О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2873/ 05.10.2023 г., [населено място]

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІV отд., на трети октомври две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА М.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова ч. гр. д. № 3680 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е частна касационна жалба на адв. П. К.- пълномощник на Н. В. Ю., срещу определение № 281/09.06.2023г. на АС- [населено място] по ч. гр. д. № 78/2023 г. Твърди, че определението е неправилно и иска да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „ За да бъде постановено спиране по чл.229, ал.1, т. 3 от ГПК, следва ли да е налице влязло в сила съдебно решение за поставяне под запрещение или следва да бъде изслушана съдебно - медицинска експертиза за установяване здравословното състояние на ищеца?“, по който въпрос се твърди, че е налице произнасяне в противоречие със определение № 747/16.10.2014 г. на ВКС, ІІІ ГО по ч. гр. д. № 4677/14г., както и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: „За да е налице спиране на производството по чл.229, ал.1, т. 3 ГПК, достатъчно ли е страната вероятно да не може да разбира свойството и значението на извършеното и за ръководи постъпките си или това трябва да е установено по категоричен начин?“, „С каква доказателства се установява неспособността на страната в хипотезите на неразменени между страните съдебни книжа, както и без да има проведено производство по чл.5 от ЗЛС?“ и „Представляват ли писмени доказателства за установяване недееспособността на ищеца решения на ТЕЛК, съгласно които срокът на определената степен на увреждане е изтекъл към датата на постановяване на определението за спиране на делото по чл.229, ал.1, т. 3 ГПК?“. Обосновава се и основанието по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК.

С писмения си отговор ЗД „Б. И. АД твърди, че обжалваното определение е правилно и иска частната жалба да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт, с който е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото.

Производството по делото е образувано по подадена от адв. П. К., действаща като пълномощник на Н. В. Ю., искова молба срещу ЗК „Бул инс“ АД с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от настъпилото на 25.06.2018 г. пътно- транспортно произшествие.

С определение № 27/13.01.23г. по т. д. № 454/22г, ОС - Габрово на осн. чл.229, ал.1, т. 3 ГПК е спрял производството по делото, като е приел, че наличните по делото доказателства относно здравословното състояние на ищцата обуславят приложението на тази разпоредба.

С обжалваното определение, АС- [населено място] с е възприел изцяло мотивите на ОС - Габрово, като е изложил, че въз основа на представените по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е приел, че здравословното състояние на ищцата е влошено до степен на невъзможност да разбира свойството и значението на действията си, в която хипотеза производството по делото следва да бъде спряно на осн. чл.229, ал.1, т.3 ГПК, тъй като процесуалната дееспособност на страната е абсолютна процесуална предпоставка, както и че актуалното здравословно състояние на страната може да бъде установена както в влязло в сила решение за поставянето й под запрещение, така и с писмени доказателства, ако производство за поставяне под запрещение не е заведено или е висящо.

По уточнения въпрос дали когато по делото не е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, съдът следва да спре производството по по реда на чл.229, ал.1, т.3 ГПК, са налице общата и специалните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, с оглед констатираното противоречие на обжалвания акт с установената практика на ВКС, с която се приема, че съдът следва да спре производството по реда на чл.229, ал.1, т.3 ГПК само, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната.

В настоящата хипотеза от събраните доказателства по делото не се установява ищцата да е поставена под запрещение, както и нуждата от назначаването на настойник или попечител, който да се грижи за имуществените й интереси в производството. Единствено въз основа на приложеното към исковата молба решение на ТЕЛК, с което срокът на определената степен на увреждане е до 01.01.2023г. /при постановено на 13.01.2023г. определение за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т. 3 ГПК/ не може да се направи заключение за това, че ищцата не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

С оглед на изложеното, основателни са наведените в частната касационна жалба оплаквания, че въззивният съд неправилно е приел, че е събрана надлежна информация за здравословното състояние на ищцата, обосновавайки заключение за невъзможността на ищцата да извършва съответните процесуални действия.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 281/09.06.2023г. на АС - В. Т. постановено по в. ч.гр. д. № 78/23г.

ОТМЕНЯ определение № 281/09.06.2023г. на АС - В. Т. постановено по в. ч.гр. д. № 78/23г.

ВРЪЩА делото на ОС - Габрово за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: