О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4011

София, 12.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3651 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.

С определение № 386 от 29.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 40/2023 г. на Кюстендилския окръжен съд е потвърдено определение № 869/15.12.2022 г. по гр. дело № 1762/2022 г. на Кюстендилския районен съд, с което е било прекратено производството по делото.

Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че предявеният иск по чл.496, ал.3 ГПК е недопустим поради това, че наведените от ищеца основания за оспорване на публичната продан не попадат сред лимитативно изброените хипотези на този текст. Действителността на публичната продан може да бъде оспорвана при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената. Ищецът по установителния иск, с който в случая е сезиран районният съд, не е изложил съображения за наличие на горепосочените пороци на постановлението за възлагане, водещи до неговата нищожност. Твърденията за недействителност се свързват с това, че ищецът, като ипотекарен длъжник, не е бил допуснат до участие в публичната продан. Този довод според въззивния съд е основание за обжалване и отмяна на постановлението за възлагане поради ненадлежо извършване на наддаването в публичната продан, но не попада сред изчерпателно изброените основания за предявяване на иска по чл.496, ал.3 ГПК.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. В. Д..

Жалбоподателят счита, че въззивното определение е нищожно, недопустимо и очевидно неправилно. Докладчикът по настоящото въззивно дело е същевременно докладчик и по гр. д. № 679/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд, което е между същите страни и има за предмет 380/2640 ид. части от ПИ с идентификатор 16141.101.50 по КККР на [населено място], който е част и от процесния имот по настоящото дело. Друг съдия по настоящото въззивно дело е същевременно съдия и по гр. д. № 679/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд. Третият съдия по въззивното дело е същевременно съдия и по в. гр. д. № 249/2018 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на С. В. Д. срещу същото постановление за възлагане, което е предмет и на настоящото дело. Жалбоподателят счита, че и тримата въззивни съдии е следвало да се отведат от разглеждане на частното производство. Това му дава основание да счита, че обжалваното определение е нищожно и недопустимо.

Определението било и очевидно неправилно, защото въззивният съд:

- не разгледал и обсъдил в пълнота частната жалба;

- не обсъдил и разгледал най-новата съдебна практика за прогласяване недействителността на публичната продан - решение № 120 от 4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2019 г., IV г. о.,

- не обсъдил неверния извод на ЧСИ в протокола от 24.03.2017 г., че не са постъпвали наддавателни предложения /по настоящото дело било представено доказателство за обратното – запечатан плик с наддавателно предложение/.

Иска за бъдат приети като доказателства призовка, определение № 51 от 23.01.2023 г. по в. гр. д. № 679/2022 г. на КОС и решение № 228/08.08.2019 г. по в. гр. д. № 249/2018 г. на КОС.

В изложението към жалбата се повтарят оплакванията за нищожност на въззивното определение.

Отделно от това се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на всички събрани доказателства и да изложи подробни мотиви кои от доказателствата кредитира и защо и кои не кредитира. В случая не била обсъдена в пълнота частната жалба, с която съдът е бил сезиран, както и изготвеният от ЧСИ протокол от 24.03.2017 г.

Ответникът в производството „Уника имоти“ ООД не взема становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице и пречката на чл.274, ал.4 ГПК.

Не съществува вероятност въззивното определение да е нищожно, процесуално недопустимо или очевидно неправилно, затова не може да се допусне касационното му обжалване на основанията по чл.280, ал.2 ГПК. Налице е практика на ВКС, която изяснява случаите, в които има нищожност или недопустимост на съдебно решение, като същите критерии де преценяват и при определенията. Приема се, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение – в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК; решение № 100 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2882/2018 г., I г. о. Приема се, че съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска, когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др., както и решението, което не е съобразено с прогласения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския процес – постановено е извън предмета на иска, очертан с неговото основание и петитум – в този смисъл решение № 72 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3673/2021 г., I г. о.

Посочените пороци в настоящия случай не са налице. Дори съдебният състав, постановил обжалваното определение, да се е произнасял по други дела относно същия имот, техният предмет е различен от предмета по настоящото дело. По настоящото дело съдът извършва преценка дали предявеният от С. В. Д. срещу „Уника имоти“ ООД иск по чл.496, ал.3 ГПК има обстоятелствена част, съответстваща на заявения петитум за обявяване на недействителност на публична продан на ПИ 1641.101.15, приключила с постановление за възлагане по изп. д. № 20147420400069 на ЧСИ В. А., № 742 НК. По едно от другите дела спорът е бил за собственост на идеални части от същия имот, а по второто – жалба на С. Д. срещу същото постановление за възлагане. Различният предмет на делата изключва възможността да е налице порок на обжалваното определение поради ненаправен отвод на членовете на съдебния състав. Но дори такъв порок да е налице, той не би довел до нищожност или недопустимост на обжалваното определение.

На следващо място – при прочита на обжалваното определение не се констатират груби нарушения на закона и на правилата на формалната логика, поради което не е налице поддържаното основание очевидна неправилност по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въззивният съд се е произнесъл в рамките на сезирането и е изложил съответни на закона доводи за недопустимост на предявения иск поради несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Указания за отстраняване на този недостатък са дадени с разпореждане № 150 от 25.07.2022 г. по гр. д. № 289/2022 г. на Кюстендилския окръжен съд /преди делото да бъде изпратено по компетентност за разглеждане на районния съд като първа инстанция/, но те не са изпълнени.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е нарушил практиката на ВКС, според която той трябва да разгледа оплакванията и доводите на страните, изложени в жалбата, както и доказателствата по делото. Съдът се е произнесъл по въпроса, повдигнат в частната жалба, че ЧСИ е препятствал възможността на С. Д. да участва в публичната продан. Прието е, че това оплакване не е относимо към предявения иск по чл.496, ал.3 ГПК и този извод съответства както на закона, така и на практиката на ВКС по прилагането му. Що се отнася до решение № 120 от 4.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3521/2019 г., IV г. о. – то не повдига въпроси, които да са от значение за настоящото частно производство. Въззивният съд е следвало да се произнесе само по въпроса дали заявените от С. Д. твърдения в исковата молба обосновават иск по чл.496, ал.3 ГПК, с какъвто съдът е бил сезиран. Посоченото по-горе решение се занимава с други въпроси, които не се поставят в настоящото частно производство – дали е допустимо публичната продан да бъде оспорвана чрез иск по чл.496, ал.3 ГПК, ако постановлението за възлагане е било обжалвано, но в това производство не е навеждано и прието за разглеждане възражение за недействителността на публичната продан, както и дали за допустимостта на иска по чл.490, ал.2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано. Тези въпроси не стоят по настоящото частно производство, в което съдът се произнася само по процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл.496, ал.3 ГПК от гледна точка на това дали обстоятелствената част на исковата молба съответства на заявения петитум.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 386 от 29.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 40/2023 г. на Кюстендилския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: