Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: ЕМАНОИЛ М. К. при секретар М. В. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 1377/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните (с предишно наименование министър на земеделието), чрез процесуален представител, срещу решение № 26/08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 51/2023 г., по описа на Административен съд – Търговище, с което по жалба на Д. Н. П. е отменена Заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на Министъра на земеделието и храните в частта, с която извън одобрения окончателен специализиран слой „Площи допустими за подпомагане" /ПДП/ за кампания 2022 г., са останали следните заявени за подпомагане от П. площи: 3,52 ха от парцел с идентификатор 24520-4048-1-5 в землището на [населено място] с декларирана площ от 13,61 ха; 0,32 ха от парцел с идентификатор 73626-4261-3-1 в землището на гр. Търговище с декларирана площ от 5,61 ха; 0,77 ха от парцел с идентификатор 73626-4261-5-2 в землището на гр. Търговище с декларирана площ от 1,52 ха, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона и министерството е осъдено да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение и навежда доводи материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска същото да бъде обезсилено като недопустимо или неправилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба – Д. Н. П., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че със заявление с уникален идентификационен номер (УИН) 25/250522/25056 Д. П., в качеството си на регистриран земеделски стопанин, е заявил за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2022 г. общо 17 бр. парцела, включително и описаните по - горе 3 бр. парцела, по отношение на които с обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменена заповед № РД 09-94/31.01.2023 г. на министъра на земеделието (понастоящем министър на земеделието и храните) за одобряване на окончателни специализирани слоеве ПДП.

За да отмени заповедта в оспорената част, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът приема, че са налице правните основания по чл. 8, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9 от Наредба № 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/26.03.2018 г./. С оглед назначените в производството пред него 3 бр. експертизи, не са установени факти, от които може да се направи безспорен извод, че площите са недопустими за подпомагане, поради което изключването им от слоя „Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2022 г. е неправилно. Съдът е направил извод, че оспореният пред него административен акт в обжалваната си част е незаконосъобразен, като издаден в противоречие на разпоредбите на чл. 8 и чл. 10 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г., поради което следва да се отмени, а преписката изпрати на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с изложените от първоинстанционния съд мотиви. Решението е правилно.

Не е налице въведеното касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на оспореното съдебно решение. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липса на някоя от положителните процесуални предпоставки за съществуването или надлежното упражняване на правото на обжалване или съответно наличието на някоя от отрицателните предпоставки за това. Първоинстанционният съд се е произнесъл по допустима и редовна жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Делото е разгледано при спазване на правилата за родова подсъдност, странте по делото са конституирани правилно.

С разпоредбата на чл. 33а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП Министерство на земеделието, създава системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“, който включва площите, допустими за подпомагане в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40, като данните в тази система се обновяват ежегодно чрез дешифриране – компютърно разчитане на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверка на място по чл. 37 от същата, с цел отразяване на реално състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на ресорния министър и се обнародва в „Държавен вестник“. Критериите за преценка кои земеделски площи или части от тях се явяват трайно неподходящи за подпомагане са регламентирани в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 2/2018 г. а именно: когато са заети от дървесна и храстовидна растителност /т. 1/; когато са заети от нежелана растителност – орлова папрат, чемерика айлант, къпина, клек, хвойна, аморфа /т. 2/; когато са заети от бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация извън изброените в приложение № 1 на Наредба № 3 от 2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) /т. 3/; когато са заети от сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени /т. 4/. Критериите за преценка кои земеделските площи или части от тях се явяват временно неподходящи за подпомагане са посочени в ал. 2 на същия член, както следва: това са площите, за които в календарната година се установи, че са изоставени - земеделски площи без наличие на земеделска дейност (производство на продукция или поддържане в състояние, годно за производство), които могат да бъдат приведени в състояние, годно за подпомагане чрез стандартни земеделски мероприятия или чрез премахване на камъни, дървесна, храстовидна и друга нежелана растителност /т. 1/; площите с височина на тревостоя над определени стойности /т. 2/, както и опожарените /т. 3/ и наводнени такива /т. 4/.

В случая с третата назначена експертиза е направено дешифриране на цифровата ортофотокарта. Административният орган е посочил, че основание за изключване на процесните площи като недопустими за подпомагане са наличието на изоставени земеделски площи, заети от храсти и нежелана растителност; терени, без следи от земеделска дейност /паша или косене/; некултивирани; липса на насаждения/култури. Административният съд е анализирал подробно посочените от органа констатации, като е отнесъл всяка към конкретната площ и същото не следва да се преповтаря от настоящия съдебен състав.

Спорният въпрос по делото е дали описаните констатации са безспорно доказани, респективно дали са налице посочените от касатора хипотези на чл. 8 чл. 10 от Наредба № 2/2018 г. при направения от него извод за недопустимост за подпомагане. Административният съд е назначил 3 бр. съдебни експертизи както следва: комплексна съдебно - геодезическа и агротехническа експертиза /КСГАЕ/, повторна такава, поради необоснованост на първата /повторна КСГАЕ/ и съдебно – техническа /СТЕ/. Заключенията от експертизите са подробно анализирани от съда, същите не са оспорени от страните и съдът е обоснован решението си с тях. По отношение на парцел с идентификатор 24520-4048-1-5 /орехови насаждания/ в землището на [населено място] с декларирана площ от 13,61 ха и приета за недопустима такава от 3,52 ха, правилно е прието от първоинстанционния съд, че цялата площ на същия отговаря на критериите за допустимост. От повторната КСГАЕ става ясно, че 80 % от засадените в парцела орехови насаждения са живи, което отговаря на изискванията на чл. 9 ал. 1 от Наредба № 2/ 26.03.2018 г. Почвената повърхност е с ливадно зачимяване и е поддържана, като имотът не отговаря на характеристиката „изоставени площи“ – такива без наличие на земеделска дейност по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/ 26.03.2018 г., както е възприето от административния орган. Експертите, изготвили повторната КСГАЕ, са посочили още, че в имота липсва нежелана растителност и има следи от извършени коситби, което още веднъж е в подкрепа на това, че е налице стопанска дейност. Горните констатации се подкрепят и от изготвената СТЕ. Въз основа на дешифрацията на относимите самолетни заснемания, експертът, изготвил последната експертиза, е заключил, че макар и при наличие на дървета, различни от ореховите в малка част от парцела, то съотношението им спрямо ореховите е едва 20% към 80%, което не води до недопустимост на съответната площ.

По отношение на останалите два парцела 73626-4261-3-1 /пасище/ в землището на гр. Търговище с декларирана площ от 5,61 ха и приета за недопустима такава от 0,32 ха и парцел 73626-4261-5-2 /пасище/ в землището на гр. Търговище с декларирана площ от 1,52 ха и приета за недопустима такава от 0,77 ха, решението е обосновано със заключението на съдебните експерти. Видно от назначената повторна КСГАЕ, почвената повърхност и в двата парцела е с ливадно зачимяване, като липсва нежелана растителност. И в двата парцела са налице единични дървета /1 бр. в парцел 73626-4261-3-1 и няколко в парцел 73626-4261-5-2/, които са достатъчно високи, за да не пречат на предназначението на парцела като пасище. Нещо повече – от заключенията на вещите лица се установява, че са налице следи от косене и паша на животни, като в тази връзка е и посоченото в СТЕ обяснение за белите петна на снимките, а именно отъпкана от животните при паша тревна площ.

Обжалваното решение е обосновано и постановено в съответствие с изяснените факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като съдът е изложил правни изводи. Административният орган не е доказал основанието за невключване на процесните парцели в одобрения специализиран слой площи допустими за подпомагане за кампания 2022 г.

По изложените съображения, решението на АС - Търговище е правилно, постановено е в съответствие с приложимото материално право и следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника в доказан по делото размер – 800 /осемстотин/ лева, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 30.01.2024 г. С оглед фактическата и правна сложност на делото, както и фактът, че претендираната сума е в минималния размер, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в относимата редакция, настоящият съдебен състав намира направеното от касатора възражение за прекомерност за неоснователно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26/08.01.2024 г., постановено по адм. дело № 51/2023 г., по описа на Административен съд – Търговище.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Д. Н. П., [ЕГН], гр. Търговище, направените в касационното производство разноски в размер на 800 (осемстотин) лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА