№ 4377

София, 29.09.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4619 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Н. чрез юрисконсулт В. Р. против решение № 716 от 2.08.2024 г., постановено по гр. д. № 394 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е потвърдено решение № 20 от 21.01.2024 г. по гр. д. № 321/2023 г. на Районен съд – Несебър за уважаване на предявения от Д. К. Д., В. К. Д. и З. В. Д.-Н. против О. Н. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], [улица], с площ от 755 кв. м., съставляващ УПИ * - * в кв. 25 по плана на [населено място], одобрен със Заповед № 261/08.11.1994 г. на площ от 720 кв. м. на основание давностно владение при присъединяване владението на наследодателя им К. Д. Д..

Д. К. Д., В. К. Д. и З. В. Д.-Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Ж. И. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е отчел, че страните не спорят по фактическата обстановка, а именно, че процесният имот е бил във фактическа власт на наследодателя на ищците от 1993 г. до смъртта му на 29.09.1999 г., а след това владението е продължено от ищците непрекъснато до настоящия момент. Отбелязал е, че спорът е правен в насока дали предприетата през 1989 г. процедура по отчуждаване на имота от държавата за „жилищно строителство и крайулична търговия“, предвидено със ЗРП от 1988 г. е била валидно осъществена и е настъпил вещния й ефект.

Съдът е проследил действалата към периода релевантна нормативна уредба. Приел е, че отчуждаването не е било надлежно извършеио, тъй като заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) № 275 от 27.11.1989 г. е нищожна, като се установява, че е подписана не от председателя на ИК на ОбНС В. К. Д., а от заместник-председателя А. И. С.. Установено е, че през месец ноември 1989 г. председателят на ИК на ОбНС В. Д. е бил в платен годишен отпуск, заместник-председателя И. А. П. е бил в отпуск по болест и на работа е бил само заместник-председателя А. С.. Съдът позовал се е на нормата на чл. 52, ал. 4 от действалия към момента Закон за народните съвети (отм.), според която при отсъствие на председателя, той се замества по негова писмена заповед от заместник-председателя, а там, където такъв няма – от секретаря или друг член на ИК. Посочил е, че правомощието на председателя на ИК на ОбНС за подписване на заповедите по отчуждаването е изключително, като е допустимо от закона то да се осъществи по заместване от друго лице, когато титулярът е в обективна невъзможност да го изпълни. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице, което според закона (чл.52 ЗНС-отм.) може да е зам. председател, секретар или друг субект. Тогава за определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. При заместването няма прехвърляне на правомощия между органи, а оправомощаване на конкретно лице, различно от първоначално оправомощеното, да упражнява компетентността на органа в пълен обем за определен период от време, т. е. ad hoc. Съдът е отбелязъл, че заместването трябва да се отграничи от „делегиране на правомощия“, каквото чл.95, ал.2 ЗТСУ отм. предвижда за възможно по решение на ИК на СНС. Делегация на правомощия е допустима само когато е предвидена в закона и цели от компетентността на един орган, те да се възложат като част от компетентността на друг орган, но случаят по делото не е такъв. Данните сочат на чиста хипотеза на заместване, обаче без да е налице изискуемата от закона изрична писмена заповед, възлагаща на С. да изпълнява функциите на председателя на ИК на ОбНС, докато последният е в отпуск. След като такова овластяване липсва, то и заповедта е подписана от некомпетен орган, поради което е нищожна. След като имотът не е станал държавна собственост, то не е преминал в общинска собственост по силата на § 42 ПЗР на ЗИДЗОбС. Следователно спрямо имота не се прилага ограничението по чл. 86 ЗС за придобиването му по давност. Давностният срок е изтекъл още през 2003 г., 10 години след установяването на фактическата власт върху него от прекия им наследодател.

Допълнително съдът е изложил съображения, че дори имотът да е бил отчужден, собствеността е частна и отново следва да се приеме, че имотът е придобит от ищците по давност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. Н. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чр. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т. 3 ГПК по следните въпроси:

1) валиден ли е индивидуален административен акт, издаден от заместник на административен орган, дори и да липсва нарочна заповед по силата на която да се упражняват правомощията му, ако компетентният административен орган е в обективна невъзможност сам да упражнява правомощията си;;

2) валиден ли е индивидуален административен акт, издаден в хипотезата на въпрос 1, ако заместникът на административен орган е единственото лице, което може да го замества по силата на закон;

Касационният съдебен състав не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос е некоректно формулиран, доколкото приложимата към момента на издаване на процесната заповед за отчуждаване нормативна уредба не предвижда заместване по силата на закона – чл. 95 ЗТСУ (отм.) предоставя компетентност за издаване заповед за отчуждаване на недвижим имот на председателя на Изпълнителния комитет на Народния съвет, а чл. 52, ал. 4 ЗНС (отм.) предвижда заместване на председателя въз основа на негова заповед.

По първия въпрос не е удостоверено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тълкуването по решение № 493 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 1771/2011 г., ІV г. о. на ВКС, касае заместване на работодателя при налагане на дисциплинарно наказание и е във връзка с нормите на КТ, а не на чл. 52 ЗНС (отм.), поради което е неотносимо към фактите по делото.

По въпросът не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна не е удостоверена противоречива съдебна практика – решение № 550 от 26.06.2009 г. по гр. д. № 6213/2007 г., І г. о. на ВКС е в хипотеза, в която министър е разпределил на заместник-министър определени ресори с нарочна заповед, а решения № 281 от 8.07.2005 г. по а. х. д. № 117/2004 г. на ОС - Плевен, потвърдено с решение № 11764 от 27.12.2005 г. по адм. д. № 8239/2005 г., ІІ отд. на ВАС са в хипотеза, когато е била издадена изискуемата от чл. 54, ал. 2 ЗНС (отм.) заповед за заместване.

Допускането на касационно обжалване по този въпрос не би било от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, доколкото нормата на чл. 95 ЗТСУ (отм.) недвусмислено посочва кой е компетентния орган за издаване заповед за отчуждаване на недвижим имот, а нормата на чл. 52, ал. 4 ЗНС (отм.) ясно определя условията, при които този орган може да бъде заместен, а именно при отсъствие на компетентния орган и въз основа на негова писмена заповед.

Очевидно неправилен е изводът на съда, че дори и имотът да е бил отчужден, то отново следва да се приеме, че собствеността е придобита от ищците по давност (с нормата на чл. 7, ал. 1 ЗОбС, в сила от 1.06.1999 г. е въведена забрана за придобиване на общинска собственост и давността за имоти частна общинска собственост е започнала да тече от 9.11.1999 г., когато е влязло в сила измеиението на чл. 7, ал. 1 ЗОбС и забраната за придобиване по давност е останала само за публичната общинска собственост). Очевидно неправилния извод обаче касае допълнителни съображения на въззивния съд по евентуално придобивно основание (давност върху имот частна общинска собственост), за което не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждането му, поради което същият не е относим към изхода на спора.

С оглед изхода на настоящото производство О. Н. следва да възстанови на Д. К. Д. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ж. И..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 716 от 2.08.2024 г., постановено по гр. д. № 394 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Бургас.

ОСЪЖДА О. Н. гр. Несебър, ул. Еделвайс № 10 да заплати на Д. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски по повод касационната жалба в размер на 1200.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: