О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2020

София, 23.04. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.04.2024 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 3619/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Е. И. К. и Н. Е. Ч., чрез адв. П. Х., срещу решение № 527/26.04.2023г., постановено по гр. д. № 85/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022 г., постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Варненския районен съд, в частите, с които са отхвърлени предявените от касаторите против Т. П. Ч. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от [улица]на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса - обща част, и терасите, прилежащи към жилището на ответника; да допусне отремонтиране на сифона на общата част откъм паркинга на сградата; да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса - обща част, отбелязана с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба; както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. К. против Т. П. Ч. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на сумата 4400 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправното поведение на ответницата, изразяващо се във възпрепятстване на ремонта на обща част от сградата, неподдържане в изправно състояние на прилежащите към жилището тераси и използване на общата покривна част от домашните й любимци без редовно почистване и въпреки решение на ОС на ЕС, премахване на огражденията между имота й и общата част на сградата, която сума е необходима за ремонт на жилището, върху което ищцата К. притежава право на ползване – почистване на повредените мазилки, измазване, изолиране, боядисване на посочени в исковата молба помещения.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Дължи ли въззивният съд произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса? Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 25/23.07.2019 г. по гр. д. № 2299/2018 г. на ВКС, II-ро г. о.; решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 411/27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, IV-то г. о.; решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г. на ВКС, I-во г. о.; решение № 256/07.01.2021 г. по гр. д. № 4293/2019 г. на ВКС, IV-то г. о. и решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г. на ВКС, I-во г. о.

2. Може ли да се защити собственикът и носителят на друго вещно право срещу неоснователния отказ да му се даде възможност да ремонтира покрив на сграда, до който конструктивно има достъп през жилището на ответника за извършване на конкретен ремонт? Сочи се противоречие по въпроса с ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.

3. Основателно ли е ползването на обща част от сградата – покрив, ако тя не е с предназначение за ползване, макар и да граничи с терасата на съседен обект, от етажните собственици, ако това ползване уврежда целостта й и пречи на оттичането на дъждовните води? Твърди се, че този въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 283/07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС, II-ро г. о. и решение № 75/26.02.2010 г. по гр. д. № 395/2009 г. на ВКС, II-ро г. о.

4. Увреден ли е носителят на право на ползване от протичане на влага по таваните и стените на апартамент, което налага почистване, измазване и полагане на нови настилки, за да се използва вещта по предназначение? Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 70/25.06.2014г. по гр. д. № 31/2014 г. на II г. о. и решение № 75/26.02.2010г. по гр. д. № 395/2009 г. на II г. о.

Ответницата по касационната жалбата Т. П. Ч. с подадения отговор на жалбата изразява становище за неоснователност на същата. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Върховният касационен съд констатира, че въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, не подлежи на касационно обжалване по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК. Облигационният иск по чл. 45 ЗЗД е самостоятелен иск, цената му е под установения от законодателя имуществен праг за допустимост на касационното обжалване от 5000 лв. – в случая цената на иска е 4400 лв., поради което и касационната жалба срещу решението на въззивния съд по този иск е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата й част касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по искове по чл. 109 ЗС, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариални актове за дарение № 197, дело № 345/2003г. и № 198, дело № 346/2003г. ищцата Е. К. дарила на дъщеря си Н. К. и на внука си - ищецът Н. Ч. по 1/2 ид. част от собствения си недвижим имот – апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], ет.4 , ведно с избено помещение № 1 и 9,3978% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, като дарителката си запазила правото на ползване върху дарения имот. Ответницата Т. Ч. е собственик на апартамент № 14 в същата сграда, находящ се непосредствено над апартамент № 12 на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 176/2017 г.

Въз основа заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и свидетелските показания е прието за установено, че в апартамент № 12 са налице следи от овлажняване, като подробно е описано конкретното състояние на помещенията в жилището. Според вещото лице цялата покривна тераса /включваща тераси, прилежащи към жилището на ответницата, и тераса - обща част/ е в лошо общо състояние, с нарушена циментова замазка от слаб некачествен циментов разтвор, напукана в ъглите, с непочистени строителни отпадъци от минали ремонти, отпадъци донесени от гларуси и др., както и обърната обратно изолационна хартия на отвора за отвеждане на дъждовни води, които възпрепятстват нормалното им изтичане. Двата броя водосточни поцинковани тръби са без укрепваща скоба, свлекли са се в чугунената тръба под тях, а около тях няма добро уплътняване. Подовият сифон към терасата на ответницата е с дълбоки язви от корозия, водещи до задържане на вода. Според експерта покривната тераса е за цялостен ремонт поради слабата и компрометирана циментова замазка с нарушен повърхностен слой, водещ до задържане на вода при дъждове и снеготопене, която вместо да се отвежда в канализационните тръби се задържа и просмуква в бетонната плоча и стените надолу. Уточнено е, че ап. 14 е с две прилежащи тераси. Едната от тях е остъклена от страна на автопаркинга, няма подов сифон и в нея няма следи от течове и овлажняване. Другата тераса е разположена откъм [улица], която към момента на огледа на вещото лице е била покрита и суха с изграден подов сифон, който е с дълбока корозия, пропускаща овлажняване към терасата на апартамент 12. Експертът е посочил, че достъпът до процесната покривна тераса е възможен през апартамента на ответницата, а също и чрез външно скеле, изградено по фасадата на сградата, а до другата покривна тераса през апартамент 13 /срещуположен на този на ответницата/. Дал е препоръка за изграждане на капандура в стълбищната клетка на последния етаж и монтиране на стационарна стълба, чрез които да се постигне неограничен достъп до общата покривна тераса.

При така приетатата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е счел за неоснователен иска за осъждане ответницата да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от [улица]. Изложени са мотиви, че всеки етажен собственик може да ползва общите части съобразно правата си, респ. да предявява искове за защитата им. Осъдителният иск за преустановяване на ползването на обща част, когато ползването уврежда вещта или надхвърля обема права на ползващия, представлявал акт на защита на тази обща част, поради което и следва да бъде насочен в защита на това право, а не както в случая - на правото на собственост по отношение на самостоятелния обект, към който общите части принадлежат. Поради това съдът, вземайки предвид и уточнението на исковата молба от 17.02.2023г., е приел, че е налице несъответствие между защитимото право и начинът, по който се цели постигане на тази защита, което обуславя извод за неоснователността на иска. За неоснователна е счетена и претенцията за осъждане на ответницата да възстанови и да не премахва огражденията между покривната тераса – обща част и терасите, прилежащи към жилището й. Съдът е приел, че са недоказани твърденията на ищците, че е имало такива ограждания, респ. че са били премахвани от ответницата. Тези твърдения не се подкрепят и от протокола, изготвен от кметство „Приморски“ от 21.02.2018 г.

За неоснователен е счетен и искът за осъждане ответницата да осигури достъп през имота си за проучвания и ремонтиране на покривната тераса – обща част, както и за допускане извършването на ремонт на находящия се на тази тераса, в частта откъм паркинга, сифон. Въззивният съд е посочил, че уважаването на иска предполага установяване на факта, че именно ответницата е ограничила достъпа до общата част. В случая не се твърди и не се установява, че ответницата е ограничила със свои действия съществуващ достъп на етажните собственици до терасата, представляваща обща част. Според заключението на експертизата достъпът до покривната тераса, разположена над имота на ищците, се осъществявал само през апартамент № 14 и никога не е имало друго конструктивно решение на този въпрос. Макар да представлява обща част по естеството си, до която би следвало да имат достъп всички етажни собственици, причина за липсата на пряк достъп до покривната тераса не е осъществено противоправно въздействие от страна на ответницата, а начинът, по който е изградена сградата, съобразно одобрения архитектурен проект. Съдът е приел, че отказът на ответницата да даде свободен и неограничен достъп до общата тераса през апартамента си не може да бъде приет за неоснователен, дори по този начин други етажни собственици да са лишени от достъп до общата част, тъй като упражняването на правото на етажните собственици на достъп до общата част не може да се противопостави на абсолютното право на собственост на ответницата по отношение на самостоятелния й обект. Посочил е, че когато обща част в сграда се нуждае от ремонт и достъпът до нея се осъществява само през обект – индивидуална собственост на етажен собственик, то последният е длъжен да осигури достъп съгласно чл.6, ал.1, т.12 от ЗУЕС, но в този случай легитимирана да претендира за достъп е етажната собственост, обезпечаваща изпълнението на взето решение на общото й събрание, а не отделният етажен собственик. Освен това, противно на твърденията на ищците, същите не били овластени от общото събрание на етажната собственост да ремонтират общата тераса, а им е възложено само заплащането на ремонта съгласно решението по т.3, обективирано в протокола от 26.09.2017г., в случай че същото е влязло в сила. Съдът е посочил, че независимо, че технически и конструктивно достъпът до общата тераса е решен да се осъществява през апартамента на ответницата, то това не е единственият възможен вариант за достъп и извършване на проучване и ремонт, както е посочено в експертизата.

С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в частта му, с която е отхъвърлен предявеният негаторен иск за осъждане на ответницата да допусне отремонтиране на сифона на общата част откъм паркинга на сградата, както и да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса - обща част по поставения първи процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд е направил извод за неоснователност на иска, без да обсъди всички събрани доказателства в тяхната съвкупност.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от [улица]на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса - обща част, и терасите, прилежащи към жилището на ответника, като съображенията за това са следните :

Първият поставен въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от съда в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд е посочил каква фактическа обстановка намира за установена и въз основа на какви доказателства. Въззивният съд е направил правните си изводи за неоснователност на иска в посочената му част на база приетите за установени факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 269 ГПК се е произнесъл по наведените във въззивната жалба доводи.

Третият въпрос не е във връзка с приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, поради което и по него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В обжалваното решение липсват констатации, че в резултат на ползване от ответницата на процесната обща част се е достигнало до увреждане на целостта й, както и до препятствате оттичането на дъждовни води. Въззивният съд, позовавайки се на приетата съдебно - техническа експертиза, е приел, че лошото състояние на общите части се дължи на слабата и компрометирана замазка с нарушен повърхностен слой, водещ до задържане на вода, а не на ползването й от ответницата.

Липсва противоречие и между приетото от въззивния съд и посочените от касатора решения на ВКС, в които са разгледани хипотези, различни от настоящата. С решение № 283/07.03.2013 г. по гр. д. № 387/2012 г. на ВКС, II-ро г. о. е уважен иск по чл.109 ЗС в случай, при който ответникът е изградил преградна стена на стълбище, което е обща част на сграда в режим на етажна собственост, като е прието, че с това си действие ответникът пречи на ищците, като собственици на обекти в сутерена на сградата, да ползват стълбището по предназначение. Настоящият случай е различен – по делото е установено, че технически и конструктивно достъпът до общата тераса е решен да се осъществява през апартамента на ответницата, т. е. липсват констатации, че ответницата със свои действия е препятствала достъпа на останалите етажни собственици до общата част.

В решение № 75 от 26.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 395/2009 г., II г. о. е разгледана хипотеза на извършено преустройство на покрив в използваема тераса и е прието, че покривът е обща по естеството си част, т. е. такава, без която е невъзможно съществуването на самата сграда, поради което е недопустимо промяната на предназначението му, дори и по решение на общото събрание на етажните собственици, освен в хипотезата на чл. 185, ал. 2 ЗУТ, която обаче изисква изрично съгласие на всеки етажен собственик, дадено писмено с нотариална заверка на подписа.В настоящия случай не се твърди, че ответницата е преустроила покрива на сградата в тераса, както и няма спор, че покривната тераса е обща част.

Четвъртият въпрос е поставен във връзка с предявения иск по чл. 45 ЗЗД, в която част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по изложените по-горе съображения. Поради това и този въпрос не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. И. К. против въззивно решение № 527 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 85/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022г., постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Районен съд - Варна по предявения от Е. И. К. против Т. П. Ч. иск по чл. 45 ЗЗД.

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 85/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която е потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022 г., постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. К. и Н. Е. Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. П. Ч. да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса – обща част на сградата, намираща се на [улица] [населено място], която тераса е обозначена с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, както и да допусне отремонтиране на сифона на същата тераса - обща част откъм паркинга на сградата.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 527 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 85/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022 г., постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. К. и Н. Е. Ч. против иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Т. П. Ч. да преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, находяща се на [улица] [населено място], като възстанови и не премахва огражденията между тази покривна тераса -обща част и терасите, прилежащи към жилището й.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 100лв.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната им жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.

Определението в частта му, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата му част определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: