Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: Е. Д. Р. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Д. Ч. по административно дело № 1307/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Камарата на независимите оценители в България (УС на КНОБ) срещу решение № 165/12.12.2023 г., постановено по адм. д. 218/2023 г. по описа на Административен съд Шумен (АС-Шумен).

Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба съдържа подробно изложени съображения в подкрепа на становището за законосъобразност на решението на УС на КНОБ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да бъде оставено в сила Решение №22/12.04.2023 г. на УС на КНОБ. Не претендира разноски.

Ответникът С. С. Б. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 165/12.12.2023 г., постановено по адм. д. 218/2023 г. по описа на АСШумен е отменено решение по т. 1 от Протокол № 105/28.04.2023 г. на УС на КНОБ, с което на основание чл. 29, т. 8 от Закона за независимите оценители (ЗНО) по преписката на дисциплинарния съвет на Комисията по професионална етика, на С. С. Б. (независим оценител) е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 3000 лв. по чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗНО, за нарушение на чл. 6, ал. 4 отЗНО и чл. 9, ал. 2 от Кодекса по професионална етика на независимите оценители (КПЕНО). Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗНО относно форма и съдържание на акта. Изложени са допълнителни съображения, обосновани с приложение по аналогия от Кодекса на труда (КТ), относно липсата на конкретна преценка, направена от наказващия орган, на тежестта на нарушението и положението на наказаното лице при определяне на вида и размера на наказанието.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на обжалване акт, поради което е валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба относно неприложимостта на нормите на Кодекса на труда са принципно правилни, но не обуславят наличие на касационно основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, защото са относими към допълнителните, а не решаващите мотиви на първата инстанция за формиране на законосъобразен правен извод за основателност на жалбата на С. Б..

Обосновано въз основа на всички събрани по делото доказателства АС-Шумен е приел за установено, че УС на КНОБ като компетентен орган да налага дисциплинарни наказания по предложения на дисциплинарен състав е бил длъжен да изложи собствени мотиви за определеното от него наказание, което в случая се различава от предложеното. В случая дисциплинарният съвет е предложим на С. Б. да бъде наложено наказание порицание, а УС на КНОБ е наложил наказание глоба без да посочи абсолютно никакви съображения относно индивидуализацията на наказанието, включително и защо приема за неподходящо предложеното от дисциплинарния състав по-леко наказание. Това нарушение е особено съществено, защото възпрепятства пълния съдебен контрол относно съразмерността и справедливостта на наложеното наказание, което е абсолютно задължително изискване за всички санкционни производства. В този смисъл изрично трябва да бъде посочено, че прилагането по аналогия единствено на КТ е необосновано, но на практика допълнителните съображения на първата инстанция са обусловени не само от правилата за дисциплинарните производства по КТ, а от общите принципи на правото относно всички санкционни производства.

Съгласно чл. 35 от ЗНО за виновно неизпълнение на задълженията по закона и по Кодекса за професионална етика на независимите оценители независимите оценители носят дисциплинарна отговорност. В решението на УС на КНОБ липсват собствени мотиви, а с оглед обстоятелството, че не е възприето предложението на дисциплинарния състав не е възможно да се приеме, че изложените от помощният орган правни и фактически основания са използвани и от административния орган. Действително УС на КНОБ не е обвързан с предложението на дисциплинарния състав и има възможност да се вземе решение, различаващо се от предложението, но е длъжен да изложи мотиви в крайния акт относно приетото за установено като нарушение, неговата тежест, деец и съображения за индивуализиране на наказанието.

При тези констатирани съществени нарушения при издаване на оспорения пред него акт, АС-Шумен не е формирал подробни фактически и правни изводи относно извършването на нарушението, което е санкционирано. Това процесуално нарушение, не е наведено като касационно основание и е извън тези, за които касационната инстанция следи служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.

По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът е направил разноски в размер на 600 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, следва да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на касационния жалбоподател.

По изложените съображения Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165/12.12.2023 г., постановено по адм. д. 218/2023 г. по описа на Административен съд Шумен.

ОСЪЖДА Камарата на независимите оценители в България, гр. София, ул. Г. С. Р. № 122, вх. Б, ет. 1 да заплати на С. С. Б., гр. Шумен, ул. [адрес ]сумата от 600 (шестотин) лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ