Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 1315/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Х. Т. Л., чрез процесуалния й представител против решение № 6050/16.10.2023 г. постановено по адм. д. № 752/2023 г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която съдът е отменил заповед № 18-13424 от 14.12.2022 г. на началника на СГКК-София в частта с която е одобрено нанасяне на нов обект в КККР, представляващ сграда с идентификатор 68134.900.238.3, площ 45 кв. м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост.

Касаторът смята, че в обжалваната част решението е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения, в противоречие със събраните по делото доказателства и приложимия закон. Прави искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - началник на СГКК София не изразява становище по касационната жалба.

Ответниците А. М. А. и А. А. А., чрез пълномощника си оспорват касационната жалба и я считат за неоснователна. Правят искане за присъждане на разноски.

Ответниците И. Ю. К., С. Д. Б., Х. В. Т., Е. В. Т., Е. Х. А. и С. Х. А. не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А. М. А. и А. А. А. срещу заповед № 18-13424 от 14.12.2022 г. на началника на СГКК София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и ал. 2 и ал. 3, чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 51 ал.1, т. 1 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрена със заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващо коригиране на югозападната граница на поземлен имот с идентификатор 68134.900.238 с поземлен имот с идентификатор 68134.900.239 в съответствие със западната граница на УПИ VI-238, кв. 235 по действащия регулационен план на местност [местност], одобрен със заповед № РД-09-50-149/17.03.1999 г., както и отразяване на сграда с идентификатор 68134.900.238.3, постройка на допълващо застрояване въз основа на геодезически измервания. Съдът е отменил обжалваната заповед в частта, с която е одобрено нанасяне на нов обект в КККР, сграда с идентификатор 68134.900.238.3, площ 45 кв. м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост. В останалата част съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна, като решението се обжалва само в отменителната му част.

За да постанови акта си в отменителната част, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповедта по отношение на сградата е издадена на несъответно основание. Не е налице соченото в заповедта правно основание по чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 ЗКИР, тъй като няма непълнота или грешка по смисъла на закона към момента на одобряване на кадастралната карта, поради което незаконосъобразно се изменя кадастралната карта, одобрена с влязлата в сила заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно 1, т.16 от ДР на ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние. Заповед № РД-18-739/21.11.2017 г. на изп. директор на АГКК е издадена по реда на чл. 49, ал. 1 ЗКИР и отразява правилно фактическото състояние на сградите към момента на заснемането съобразно данните от предходните кадастрални и други планове и документите за собственост и няма непълнота или грешка. Видно от представената по делото скица на поземлен имот № 15-406894/16.04.2021 г. в ПИ с идентификатор 68134.900.238 има само една нанесена 4 етажна масивна жилищна сграда и няма сграда на допълващото застрояване, тъй като такава фактически не е съществувала към 2017 г., поради което няма основание за изменение. Според заключението на вещото лице в старите кадастралните планове, включително в архивния, отразената в северозападния ъгъл на процесния имот сграда е с Т образна форма, докато нанасяната в КККР сграда е с Г-образна форма, като източната част на старата сграда не се нанася с обжалваната заповед. Според експертизата и от констатации на място при извършен оглед е установено, че по сградата има конструктивни елементи, които са приобщени към стари стени, но не във формата, в каквато е имало заснемане на сграда по предходни кадастрални планове. Установената сграда и нанесена с оспорваната заповед не е съществувала в очертанията, по които е нанесена сега.

Решението е допустимо.

Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на подадената жалба от А. А. А.. Разпоредбата на чл. 54, ал. 4, изр. второ ЗКИР разписва, че Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението и за които е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Съгласно 1, т. 13 от ДР на ЗКИР заинтересовани лица са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление ведомствата и общините, на които са предоставени правата. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.), това са не само вписаните като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява тези права. В случая жалбоподателят пред първата инстанция А. А. А. се легитимира като собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, Столична община, район [район], [улица], на IV-ти етаж в източната част на четири етажна жилищна сграда, със застроена площ от 105 кв. м., заедно с 9.90 % ид. ч. от общите части на сградата и 5.51 % идеални части от дворно място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 510 кв. м., съставляващо УПИ № VI-238 от кв. 235 по плана на гр. София, местност [местност], съгласно нотариален акт с Вх.Рег.№ 42883, Акт № 59, том CVIII, дело № 29115 от 25.06.2007 г. СВ-София. В тази връзка и предвид това, че жалбоподателят в първата инстанция се легитимира като собственик на имот, засегнат от предвиденото изменение, същият се явява заинтересовано лице и съответно съдът се е произнесъл по допустима жалба на лице, за което е налице правен интерес от оспорването.

Настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на съда, че процесната сграда представлява обект на кадастъра по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР. Съгласно чл. 23, т. 2 от ЗКИР, недвижим имот - обект на кадастъра е сграда, включително изградена в груб строеж. В 1, т. 1б и от ДР на ЗКИР са дадени легални дефиниции за това какво е сграда или постройка самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съществуващи на терена сгради или съоръжения на техническата инфраструктура, в които има самостоятелни обекти, се отразяват в кадастралната карта и кадастралните регистри въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние, като данни за собствеността и собственика се записват в кадастралния регистър на недвижимите имоти след предоставяне на документ за собственост. От заключението на вещото лице се установява, че новонанесената сграда е част от съществуваща стара сграда, нанесена в кадастралните планове, действали преди КККР. Така нанесената с обжалваната заповед сграда представлява средната и западната част от нанесената в кадастралните и регулационните планове сграда. Сградата е съществуваща на място, за което няма спор между страните. По принцип отразяването на сграда, която може да бъде обект на кадастъра, е само по действителното състояние на същата и то към момента, в който се случва отразяването. В случая ирелевантно е обстоятелството, че към момента на одобряването на кадастралната карта сградата е с различни площ и очертания от такава, съществувала и нанесена в предходен КП. Дори да не е налице основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, то това не означава, че съществуваща сграда не може да бъде нанесена в кадастралната карта на друго основание. В случая административният орган изрично е посочил като правно основание и разпоредбата на чл. 51, ал. 1,т. 1 ЗКИР -изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това дори сградата да не съществувала в сегашния й вид към момента на одобряване на кадастралната карта, то тя се нанася вследствие настъпили изменения в същата във вида, в който съществува. Ето закщо попълваненето на кадастралната карта е с нов обект на кадастъра, за което административният орган е посочил и съответното за това правно основание по чл. 51, ал.1, т. 1 ЗКИР. В този смисъл ирелевнатно е дали може да се установи какво е било състоянието на тази сграда към 2017 година, тъй като няма данни от този период. От съществуващото на място към момента състояние се установява сграда, различна от тази, отразена в старите кадастрални и регулационни планове и като съществуваща на място, сградата подлежи на отразяване в кадастралната карта. На тази плоскост административният орган адекватно е отбелязъл, че няма право да прави преценка дали сградата е законна или незаконна, каквито възражения са подвигнати пред него и пред първоинстанционния съд, тъй като в кадастъра се отрязяват съществуващите строежи, какъвто е и настоящият казус. След като тези строежи като съществуващи подлежат на отразяване в кадастралната карта, то без значение е дали административният орган е посочил отразяването в кадастралната карта на правилното за това основание. Дори административният орган, какъвто не е настоящият случай, да не е посочил точното правно основание, това не е основание за отмяна на постановеното отразяване в кадастралната карта, ако са налице условията за поддържане на кадастралната карта в актуално състояние.

Предвид изложеното, като е отменил обжалваната заповед в частта, с която е одобрено нанасяне на нов обект в КККР, сграда с идентификатор 68134.900.238.3, площ от 45 кв. м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост, решаващият съд неправилно е приложил материалния закон. В тази си част обжалваната заповед е валиден и законосъобразен административен акт и жалбата срещу нея е неоснователна. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора в смисъл на отхвърляне на жалбата на А. М. А. и А. А. А. срещу заповедта в тази й част.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касаторката следва да се присъдят направените пред първата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. съобразно представено пълномощно. Пред касационната инстанция договор за правна защита и съдействие не е представен, нито е представен списък на разноските.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6050/16.10.2023 г. постановено по адм. д. № 752/2023 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменена по жалба на А. М. А. и А. А. А. заповед № 18-13424-14.12.2022 г., на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография - София в частта, с която е одобрено нанасяне на нов обект в КККР, сграда с идентификатор 68134.900.238.3, площ от 45 кв. м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М. А. и А. А. А. срещу заповед №18-13424-14.12.2022 г., на началника на Службата по геодезия, кадастър и картография - София в частта, с която е одобрено нанасяне на нов обект в КККР, сграда с идентификатор 68134.900.238.3, площ от 45 кв. м. и предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост

ОСЪЖДА А. М. А., [ЕГН] и А. А. А., [ЕГН] да заплатят на С. Х. Т.- Л., [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ МАРТИН АВРАМОВ