Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Т. К. по административно дело № 1272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) с ЕИК 205756975 и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „К. А. I № 12, срещу Решение № 7877 от 15.12.2023 г., постановено по адм. д. № 4873 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град. Твърди неправилност на обжалваното решение, като релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяната му. Претендира разноски за настоящото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответните страни – инж. М. З. И., главен инспектор в Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – „Ю. Б. (РО НЯСС „Ю. Б. ) към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) и инж. А. Б. И., началник на РО НЯСС „Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН, оспорват касационната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Искат отхвърлянето й, а по същество искат потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендират разноски за настоящото производство. Правят възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение над минималния размер за административни дела без материален интерес, определен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. С него е отхвърлена жалбата на ДПУСЯ срещу задължително предписание, обективирано в т. 3 от Раздел V на Констативен протокол (КП) № 01-01-46/08.03.2023 г., съставен от инж. А. Б. И., на длъжност началник на РО НЯСС „Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН и инж. М. З. И., на длъжност главен инспектор в РО НЯСС „Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН. Наред с това първоинстанционният и касационен жалбоподател е осъден да заплати на ДАМТН разноски по делото в размер на 100.00 лв.

Административният съд е установил, от фактическа страна, че на ДПУСЯ е предоставен за управление и стопанисване язовир „Попин дол“/ „Попин дол 81“, находящ се в землището на с. Д. Д. О. Р. област Благоевград и класифициран в първа висока степен на потенциална опасност, съгласно чл. 141б, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ЗВ).

На 08.03.2023 г. служителите на ДАМТН – инж. А. И. и инж. М. И., извършили проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовира, на която присъствала инж. Е. Ш., експерт-хидроинженер в Териториалното поделение (ТП) на ДПУСЯ в гр. Благоевград, тя и оператор на язовирната стена и съоръженията към нея. Констатирали следните обстоятелства във връзка с техническото състояние на язовирната стена и другите съоръжения на язовира: корона – проходима, вълнообразна с променлива ширина; въздушен откос – земен, затревен; изграден е електропастир за оганичаване на преминаване на животните по язовирната стена; воден откос – земен, затревен, наличие на вълнова ерозия и ерозия от преминаване на животни; изграден е електропастир за ограничаване на преминаване на животните по язовирната стена; основен изпускател – тръбен, една тръба Ф150 мм; затворен орган – спирателен кран с диаметър Ф150 мм от страна на въздушния откос в шахта; преливник – земен, челен, уширен; бързоток след преливника – земен, уширен и удълбочен; начин на пълнене – собствен водосбор.

Резултатите от тази проверка служителите на ДАМТН обективирали в процесния КП № 01-01-46/08.03.2023 г. В Раздел V, т. 3 от протокола дали предписание във връзка с осъществяването на безопасна техническа експлоатация на язовира, както следва: „Да се извършат ремонтно-възстановителни работи в зоната на вълновата ерозия. Съгласно техническото задание за извършване на РВР“, срок за изпълнение – 19.06.2023 г.

В констативния протокол е отразено, че през 2022 г. язовирът не е проверяван от комисия по чл. 138а, ал. 3 ЗВ.

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ, в предвидената от закона писмена форма, съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити и при постановяването му е спазен материалния закон, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че правомощията на председателя на ДАМТН за даване на предписания във връзка с техническото състояние на контролираните обекти произтичат от чл. 10, ал. 4 ЗВ, съгласно който той осъществява политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях. Подчертал е, че контролните правомощия на междуведомствената комисия по чл. 138а ЗВ не лишават от компетентност органите на ДАМТН, за която е приел, че почива на самостоятелно основание. Мотивирал се е, че целта на ЗВ е да се гарантира безопасната експлоатация на язовирите, което, от своя страна, изисква оперативен контрол, съответно законът допуска съвместяването на компетентности между различни органи.

На следващо място съдът е обсъдил изискванията за гарантиране сигурността на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях в условията на експлоатация, регламентирани в Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ, както и задълженията на собственика на язовира по чл. 4 и по чл. 7 от тази Наредба. Взел е предвид нормата на чл. 144, ал. 1 и ал. 2 ЗВ, в която са посочени забранените за извършване дейности по дигите и по насипните язовирни стени. Преценил е констатираното в КП наличие на вълнова ерозия на земните маси и ерозия от преминаване на животни като фактори, нарушаващи геометричния профил на водния откос и намаляващи конструктивната сигурност на язовирната стена. Счел е, че този профил следва да бъде възстановен с оглед възстановяване здравината на язовирната стена. Формирал е извод, че проверяваната институция е задължена да предприеме действията, предмет на оспореното предписанието.

С тези мотиви, съдът е отхвърлил, като неоснователна, подадената от ДПУСЯ жалба. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с материалния закон и данните по делото е извършената от първоинстанционния съд преценка относно законосъобразността на оспореното предписание. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 01-01-46/08.03.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, т. 2, във вр. с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ – длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на ДАМТН са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта, да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на ДАМТН. Съобразно нормата на чл. 140, ал. 2, т. 1 ЗВ, контролът за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 се извършва от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица – за дейностите по т. 8, а именно изпълнение на мерки за поддържане на язовирните стени и съоръженията към тях в изправно техническо състояние и осигуряване на безопасната им експлоатация. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон и Наредбата по чл. 141, ал. 2 ЗВ – Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредба/та).

Основен предмет на дейност на ДПУСЯ е комплексното управление на язовири – публична и частна държавна собственост, в т. ч. дейностите по чл. 141, ал. 1 ЗВ, както и всички задължения за собственици на язовири, регламентирани в ЗВ (чл. 22, ал. 1 от Правилник за устройството и дейността на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (Правилник/а)). Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Правилника, при осъществяването на своята дейност ДПУСЯ има правата и задълженията на собственик на язовирните стени и съоръженията към тях на язовирите по чл. 138б и предоставяните по чл. 139а, ал. 5 ЗВ. Безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците (чл. 25, ал. 2 от Наредбата). Няма спор по делото, че на ДПУСЯ са предоставени права за управление и стопанисване на язовир „Попин дол“/ „Попин дол 81“ и на съоръженията към него – Акт за публична държавна собственост № 3741/15.06.2020 г.

Съгласно ЗВ язовирите се класифицират в три степени на потенциална опасност, в зависимост от възможно най-лошите последици от освобождаването на съхраняваните в язовира води поради разрушаване или неправилна експлоатация на язовира: първа висока степен на потенциална опасност; втора значителна степен на потенциална опасност и трета ниска степен на потенциална опасност. Установява се по делото, че язовир „Попин дол“/ „Попин дол 81“ е класифициран в първа висока степен на потенциална опасност – л. 41 от първоинстанционното дело.

Една част от обществените отношения, които ЗВ урежда, са тези, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях поражда задължения за техните собственици да изпълняват дадените предписания от контролните органи.

Оспореното предписание по т. 3 от Раздел V на КП № 01-01-46/08.03.2023 г., съставен от длъжностни лица при РО НЯСС „Ю. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при ДАМТН, е издадено във връзка с техническото състояние на язовир „Попин дол“/ „Попин дол 81“, стопанисван от ДПУСЯ и цели осигуряването на безопасната му експлоатация. Конкретният проблем, заради който е дадено предписанието – зона на вълнова ерозия (ерозионна пътека, започваща от водния откос, преминаваща през короната и по наклона на въздушния откос до петата му), както и ерозионни пътеки от преминаване на животни – е установен от първоинстанционния и касационен жалбоподател още през април и септември 2022 г. в хода на извършени от негови служители технически прегледи на процесния язовир – Протокол № 87/12.04.2022 г. (от л. 36 до л. 40 от първоинстанционното дело) и Протокол № 153/13.09.2022 г. (л. 31-35, пак там). Както се посочи в мотивите на настоящото решение, безопасната експлоатация на язовирите съставлява гаранция за опазване на живота и здравето на населението и за предотвратяване възникването на значителни материални щети. Упражнявайки правата и изпълнявайки задълженията на собственик на язовирната стена на процесния язовир и съоръженията към нея, ДПУСЯ е длъжна да ги поддържа в изправно техническо състояние, гарантиращо безопасна експлоатация и предотвратяващо настъпването на неблагоприятни последици. Съгласно чл. 190а ЗВ, предписанията, които дава председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4 от с. з., се адресират към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Както изрично предвижда чл. 190а, ал. 2 ЗВ, собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от с. р. и по чл. 138а, ал. 3, т. 5 ЗВ.

Несъстоятелно е касационното оплакване за нарушение от страна на административния орган на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК. Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на ДАМТН. Видно от КП, проверката на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Попин дол“/ „Попин дол 81“ на 08.03.2023 г. е реализирана в присъствието на инж. Е. Ш., на длъжност експерт-хидроинженер в ТП на ДПУСЯ – гр. Благоевград. Съгласно данните от протокола, това лице е и оператор на язовирната стена и съоръженията към нея. Ш. се е запознала с оспореното предписание, подписала е КП от проверката и не е направила възражения по установеното от проверяващите. След като същата е служител на жалбоподателя, е правно ирелевантно от гледна точка на образуването на конкретното административно производство, дали спрямо нея има учредена нарочна представителна власт от ДПУСЯ. Отделно от това, след като процесният КП е подписан от лице-служител на собственика на язовира, това означава, че ДПУСЯ е била уведомена за извършената проверка, респ. неоснователно е да се твърди, че касаторът не е бил уведомен за започналото административно производство. Право на проверената институция е да определи лицето, което ще присъства при извършването на проверката и да направи преценка относно квалификацията на това лице, която ще му позволи да участва компетентно в нея.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на административния акт. Същият е издаден в предписаната от закона форма и съдържа установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити за индивидуален административен акт в писмена форма. Това, че не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва, не опорочава акта, тъй като, на основание чл. 140, ал. 1 АПК, когато в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по съдебен ред се удължава на два месеца. Тази разпоредба гарантира правото на защита на засегнатите от административния акт лица, като им дава възможност да упражнят правото си на жалба в рамките на един значително по-дълъг срок. В случая, обективираното в КП предписание е своевременно оспорено пред съда, с което жалбоподателят е реализирал правото си на защита.

Неоснователни са и възраженията на касатора, че оспореното предписание не е издадено в съответствие с целта на ЗВ. Осъществената проверка и предписанието по Раздел V, т. 3 от процесния КП са извършени и дадени именно в израз на осъществявания от ДАМТН контрол във връзка с осигуряването на безопасно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, поради което е изпълнена и целта на закона.

Предвид изложените доводи, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата и след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая (чл. 35 АПК), са изготвили и дали законосъобразно предписание по т. 3 от Раздел V на КП № 01-01-46/08.03.2023 г.

При този изход на спора, на касатора не се следват разноски и искането му в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. На ответника по касация, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100.00 лв.

При постановяване на настоящото решение, касационният състав констатира, че в диспозитива на обжалвания съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване на номера на точката от Раздел V на КП № 01-01-46/08.03.2023 г., в която е обективирано оспореното предписание. Тази грешка, по почин на съда, постановил атакуваното решение или по искане на страна, може да бъде поправена в производство по реда на чл. 175 АПК, като не влияе на решаващите изводи, формирани от настоящия състав.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7877 от 15.12.2023 г., постановено по адм. д. № 4873 по описа на Административен съд – София-град за 2023 г.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ със седалище и адрес на управление в София, на ул. „К. А. I № 12 да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Г. М. Д.“ № 52 А сума в размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА