5№ 2368/15.05.2024 г.Върховен касационен съд на Р. Б. в закритото съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3667 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 311/15.03.2023 г. по гр. д. № 1459/2022 г., с което Софийският апелативен съд е отхвърлил исковете на Н. К. М. и М. К. М. срещу ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД с правна квалификация чл. 432 КЗ за суми от по 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. А. О., брат на двете ищци, починал от ПТП от 03.08.2016 г.

Решението се обжалва от Н. М. и М. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси, обобщени и уточнени както е изяснено с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСНГТК на ВКС: 1. В установяване или отричане на активната материална легитимация на ищеца, претендиращ от застрахователя „гражданска отговорност“ на автомобилистите обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близко лице, пострадало от пътнотранспортното произшествие, в решението по чл. 432 КЗ длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо приема или изключва осъществяването на релевантния факт – на създадена трайна и дълбока емоционална връзка, прекъсната от смъртта на починалия? 2. В установяването на този факт необходимо ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, включително да анализира събраните по делото доказателства? 3. Когато обезщетението се претендира от лице извън кръга на най-близките на починалия (в смисъла на ППлВС № 4/1961 г. и ППлВС № 5/1969 г.), необходимо ли е създадената трайна и дълбока емоционална връзка с починалия да е със заместващо съдържание – такова каквото имат връзките на починалия с най-близките лица? и 4. При липса на нови доказателства длъжен ли е въззивният съд да възприеме мотивите на първата инстанция в обжалваното решение за съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка, прекъсната от смъртта на починалия? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия и третия в противоречие с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС, на втория - в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон (чл. 432 КЗ, вр. чл. 52 ЗЗД) и при съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред касационната инстанция.

И. Т. П., конституирана като негов помагач, изразява същото становище.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че в установяване на материалната легитимация на ищците като кредитори по вземанията за обезщетение на неимуществени вреди, в тяхна тежест е да докажат, че всеки ищец е имал трайна и дълбока емоционална връзка със своя брат/с починалия от ПТП В. О., прекъсната от неговата смърт (ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС). В установяването на този факт въззивният съд е обсъдил събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К. О., А. О., Н. М. и Р. К.. Намерил е, че от показанията се установява такава трайна и дълбока връзка да е била изградена в детските им години, но и това, че тя е била прекъсната не от смъртта на брата на ищците, починал при пътнотранспортното произшествие, а години по-рано. Тогава когато всеки ищец, а и техният брат, са създали семейства, и са установили отношения на дълбока емоция и привързаност със своите съпруг и деца. Приел е, че с оглед установената формална връзка на родство към смъртта на В. О., никоя ищца не е понесла продължителни болки и страдания от тази смърт. Въззивният съд е добавил, че такива високи по интензитет болки и страдания могат да изпитат само лица, които макар да не са сред най-близките на починалия по смисъла на ППлВС № 4/1961 г. и ППлВС № 5/1969 г., са имали с него трайна и дълбока емоционална връзка със заместващо съдържание на връзките, които обичайно съществуват с най-близките му лица. С тези мотиви са отхвърлени исковете по чл. 432 КЗ, а първоинстанционното решение е потвърдено.

В своята практика Върховният касационен съд еднозначно приема, че когато искът по чл. 432 КЗ е предявен от лице, което твърди, че понесените от него имуществени и/или неимуществени вреди са вследствие ПТП, причинено от поведението на виновния водач на моторното превозно средство, застрахователно по риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите, отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента. С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСГТК на ВКС констатира запазеното, задължително действие на ППлВС № 4/1961 г. и ППлВС № 5/24.11.1969 г. за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), изостави приетото с ППлВС № 2/30.11.1984 г., и изясни, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия от непозволено увреждане могат да са лицата по двете постановления, т. нар. „най-близки на починалия“ и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с него със съдържание, сходно с връзките на най-близките лица по смисъла на двете постановления, поради което търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. Трайната и дълбока емоционална връзка с починалия към момента на неговата смърт и нейното сходно съдържание с връзките между най-близките лица по смисъла на двете постановление, придават на лицето качеството на увредено лице от непозволеното увреждане, а търпените продължителни болки и страдания са закономерния/неизбежен резултат от прекъсването на такава връзка, т. е. тълкувателното решение акцентира върху изискването за причинно-следствена връзка на резултата с виновното, противоправно поведение на делинквента/на обстоятелството, пораждащо деликтна по характер отговорност. Изключението по първия диспозитив на тълкувателното решение не следва да се разбира като изискване във всяка хипотеза съществувалата връзка с починалия да е заместваща, т. е. да е имала същото съдържание, каквото имат връзките с най-близките лица, нито като изискване във всяка хипотеза нейното съдържание да е изключително, т. е. да надхвърля обичайното за емоционалната обвързаност между тези, които се чувстват най-близки помежду си. Подобно прилагане на тълкувателното решение не му съответства и неоправдано ограничава неговия обхват. Изключението се обяснява и чрез следващото изречение в неговия диспозитив: Обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди, като го свързва с особеностите на доказването по тези искове. Когато искът е предявен от т. нар. най-близки лица по смисъла на двете постановления, съществува опитно правило/човешка презумпция, че такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалото лице е съществувала, и неговата смърт я е прекъснала. По иска на най-близките лица съдът може да основе своето решение и само на опитното правило/на презумпцията, освен ако ответникът я оспори и проведе успешно насрещно доказване, както и когато събраните по делото доказателства я опровергават. По този иск най-близкото лице има възможността да докаже, че смъртта на починалия е прекъснала изключителна, надхвърляща обичайното дълбока и емоционална връзка. Когато искът е предявен от лице извън кръга на най-близките по смисъла на двете постановления, такова опитно правило/човешка презумпция няма, а в тежест на ищеца е да докаже съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка с починалия към неговата смърт.

При мотивите в обжалваното решение първият повдигнат въпрос е обуславящ в смисъла на общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, но начинът, по който въззивният съд му е отговорил, не противоречи, а съответства на ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. ОСНГТК на ВКС. Исковете по чл. 432 КЗ са отхвърлени с мотиви, че от събраните доказателства се установява изградена и съществувала между ищците и техния брат трайна и дълбока емоционална връзка, но също така е установено, че тя е прекъсната години преди ПТП по друга причина, а не от смъртта на починалия. По първия въпрос е изключена допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По втория повдигнат въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторите не изясняват, включително чрез въведените касационни основания, кои техни доводи и възражения, респ. събрани доказателства по релевантния факт, отречен с обжалваното решение и обосновал отхвърлянето на исковете, въззивният съд не е обсъдил.

Третият повдигнат въпрос не обуславя решението, доколкото исковете са отхвърлени не само поради недоказаност на съществувала между сестрите и брата, починал от ПТП, дълбока и емоционална връзка, която следвало да има заместващо съдържание с тези, които имат най-близките лица на починалия в смисъла на двете постановления, но и с мотиви, че към момента на смъртта помежду им е била установена единствено връзка на формално родство. Следователно по материалноправният въпрос са изключени и общата, и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Те са изключени и по последния повдигнат въпрос. За това е достатъчно да се посочи, че и двете инстанции са отхвърлили исковете с мотиви за недоказаност на релевантния факт – отречена е съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка към момента на смъртта на брата на ищците/на пострадалия от ПТП

При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касаторите следва да се възложат направените от ответника разноски и пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговорения и заплатен адвокатски хонорар.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 311/15.03.2023 г. по гр. д. № 1459/2022 г. на Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА Н. К. М. ЕГН [ЕГН] и М. К. М. ЕГН [ЕГН] да заплатят на „ДЗИ – О. З. ЕАД ЕИК [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 8 370 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.