Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: М. Г. Г. С. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Г. С. по административно дело № 1475/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Б. К., чрез процесуалния му представител адв. Л. Ч., срещу Решение № 570 от 11.12.2023 г. на Административен съд Плевен по административно дело № 686/2023 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда за отсъствие на предпоставките по чл.151, ал.2 от ЗДвП с твърдения, че свидетелството за управление на МПС е издадено след успешно положен изпит за придобиване на правоспособност, а към датата на подаване на касационната жалба, оспорващият е [заличен текст] в гр. Славяново. По горните съображения счита, че незаконосъобразно е обявено за нищожно притежаваното от него СУМПС. Прави искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурора от Окръжна прокуратура - Плевен, поставил начално на съдебното производство пред административния съд.

Ответниците в настоящото производство не са представили становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение съдът е обявил за нищожно волеизявлението на началника на сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, обективирано в издаденото свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) № 285338109/21.09.2021г. за кат. В, В1 и АМ на Б. К..

Съдебният акт е постановен в производство, образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, в който се сочи, че на 17.09.2021 г. настоящият касатор подава заявление за подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство СУМПС поради изтичане на срока на неговата валидност. Към заявлението прилага изискуемите документи по чл. 13, ал. 1, т. 1, т. 3 и 6 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, а на 21.09.2021 г. е издадено СУМПС с № [номер] за кат. В, В1 и АМ на Б. К. със срок на валидност до 21.09.2031 г. Сочи се също, че на заявителя за първи път е издадено СУМПС с № [номер] на 12.01.2011г. въз основа на подадено от него заявление рег. № 2174811.01.2011г., към което са приложени документите, предвидени в чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/2002 г., включително удостоверение за завършен [заличен текст] с рег. № 2357-2/19.06.2007г., издадено от [наименование] гр. Плевен. Последното е прието за неистински официален документ в наказателно производство, образувано срещу Б. К. и приключило със споразумение от 17.01.2018г. по НОХД № 3390/2017г. по описа на Районен съд Плевен, с което касаторът се е признал за виновен в това, че съзнателно се е ползвал от неистински официален документ за завършено образование, а именно удостоверение за завършен [заличен текст] с рег. № 2357-2/19.06.2007г., престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК. След влизане в сила на горното споразумение, за същото е уведомен изпълнителният директор на ИА Автомобилна администрация, който издава заповед № РД-01-359/04.07.2023г., с която са анулирани резултатите на Б. К. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС по протоколи с №№ 1282/06.12.2010г. и 1374/28.12.2010г. на Областен отдел Автомобилна администрация Плевен. С оглед на установените факти, прокурорът от Окръжна прокуратура - гр. Плевен е подал протеста, с който е сезиран административни съд.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на Б. К. е издадено от компетентен орган, в предписаната форма и при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон във връзка с нормативно установените изисквания за образователен ценз. Изложен е подробен анализ на събраните доказателства във връзка с предпоставките за издаване на СУМПС по чл.151, ал.2 от ЗДвП и по чл. 13, ал.1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г., в относимите им редакции, като е прието за безспорно, че жалбоподателят е представил неистински документ за завършено основно образование пред компетентните органи, въз основа на който му е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. Съдът посочва, че поради липсата на документ удостоверяващ завършено основно образование, лицето не е отговаряло на изискванията за придобиване на правоспособност за управление на МПС и не е било налице основание за издаване на СУМПС и за подновяване на същото, а липсата на законово основание съставлява тежък порок на волеизявлението на органа, обективирано в издаденото СУМПС, поради което последното е обявено за нищожно.

Решението на Административен съд - Плевен е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е осъществил дължимата преценка на същите, въз основа на която е формирал верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. Неоснователни са доводите в касационната жалба за наличие на отменителните основания по чл.209, т.3 от АПК.

Правилни са изводите на съда, че съгласно приложимата разпоредба на чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ред. ДВ - бр. 51/2007 г.), към момента на подаване на първоначалното заявление за издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство, се е изисквало лицето да е завършило основно образование. Идентично изискване е предвидено в чл.13, ал.1, т.7 от Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която, в редакция, обн. ДВ бр. 46/2008г., първоначалното издаване на свидетелство за управление на МПС се извършва въз основа на служебно изпратен от регионалните отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и копие от документ за завършено най-малко основно образование.

В случая е безспорно, че пред органа, компетентен да издаде СУМПС, касаторът е представил удостоверение за завършен [заличен текст] с рег. № 2357-2/19.06.2007г., издадено от ОУ [наименование] гр. Плевен, което е неистински официален документ, във връзка с ползването на което, същият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК със споразумение от 17.01.2018г. по НОХД № 3390/2017г. по описа на Районен съд Плевен. Безспорно е също, че във връзка с горното обстоятелство, резултатите на Б. К. от проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, са анулирани с влязла в сила заповед № РД-01-359/04.07.2023г. на изпълнителният директор на ИА Автомобилна администрация. Неоснователни са доводите в обратен смисъл, а именно за надлежно придобита правоспособност, изложени в касационната жалба. Налице е административен акт за анулиране на изпитните резултати, който се ползва със стабилитет и спрямо който е недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност, както неоснователно претендира касаторът.

Установените от събраните доказателства, факти са преценени надлежно от първоинстанционния съд в аспекта на нормативните изисквания на чл.151, ал.2 ЗДвП, въз основа на която преценка са формирани правните изводи за липса на основание за издаване на СУМПС и за подновяване на същото. Жалбоподателят не е завършил основно образование, поради което не са налице предпоставките, предвидени в цитираната правна норма. Отсъствието на документ, удостоверяващ завършено основно образование е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на СУМПС, както правилно е прието в оспореното решение. Липсата на законово основание за издаване на административен акт го опорочава до степен на невалидност, поради което волеизявлението на органа, обективирано в издаденото СУМПС, е нищожно, а решението на съда за прогласяване на нищожността му, е законосъобразно и правилно. Дължимото произнасяне от касационната инстанция е за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.

Доводите на касатора за продължаващо обучение за придобиване на образование, доказани с приложеното удостоверение, са неотносими за спора по делото и биха били от значение при подаване на заявление за издаване на ново свидетелство за управление на МПС.

Воден от изложеното и и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 570 от 11.12.2023 г., постановено по административно дело № 686/2023 г. по описа на Административен съд Плевен.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА