О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2768

гр. София, 02.10.2023 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. М.

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

А. К.

като изслуша докладваното от съдия В. М. ч. гр. д. № 3682 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. И. Н. и Г. И. Н., в качеството им на законни представители и осиновители при условията на непълно осиновяване на малолетното дете А. П. Т., чрез пълномощник адв. В. Б., против решение № 4110 от 20.07.2023г. по ч. гр. д. № 7478/2023г. на Софийски градски съд в частта, с която е оставена без уважение жалбата им срещу решение № 9708 от 07.06.2023г. по гр. д. № 30820/2023г. на Софийски районен съд. С последното е оставена без уважение молбата на настоящите жалбоподатели, с която заявяват, че малолетното дете А. П. Т. се отказва от наследството на покойния му баща П. Т. Т..

Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване повдигат правния въпрос: допустимо ли е ненавършилото пълнолетие да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК; твърдят, че обжалваният акт противоречи на практиката на Върховния касационен съд по определение № 180/30.10.2019г. по ч. гр. д. № 3644/2019г. на ВКС, I г. о., както и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г. о. намира, че е налице основанието по чл. 292 ГПК за спиране на производството по частната жалба.

Софийският градски съд е потвърдил обжалваното определение на районния съд, с което е отказано вписването на отказ от наследство на малолетно лице. Изложени са съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Съдът е приел, че исканото вписване противоречи на закона, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК отказ от права на ненавършило пълнолетие лице е нищожен. Посочено е, че по въпроса дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, е налице противоречива практика и е образувано т. д. № 1/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС, по което няма постановено решение. Съставът е споделил становището, изразено в определение № 160/05.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. II г. о. на ВКС, в което е прието, че в чл. 130 СК законодателят е уредил защитата на имуществените интереси на децата при управление и разпореждане с имуществото им, като определени изчерпателно посочени правни действия /сред които не попада отказът от наследство/ могат да се извършват само с разрешението на съда след преценка дали разпореждането не противоречи на интереса им /чл. 130, ал. 4 СК/. Разпоредбите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 СК са императивни и направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва разширителното им тълкуване. Отказът от наследство попада в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като представлява едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т. е. той е отказ от правото на лицето да придобие наследство и се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Съгласно чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните приемат наследството само по опис, т. е. отговорността им по отношение на кредиторите на наследството е ограничена до размера на наследствените активи, поради което не е налице опасност от накърняване на имуществената сфера на детето при приемане на наследството.

При тези решаващи съображения е видно, че определящ за изхода на производството е въпросът дали е допустимо ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и дали този отказ представлява отказ от права по смисъла на чл.130, ал.4 СК. По този въпрос е констатирана противоречива практика на съдилищата и е образувано тълкувателно дело № 1/2021г. на ОСГК на ВКС.

С оглед на това и на основание чл. 292 ГПК производството по настоящето дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. Определението за спиране не подлежи на обжалване съгласно приетото в Тълкувателно решение № 8/2013г. на ОСГТК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д. № 3682/2023г. по описа на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2021г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС по въпроса: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: