4ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1940

гр. София, 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 3649/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Столична община чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Д. касационна жалба с вх.№ 60312 от 23.06.2023 г. срещу решение № 2436 от 11.05.2023 г., постановено от Софийски градски съд по в. гр. д. № 13542/2022 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решението от 11.07.2022 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 56127/2021 г. за признаване за установено по отношение на Столична община и Софийска вода АД, че Манастир „У. Б. е собственик на ПИ с идентификатор [№] по действащата КККР на [населено място] и за осъждане на Столична община да предаде на Манастир „У. Б.“, [населено място] владението върху собствения му имот на основание чл.108 ЗС.

Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд за характера на процесния каптаж като съоръжение за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване по смисъла на § 1, т.69 от ДР на ЗВ. Твърди, че каптажът е публична общинска собственост като обект с обществено предназначение. Сочи, че преди предявяване на иска имотът е придобит по давност от Столична община.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3; чл.280, ал.2 ГПК, тъй като във въззивното съдебно решение съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: въпросът за придобивната давност като оригинерен способ за...