Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: К. Х. Членове: М. Р. М. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от съдията М. Р. по административно дело № 1501/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационната жалба, подадена от община Бойчиновци, представлявана от кмета С. А. С., чрез процесуалния й представител адв. И. Ц., срещу решение № 666/02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 519/2023 г. по описа на Административен съд-Монтана, 4-ти състав.
В касационната жалба са релевирани съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрк. Т. Л., в постъпила по делото на 13.03.2024 г. писмена молба, оспорва касационната жалба като неоснователна и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение.
Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество основателна, по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалбата на община Бойчиновци срещу уведомително писмо за отказ да се сключи анекс, с изх.№ 02-0800/671#3/11.07.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура от мярка 7 Основни услуги и обновяване на селата в селските райони от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 - 2020 г. /Наредба № 12/25.07.2016 г., наредбата/ е отказано сключването на допълнително споразумение за удължаване срока на договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г., подписан между ДФЗ и община Бойчиновци. Въз основа на данните от приобщената по делото доказателствена съвкупност, от административния съд е приета за установена следната обобщена фактическа обстановка, възприета и от касационната инстанция, а именно: На основание чл. 41, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г. между ДФЗ и община Бойчиновци /като ползвател/ е сключен договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 7.2. от мярка 7 от ПРСР за периода 2017-2020 г., за изпълнение на одобрен проект № 12/07/2/0/00050/21.09.2016 г. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 от посочения договор ползвателят, който притежава качеството на възложител по смисъла на чл. 5 или 6 от Закона за обществените поръчки, се задължава да извърши инвестицията и да окомплектова заявка за окончателно плащане в срок до 36 месеца от датата на подписване на договора за предоставяне на финансова помощ с ДФЗ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г., изменение на договора може да се извърши по искане на ползвателя, направено не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 6, ал. 1, въз основа на представени към искането доказателства. В изпълнение на договора за отпускане на БФП и в резултат на проведена от кмета на община Бойчиновци процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Бойчиновци, между тази община, в качеството й на възложител, и О. П. Б. 2019, в качеството му на изпълнител, е сключен договор № ПО-6/05.02.2020 г. за възлагане на обществената поръчка с горепосочения предмет, включващ изпълнението на строително-монтажни работи /СМР/ по два подобекта Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Бойчиновци: I. Път MON 1040 - от км 0+000 до км 1 +695.37; II. Път MON 1042 от км 0+000 до км 1+685.43; III. Път MON 2043 от км 0+000 до км 1+481+48 и съответно Реконструкция и рехабилитация на съществуващ общински Път MON 1041 /III-101 Б. М. - П. Б. брег Кобиляк, от км 0+000 до км 2+301.97. Според чл. 2, ал. 3 от договора за обществена поръчка срокът за изпълнение на предвидените по него СМР е 500 календарни дни, като срокът за изпълнение на поръчката започва да тече от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежа /приложение № 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството/ и приключва със съставянето на констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/31.07.2003 г./, но не по-късно от 01.07.2020 г. По данни от приобщените по делото актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /образец № 10 към чл. 7, ал. 3, т. 10 от Наредба № 3/31.07.2003 г./ и актове за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други строежи /образец № 11 към чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3/31.07.2003 г./, СМР по подобект Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Бойчиновци: I. Път MON 1040 - от км 0+000 до км 1 +695.37; II. Път MON 1042 от км 0+000 до км 1+685.43; III. Път MON 2043 от км 0+000 до км 1+481+48 са спирани три пъти поради неблагоприятни метеорологични условия съответно на 23.12.2021 г. /л. 19 от делото/, на 09.05.2022 г. /л. 31 от делото/, след продължаването им на 06.04.2022 г. /л. 27 от делото/, и последно - на 11.01.2023 г. /л. 49 от делото/, след възобновяването им на 12.09.2022 г. /л. 40 от делото/, като по делото липсват данни след последното им спиране СМР по този подобект да са били продължени. Респективно СМР за подобект Реконструкция и рехабилитация на съществуващ общински Път MON 1041 /III-101 Б. М. - П. Б. брег Кобиляк, от км 0+000 до км 2+301.97 също са спирани три пъти в хода на изпълнение на договора за обществена поръчка поради неблагоприятни метеорологични условия, а именно на 23.12.2021 г. /л. 21 от делото/, на 09.05.2022 г. /л. 29 от делото/, след като преди това са били възобновени на 06.04.2022 г. /л. 25 от делото/, и последно на 03.10.2022 г. /л. 43 от делото/, след продължаването им на 12.09.2022 г. /л. 37 от делото/. И по отношение на СМР за този подобект по делото липсват данни след спирането им на 03.10.2022 г., те да са били възобновени чрез подписването на акт образец № 11 към чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба № 3/31.07.2003 г. С оглед описаните спирания на СМР по двата обекта и клаузата на чл. 2, ал. 5 от договор № ПО-6/05.02.2020 г., между община Бойчиновци и О. П. Б. 2019 са сключени три анекса към договора за възлагане на обществена поръчка /подписани съответно на 28.09.2020 г., 15.12.2022 г. и 10.03.2023 г. л. 184, л. 187 и л. 188 от делото/, с които крайният срок за изпълнение на СМР, първоначално определен в чл. 2, ал. 3 от договор № ПО-6/05.02.2020 г. до 01.07.2020 г., е удължен до 22.12.2023 г. Във връзка със спирането на СМР по договора за възлагане на обществена поръчка и подписаните между възложителя и изпълнителя по него, анекси за удължаване на крайния срок за изпълнението им, с молба с вх.№ 02-0800/671/23.03.2023 г. от регистъра на ДФЗ, на основание чл. 21, ал. 1 от договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г. община Бойчиновци отправя искане до ДФЗ за удължаване на срока по чл. 6, ал. 1, т. 2 от договора за отпускане на БФП. След изпращане на уведомително писмо изх.№ 02-0800/671/27.04.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на община Бойчиновци за предоставяне на доказателства във връзка с направеното от нея искане за изменение на договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г. и изтичане на предвидения в чл. 52, ал. 4 от Наредба № 12/25.07.2016 г. четиринадесет дневен срок, е издадено процесното уведомително писмо с изх.№ 02-0800/671#3/11.07.2023 г. С него, на посочено основание чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г., заместник изпълнителният директор на ДФЗ отказва да сключи поисканото от община Бойчиновци изменение на договора за отпускане на БФП, по мотиви, че в десетдневния срок по чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г., общината не е представила изисканите от административния орган, с писмо с изх.№ 02-0800/671/27.04.2023 г., доказателства.
При тези данни, за да отхвърли като неоснователна жалбата на община Бойчиновци, административният съд излага мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Приемайки, че събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства не установяват твърдените в жалбата факти и обстоятелства относно срока на изпълнение, съдът изтъква в мотивите си, че непредставянето на всички относими към искането писмени доказателства, правилно са приети като основание по чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за отказ от сключване на допълнително споразумение за удължаване срока на договора за отпускане на БФП. По тези обобщени мотиви първоинстанционният съд постановява атакувания съдебен акт, с който отхвърля жалбата на община Бойчиновци и я осъжда да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
Правните изводи на административния съд за законосъобразност на процесния акт не кореспондират с данните от приобщения по делото доказателствен материал, при преценката на които съдът е подходил изключително повърхностно. Основателно в касационната жалба основателно се поддържа, че решаващият състав не е осъществил задълбочен анализ на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Приложените писмени доказателства, в частност представените актове за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството /образец № 10/ и актове за установяване състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството /образец № 11/, са разгледани и ценени до такава степен формално от съда, че последният, видно от мотивите му, дори не е установил, че предметът на възложената по силата на договор № ПО-6/05.02.2020 г. обществена поръчка, включва изпълнението на СМР по два отделни и самостоятелни подобекта, за всеки от които по делото са представени отделни актове образец № 10 и № 11 за спиране и съответно за продължаване на строителството. В резултат на горепосоченото, съдът е достигнал до необоснован извод, че към датата на подаване на искането за удължаване на срока на договора, срокът за изпълнение на СМР е бил изтекъл. Нещо повече, посоченият извод на съда е формиран без по делото да са представени протоколите за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежите по двата подобекта, от подписването на които започва да тече предвиденият в чл. 2, ал. 3 от договора за възлагане на обществена поръчка, срок за изпълнение на СМР. Без приобщаването на тези протоколи по делото няма как съдът да извърши обоснована и правилна преценка за изтичането на срока за изпълнение на СМР, след като няма как да установи началната датата, от която този срок е започнал да тече за всеки един от двата подобекта. При това, съдът напълно е игнорирал и приложения на л. 188 от делото анекс към договор за СМР № ПО-6/05.02.2020 г., подписан на 10.03.2023 г. между община Бойчиновци и О. П. Б. 2019, с който крайният срок за изпълнение на СМР по договора за обществена поръчка е удължен до 22.12.2023 г. Освен това, в резултат на повърхностния анализ при преценката на данните от приобщените доказателства, съдът непрецизно в мотивите на оспореното решение е квалифицирал искането на община Бойчиновци, предявено с молбата й с вх.№ 02-0800/671/23.03.2023 г., като такова за удължаване на срока на договора за отпускане на БФП, наместо да го квалифицира като искане за удължаване на срока за изпълнение на инвестицията, каквато е била действителната воля на общината в качеството й на ползвател на помощта. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че оплакванията на касатора за необоснованост на оспореното решение са основателни.
Отделно от изложеното, неправилно в атакувания съдебен акт съдът е приел, че процесното уведомително писмо е материално законосъобразно, тъй като според него данните по делото обосновават основанието по чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г. за отказ от сключването на анекс към договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г. Според посочената разпоредба от наредбата при нередовност или липса на документи, както и при необходимост от предоставяне на допълнителни документи при непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти в искането за изменение на договора, както и с цел да се удостовери верността на заявените данни, ДФЗ изисква от ползвателя да представи допълнителни данни и/или документи. Ползвателят представя изисканите му данни и/или документи в срок до 10 работни дни от уведомяването. От текста на цитираната разпоредба следва, че тя няма отношение към дължимата от административния орган преценка, при направено искане за изменение на договор за отпускане на БФП, дали да уважи искането или да откаже подписването на допълнително споразумение към договора. Разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г. не въвежда предпоставка или условие, при наличието на които административният орган да следва да откаже поискано изменение на сключения между ползвател и ДФЗ договор, поради което и не може да послужи като валидно и единствено правно основание за издаването на такъв отказ. Като е достигнал до извод в противоположния смисъл, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Следва да се посочи, че пропускът на ползвателя на помощта да представи поисканите от ДФЗ доказателства, не е предвиден като предпоставящ издаването на отказ договорът да бъде изменен и в никоя от останалите разпоредби от Наредба № 12/25.07.2016 г., в друг регулиращ материята нормативен акт или сключения договор № 12/07/2/0/00050/09.07.2019 г., като съобразно чл. 52, ал. 4 от наредбата, в срок до един месец от подаване на искането за изменение на договора, а когато са изискани документи и/или информация по ал. 3, в срок до 14 дни от изтичане на срока за представянето им, ДФЗ отхвърля или приема искането и уведомява писмено ползвателя за мотивите за отхвърлянето на искането или го кани да се яви за сключване на допълнително споразумение към договора. Следователно несъмненият пропуск на община Бойчиновци да представи изисканите от заместник изпълнителния директор на ДФЗ документи, не може сам по себе си да обоснове отхвърлянето на подаденото от тази община искане за изменение на договора от страна на ДФЗ, а оттам и не може да послужи като годно правно основание за постановяване на отказа. Още повече при безспорната фактическа установеност по делото, по данни от приобщената доказателствена съвкупност, че противно на приетото от първоинстанционния съд, а преди това и от административния орган, към датата на получаване на искането за изменение на договора за отпускане на БФП на 23.03.2023 г., включително и към датата на издаване на уведомителното писмо за отказ на 11.07.2023 г., срокът за изпълнение на СМР, предвиден в чл. 2, ал. 2 от договор № ПО-6/05.02.2020 г., не е бил изтекъл /предвид подписания на 10.03.2023 г. анекс към договора за възлагане на обществената поръчка и трикратното спиране на СМР за всеки един от подобектите на строителството/.
По посочените съображения съдебният състав приема, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид изяснеността на делото от фактическа страна, след отмяната на съдебното решение, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отмяната на уведомително писмо за отказ да се сключи анекс, с изх.№ 02-0800/671#3/11.07.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 52, ал. 3 от Наредба № 12/25.07.2016 г., като незаконосъобразно.
При този изход на делото, претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна, а искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. По делото са представени доказателства единствено за направените разноски за платена държавна такса, предвид което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на община Бойчиновци сумата от общо 124.30 лв., представляваща разноски за платени държавни такси за образуване на делото пред Върховния административен съд и пред Административен съд-Монтана /от които 72.75 лв. за касационното производство и 51.55 лв. за първоинстанционното производство/.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 666/02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 519/2023 г. по описа на Административен съд-Монтана, 4-ти състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ уведомително писмо за отказ да се сключи анекс, с изх.№ 02-0800/671#3/11.07.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Държавен фонд Земеделие да заплати на община Бойчиновци сумата от 124.30 /сто двадесет и четири и 0.30 ст./ лева, представляваща разноски за платени държавни такси за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА
секретар:
Членове:
/п/ МИРА РАЙЧЕВА
/п/ МАРИЯ РАДЕВА