№ 965

София, 17.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в закрито заседание на 28 март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б.

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

А. Х.

като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №1346/23 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД-гр. София ЕИК[ЕИК] срещу решение №197/22.05.2023 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в. т.д. № 194/22, В ЧАСТТА, с която след частична отмяна на решение №412/12.12.2022г., постановено по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, дружеството-касатор е осъдено да заплати на Бамекс-Метал БГ ЕООД,[ЕИК] , сумата от 172 704,40 лв., представляваща заплатена без правно основание такса пренос през електроразпределителната мрежа за периода м. януари 2017 г. – м. юли 2020 г., ведно със законната лихва, начиная от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 18 229,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 26.01.2021 г. – 09.02.2022 г. Решението се обжалва и в частта за присъдените в тежест на дружеството-касатор разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон .

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че по правните въпроси от значение за спора е налице основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноските пред настоящата инстанция в размер на 7200 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и искът е с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Според въззивния съдебен състав, от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин сключването на договорите за продажба на електрическа енергия между страните по делото. Предмет на договорите е продажба на нетна електрическа енергия на купувача, който я купува и заплаща в сроковете и по реда на договора, както и осигуряване на допълнителни услуги на купувача: отговорност за балансиране, прогнозиране на потреблението, плащане на дължимите от купувача на съответните мрежови оператори суми за използвани мрежови и допълнителни услуги, както и дължимите нормативно определени добавки върху тези цени. В раздел трети са уговорени правата и задълженията на страните. Продавачът се задължава да продаде и обезпечи доставката в точката за доставка по приложение №1 към договора, а купувачът да я закупи и приеме, както и да я заплати по всички фактурирани суми за електрическа енергия и допълнителни услуги, съгласно предоставените данни от страна на собственика на измервателните системи, както и да подпише декларация по образец, предоставен от съответния мрежови оператор, с която декларира съгласието си всички суми, които дължи за предоставените му от мрежовия оператор услуги, да се заплащат от продавача за сметка на купувача. В раздел пети са уговорени цените и плащанията – по действащи цени за съответния период, определени от ДКЕВР, като заплащането става по данни, предоставени от мрежовия оператор, като страните се съгласяват, че продавачът не носи отговорност за корекността на тези данни, нито пък за дължимостта и изискуемостта на тези вземания. Всички възражения на купувача следва да се отправят към съответния мрежови оператор по действащите Общи условия по чл.104а от ЗЕ или сключения с оператора на мрежата договор за достъп и пренос. Страните са уговорили, че фактурирането се извършва на база доставените количества енергия и на дължимите на съответния период мрежови услуги, информация за които се предоставя от мрежовия оператор. Установява се, че страните са посочили измервателните точки, съгласно данните от приложение №1, както и че ищецът е подписал декларация – съгласие, с която декларира пред мрежовия оператор ЕВН България Електроразпределение ЕАД, че е сключил комбиниран договор с ответника, по силата на който отговорността за заплащане на мрежовите услуги, които операторът му предоставя, вкл., но не само достъп до мрежата и пренос на електрическа енергия, е прехвърлена на доставчика, и се съгласява същият да сключи рамков договор.

Ответното дружество, в качеството си на доставчик, е сключил рамкови договори с ЕВН България Електроразпределение ЕАД за регламентиране на реда, по който се извършва обмен на данни и информация между страните във връзка с дейностите по достъп до разпределителната мрежа и/или пренос и разпределение на електрическа енергия в разпределителната мрежа, както и дължимите нормативни цени и надбавки за всеки обект за ползване. Страните са се съгласили, че редът и начинът на предоставянето на мрежовите и допълнителни услуги са уредени в ОУ на мрежовия оператор или в сключения договор за достъп и пренос между ЕВН и ползвателя на мрежата, като при липса на уреждане на някой въпрос тези документи ще намират действие, доколкото не противоречат на договора. В раздел четвърти е уговорена цената, а в раздел пети - измерването, отчитането, предоставяне на данни и заплащане на всеки обект на ползвателя на мрежата, попадащ в обхвата на договора. Мрежовият оператор отчита пренесената електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до обекта на клиента, измерена със СТИ, предоставя на доставчика данните, въз основа на които е извършил фактуриране на предоставените мрежови услуги, за да бъдат фактурирани на клиентите и заплатени от тях. Не се спори относно сключен договор между ищеца и трето за спора лице – Електроразпределение-Юг ЕАД - договор №573 от 17.09.2013 г. за пренос и достъп на електрическа енергия пред електроразпределителната мрежа за обектите на ищеца, като данни за наличието на този договор се съдържат в изпратената от ищеца до ответника и Електроразпределение-Юг ЕАД покана за доброволно изпълнение, както и в декларацията-съгласие, неразделна част приложение №1 към процесните договори. Така сключените договори попадат в хипотезата на чл.11,т.10 и чл.20 от ПТЕЕ. Същите са договори за комбинирани услуги, чийто предмет са продажбата на електрическа енергия и плащането на всички използвани от крайния клиент услуги, в т. ч. и пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа, какъвто е настоящият случай. С тях се уреждат отношенията във връзка с плащането на дължимите суми за мрежови услуги за съответния ценови период. Установява се, че ответникът е заплатил цената за мрежови услуги за процесния период, вкл. и за услугата пренос, като е превел на мрежовия оператор. платената от ищеца цена за пренос.

Съдът е взел в предвид и че обектите на ищеца, според приетитите по делото техническа и счетоводна експертизи, нямат връзка с разпределителни съоражения, собственост на ЕВН България Електроразпределение ЮГ ЕАД . Захранването с електрическа енергия на обектите на ищеца се осъществява чрез съоражения, собственост на“ Феми 14“ АД, ползвани от ищеца по силата на наемни правоотношения. Следователно, според съд, а не се доказва по делото наличие на пренос на енергия през разпределителната мрежа на съответното разпределителното дружество за захранване на обектите на ищцовото дружество.

На база така приетите факти, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.55,ал.1, предложение първо от ЗЗД, че този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Приел е, че в случая е налице първият елемент от фактическият състав, тъй като се установявало от доказателствата по делото заплащането от страна на ищеца на услугата пренос през разпределителната мрежа на оператора на мрежови услуги за процесния период, което е постъпило и прието от ответника по делото. Ищецът е изпълнил поетото задължение към ответника по делото да заплаща за мрежовите услуги по силата на процесните комбинирани договори. Ответникът, от своя страна, също е изпълнил своето задължение, поето с рамковите договори, а именно да заплати на мрежовия оператор мрежовите услуги, вкл. за пренос през разпределителната мрежа на мрежовия оператор. Доколкото се установявало, че мрежовият оператор е получил плащане за услугата пренос през неговата разпределителна мрежа, без обаче да е осъществен такъв пренос, или услугата е заплатена, без да е предоставена, то, според съда, е налице и вторият елемент от фактическия състав - престация при начална липса на основание, тъй като не се дължи плащане за услугата, която не е одъществявана. В съответствие с рамковите договори ответникът е изпълнил едно свое задължение, поето от тези договори, но в отношенията на ответника с ищеца, според съда се прилага чл.292,ал.2, предложение първо от ЗЗД и следва да се счита, че за последния са възникнали правата по чл.55 ал.1 ЗЗД по отношение на самото ответно дружество. Ето защо, плащането от ищеца ответника, според съда, е без основание в хипотезата на чл.55,ал.1, предложение първо от ЗЗД и така предявеният иск следва да се уважи до размера, според констатациитте на съдебно счетоводната експертиза - сборът на сумите от процесните фактури - 176 033,81 лв. жи.

Въззивният съд е счел, че направеното от ответното дружество възражение за изтекла погасителна давност за сума в размер на 3 329,41 лв. за периода 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. по фактура [ЕГН] от 31.12.2016 г. заплатена с платежно нареждане от 03.02.2017 г. е основателно, доколкото искът е предявен на 09.02.2022 г., и вземането за 2016 г. се погасява с изтичането на пет годишна давност, считано от момента, в който е получено нещо без основание. Ето защо, е приел че искът е основателен до размера на сумата 172 704,40 лв., , като ответникът дължи сумата от 18 229,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за процесния период, изчислена чрез електронен калкулатор за законна лихва.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касатора, не се развити правни въпроси от значение за изхода на конкретния спор. Излагат се оплаквания за неправилно приложение на чл.55 ал.1,предл. първо от ЗЗД.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационната жалба, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. ВКС няма право да извлича сам въпроси, нито да преформулира тези на касатора, а може само да ги прецизира.

На база така възприетите критерии за дискреция относно наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.1 т.1 ГПК , настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т. о. счита, че с оглед липсата на формулиран от подалата КЖ страна правен въпрос, не е налице основание за допускане на обжалване. Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон не могат да се разглеждат в рамките на първата фаза от производството пред ВКС-тази по чл.288 ГПК, в която преценката е стриктно по критериите по чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК, при положение, че не е налично и на позоваване на чл.280 ал.2 ГПК.

В полза на ответника по КЖ следва да се присъдятт разноски , в размер на 7 200 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС, с оглед съдържанието на приложените към отговора на КЖ договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на ВКС,Първо т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №197/22.05.2023 г., постановено от Пловдивски апелативен съд по в. т.д. № 194/22 в обжалваната част.

ОСЪЖДА „ЕВН ТРЕЙДИНГ САУТ ИЙСТ ЮРЪП“ ЕАД-гр. София ЕИК[ЕИК] да заплати на „Бамекс-Метал БГ“ ЕООД,[ЕИК] , сумата от 7 200 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.