Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: П. Н. Членове: С. Х. Н. Г. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 1338/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. П. В. от гр. Самоков, подадена чрез адв. Г. В. от САК, с която се обжалва Решение № 1299 от 01.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1018/2023 г. по описа на Административен съд София-област.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на П. П. В. против Решение pег. № 338000-4001/21.07.2023г. на началник на РУ - Самоков, с което на основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е отказано продължаване срока на издаденото му разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него, постановено е изземване на оръжието и на г-н В. е указано да прехвърли собствеността му.

В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди се, че съдът не е ценил правилно събраните по делото доказателства, не е обсъдил направените с жалбата възражения, свързани със законовите изисквания по ЗОБВВПИ и в частност дали жалбоподателят е длъжен да представя писмени доказателства относно необходимостта да притежава късоцевно оръжие. Излагат се съображения за нарушено право на защита, тъй като според касатора съдът е изложил мотиви, с които е заменил волята на административния орган. Оспорват се мотивите на административния акт и се твърди, че административният орган е превишил правомощията си, произнесъл се е свръхпетитум при тълкуване на термина самоотбрана. Прави се оплакване, че в обжалвания адм. акт е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй в него е посочена различна дата на валидност на издаденото разрешително от действителната такава.

В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното решение, касационната инстанция да уважи подадената жалба и отмени оспорения административен акт. Алтернативно е направено искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със задължителни указания. В съдебно заседание е направено искане за присъждане на деловодни разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба ВПД началник на РУ - Самоков се представлява в съдебно заседание от юрк. Й. Г., която изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че В. притежавал Разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него № 20170328954, в което е вписан пистолет Маузер и 45 броя боеприпаси калибър 40SW. На 04.07.2023 г. г-н В. е подал заявление образец № 10 с вх. № 338000-3668/06.07.2023 г. по описа на РУ - Самоков за продължаване срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпасите за него. Тъй като в същото не са изложени съображения, обосноваващи необходимостта за притежаване на късоцевно оръжие, адм. орган писмено е указал на лицето, че на основание чл.83, ал. 2 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е необходимо да посочи основателна причина за притежаване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. Във връзка с горното жалбоподателят подал заявление на 18.07.2023 год. в РУ Самоков, в което е посочил, че оръжието му е необходимо за самосъхраняване на личното му имущество от набези и кражби.

Видно от Протокол с № 338р-9156 от 21.07.2023 год. по описа на РУ Самоков, заявлението на В. и приложенията към него са разгледани на заседание на Комисията за разглеждане на заявления от ФЛ и ЮЛ за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси, която е приела, че заявителят не отговаря на изискванията на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, тъй като не е представил писмени доказателства относно твърдяната от него необходимост от самосъхраняване на личното му имущество от набези и кражби. Предвид горното комисията е предложила да бъде издаден отказ да бъде продължен срокът на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси на лицето.

Въз основа на горното административният орган е издал оспорания административен акт. Изложил е мотиви, че снабдяването с оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ /самоотбрана/ е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата и необходимостта от притежаването, съхранението и носенето на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Посочил е, че веднъж издаденото разрешение не се подновява автоматично, като доказването на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението. С оглед липсата на доказана необходимост и на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, ответникът е постановил процесния отказ.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и прави основания и в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е извършил подробен анализ на нормативната уредба, регламентираща разрешаването носене на оръжие за самоотбрана за граждански цели, въз основа на което е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен. Посочил е, че разпоредбата на чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОББВВПИ въвежда изискване за обосноваване на основателна причина от носене и съхраняване на оръжие при подаване на искането за издаване на разрешение на физическо лице. В случаите на издаване/подновяване на разрешение (с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 3 от ЗОБВВПИ) законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешения за дейностите, предвидени в закона, са приложими за всяко следващо отправено искане, вкл. за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от специалния закон. По аргумент от чл.83, ал.3 на закона съдът е приел, че административният орган е длъжен да дава указания само за отстраняване на нередовности по заявлението, но не е длъжен да събира служебно доказателства за неговата основателност. Посочил е, че предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ и с оглед липсата на фактически твърдения, респективно на представени от жалбоподателя доказателства за конкретни посегателства против неговата личност или имуществото му, или по отношение на неговото семейство към момента на подаване на процесното заявление, правилно е постановен отказ за продължаване на разрешението.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, счита същото за валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ, в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР. Съобразно ал.3 на същата разпоредба, разрешението по ал. 1 се издава по реда на чл. 83 от с. з., тоест по реда, по който се издадат разрешенията за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия, респ. в производството са приложими и съответните разпоредби, регламентиращи горното.

Разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ съдържа отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за съханение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, които важат при всички хипотези на искания за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че за да не са налице основанията по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е необходимо не само заявителят да е посочил някоя от визираните в т. 10 причини, а и да е представил и надлежни доказателства за наличието ѝ. В случая касаторът е посочил в първоначално подаденото заявление като причина за продължаване срока на разрешително му самоохрана, което не попада в нито една от хипотезите, изчерпателно изброени в чл.58, ал.1, т.10 от закона. Административният орган на основание чл.83, ал.2 от ЗОБВВПИ е уведомил писмено заявителя, че следва да посочи основателна причина за притежаване на късоцевно оръжие съобразно чл.58, ал.1, т.10 от закона. В подаденото в тази връзка второ заявление на 18.07.2023г. касаторът е посочил като причина самосъхраняване на личното ми имущество от набези и кражби, което също не попада в изчерпателно изброените хипотези на посочената разпоредба, които са: самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка. Въпреки това административният орган е приел, че първото изискване на закона е спазено, като е счел, че посочената от заявителя причина е за самоотбрана, което противно на твърденията в касационната жалба не е довело до накърняване правата на касационния жалбоподател, тъй като административният орган е могъл на основание некоректното посочване в допълнителното заявление на изискуемата от закона причина да прекрати производството по издаване на разрешението на основание чл.83, ал.3 от ЗОБВВПИ приемайки, че констатираното несъответствие в първоначално подаденото заявление не е било отстранено в съответствие с дадените указания.

Настоящият съдебен състав счита, че освен посочването на една от визираните в чл. 58, ал. 1, т.10 от ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и основателността ѝ, т. е. следва да посочи достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага притежаването на оръжие. Аргумент за това е разпоредбата на чл.76, ал.3, т.3 от ЗОБВВПИ, както и тази на чл.58, ал.1, т.10 от с. з., изискващи не просто посочване в заявлението на причина за необходимостта от притежаване на оръжие, а и същата да е основателна. Очевидно е, че обосноваването на въпросната основателност следва да бъде осъществено от заявителя и горното може да стане само чрез представяне на доказателства в тази насока.

Жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи основателността на посочената от него причина за продължаване срока на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното такова. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдяното от касатора основание не е доказано при условията на пълно и главно доказване. Фактът, че на касатора е било издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие, както правилно приема и първоинстанционният съд, е без правно значение за законосъобразността на оспорения в настоящето производство администативен акт. При всяко искане за продължаване на срока на разрешителното органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването ѝ в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие.

С оглед на доказателствата по делото изводът на първоинстанционния съд за обоснованост на мотивите на органа за отказ за продължаване срока на разрешителното е правилен. Неоснователни са доводите на касатора за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на оспорения административен акт, изразяващо се в това, че като срок на валидност на издаденото му разрешително е посочено до 25.06.2023г., а същото в действителност е валидно до 26.07.2023г. Горното представлява техническа грешка, която не се отразява на правилността или на законосъобразността на административния акт. Издаденото разрешително е индивидуализирано чрез посочване на неговия номер и вписаните в него късоцевно оръжие, посочено с марка, калибър и сериен номер, както и боеприпасите за него. Не е налице съмнение, а и твърдение на някоя от страните, че е налице друго разрешително със сходно съдържание. Датата на валидност в конкретния случай е ирелевантна за правния спор, защото се касае за факт, който не би могъл да доведе до промяна на правните изводи, изложени от административния орган или тези на съда.

Предвид така изложените доводи настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на производството искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнагражвение е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1299 от 01.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1018/2023 г. по описа на Административен съд София-област.

ОСЪЖДА П. П. В., [ЕГН], гр.Самоков, [улица], да заплати на Областна дирекция на МВР гр.София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ