връзка с липса на парична сума от възнаграждението му, се налага извод, че това се е случило не по-рано от първата удръжка, която със сигурност е била след края на месец януари на 2023 година. Следователно, искането се явява подадено в 6 - месечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК и като подадено от процесуалнолегитимирана страна се явява допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Несъмнено се установява от материалите по делото, че Б. Б. А. не е знаел, че срещу него е била подадена частна тъжба, въз основа на която е било образувано наказателно дело от частен характер. Той не е получил препис от частната тъжба, не е бил редовно призован за нито едно от проведените съдебни заседания в двете инстанции и съответно не е участвал лично, нито пък е упълномощил защитник. Призовките, адресирани до него, неизменно са били връщани в цялост с отбелязване, че не е на адреса и че по сведения на близки е на работа в чужбина.

Съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК, насочено към компенсиране на нарушаване на правото на справедлив процес, основен елемент от който е правото на подсъдимия на лично участие в процеса, възобновяването е задължително във всички случаи, в които той не е участвал в разглеждането на делото, със строго регламентирано изключение – ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е могла да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Извън съмнение е, че текстът на чл. 247в, ал. 1 от НПК (предвиждащ връчване на препис от обвинителния акт и съобщаване на подсъдимия и че делото може да бъде разгледано и решено в отсъствието му при условията на чл. 269 от НПК) е неприложим за делата от частен характер, по които не се провежда досъдебно производство. Релевантна за този вид дела е разпоредбата на чл. 252, ал. 4 от НПК, задължаваща съдията-докладчик да изпрати препис от разпореждането си за насрочване на делото заедно с препис от тъжбата, с която по същество се повдига обвинението, както и да съобщи на предадения на съд, че делото може да бъде разгледано и решено в отсъствието му при условията на чл. 269 НПК. Ако не е изпълнена тази процедура, то логично не е мислимо изобщо да се обсъжда неявяване без уважителна причина на подсъдимия, доколкото той не е узнал за образуваното срещу него дело.

Поначало провеждането на процеса без да се осигури правото на лично участие на подсъдимия в него е в разрез с фундаменталните изисквания за справедлив процес, регламентирани в чл. 6, т. 3, б. „а” - „d” от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Затова и в съответствие с тази уредба българският процесуален закон визира като достатъчно основание за възобновяване неучастието на подсъдимия в процеса, освен ако той е знаел за обвинението и сам се е поставил в невъзможност да бъде редовно призован или пък съзнателно се е отклонил от участието си в производството. В смисъла на изложеното – делото винаги следва да се възобнови, когато човекът, срещу когото е било повдигнато обвинение не е знаел за него и не е могъл по тази причина да упражни гарантираното му от националната и наднационалната правна рамка право на лично участие в наказателния процес.

Тези съждения, приложени към настоящия казус, обосновават основателността на искането за възобновяване, с което е сезирана касационната инстанция. Осъденият А. изобщо не е знаел за повдигнатото срещу него обвинение с частната тъжба и за него не е възникнало задължение да уведомява съдебните органи за промяна в местонахождението си, така че да може да бъде редовно призоваван за съдебните заседания. Обективният резултат е, че е било нарушено правото му на справедлив процес, тъй като е бил лишен от възможността да бъде информиран незабавно и в подробности за характера и причините за обвинението срещу него, да подготви в достатъчно разумно време своята защита, да се защитава лично и/или да ползва адвокат по свой избор, да участва в разпита или да изисква разпит на свидетелите на обвинението, да упражни лично правото си на жалба и пр. Единственият възможен механизъм за компенсиране на констатираното нарушение е чрез възобновяване на делото, отмяна на съдебните актове на първата и втората инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 423 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА н. ч.х. д. № 598/22 г. на Районен съд - Русе, като ОТМЕНЯВА постановената по него Присъда № 104/26.09.2022 г., както и Решение № 164/8.12.2022 г. по в. н.ч. х.д. № 742/22 г. на Окръжен съд – Русе от 18.09.2012 г. за потвърждаването й. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе от стадия на разпоредителното заседание.

Решението е окончателно.