Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ж. П. ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА БО. А. при секретар А. А. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията С. Б. по административно дело № 538 / 2021 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Екобулкос“ ЕООД срещу решение № 6042/04.11.2020 г. по адм. д. № 10514/2019 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът не е взел предвид противоречието на пар.18 ПЗР ЗИДЗЕ с норми на правото на ЕС, а именно - чл. 16, 17 и 20 от Хартата на основните права на ЕС, както и противоречието с чл. 3 и чл. 4 от Директива 2009/28/ЕО и не е обсъдил наведените доводи от жалбоподателя. Излага твърдения, че разпоредбата на пар. 18 ПЗР ЗИДЗЕ е неприложима по отношение на ФЕЦ „Тодоричене 1“, която не е изградена със средства от национална или европейска схема за подпомагане, съгласно тълкуването на пар. 1, т. 21 от ДР на ЗЕВИ. Претендира заплащане на разноски по представен списък.
Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт Петрова. Счита жалбата за неоснователна и представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – „ЧЕЗ Е. Б. АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Иванова. Моли да се остави касационната жалба без уважение и да се потвърди решението на КЕВР. Оспорва като неоснователни изложените в настоящото заседание допълнителни доводи на касатора, тъй като решение по дела С-798/2018 г. и С-799/2018 г. е част от европейското право. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то надвишава сумата от 300 лева.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е, но по същество е неоснователна. Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил атакуваното решение № Ж-469/2019 на КЕВР, с което е прекратено административното производство. От събраните по делото данни се установява, че Държавен фонд „Земеделие“ е предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 77 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проекта – изграждане на мощности от ВЕИ-ФтЕЦ. Не се потвърждават твърденията на дружеството, че спрямо произвежданата от него енергия следва да се прилага цената по Решение Ц-36/07.11.2011 г. на КЕВР, в частта му по т. 14 в размер на 412, 64 лв./MWh без ДДС.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.
Производството е образувано по жалба с изх. № Е-12-00-803 от 02.09.2019 г. от „Екобулкос“ ЕООД срещу Решение № Ж-469/09.08.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-12-00-803 от 02.05.2017 г. подадена от „Екобулкос“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Е. Б. АД.
С обжалвания съдебен акт, съдът е отхвърлил жалбата. Първоинстанционният съд е приел, че за да се направи преценка относно приложимостта на конкретна цена следва да са налице безспорни доказателства относно размера на получената безвъзмездна помощ. Като е анализирал Договор № 11/312/00851 от 12.19.2010 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“, съдът е посочил, че Държавен фонд „Земеделие“― е предоставил на „Екобулкос“ ЕООД безвъзмездна финансова помощ в размер на 77 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проекта. Направен е извод, че „ЧЕЗ Е. Б. АД правилно е определило приложимата цена за изкупуване на електрическата енергия, произвеждана от ФтЕЦ „Тодоричене 1“ - в размер на 100,41 лв./MWh, или цената по т. 14 от Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. КЕВР, която отчита размер на безвъзмездно финансиране от 70 % до 80 %.
По твърденията на „Екобулкос“ ЕООД, че дружеството е кандидатствало за частично, а не за пълно финансиране, съдът е посочил, че конкретният размер на инвестиционните разходи, извършени от дружеството за изграждане на ФтЕЦ „Тодоричене 1“, не следва да се отчитат при определянето на цената по Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. на КЕВР и като такива са ирелевантни за правния спор. Това становище съдът е извел от заключението на счетоводната експертиза, назначена по делото.
Съдът е посочил, че §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г. и Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. на КЕВР са действащи актове и са задължителни за прилагане за страните по делото и се е мотивирал и с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конституционно дело № 12 от 2016 г. на Конституционния съд.
Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и изводите му са в съответствие с приложимия материален закон.
От фактическа страна по делото е установено, че „Екобулкос“ ЕООД е изградил и стопанисва ФЕЦ „Тодоричене 1“, [населено място], общ. Луковит. Дружеството, в качеството му на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, има сключен договор с Държавен фонд „Земеделие“, съгласно който ДФЗ предоставя на дружеството безвъзмездна финансова помощ, представляваща 77 % за проекта за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/312/00851 от 13.08.2009 г. Безвъзмездната финансова помощ е отпусната по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Освен това „Екобулкос“ ЕООД е получил средства от Първа инвестиционна банка по два кредита, обезпечени с две договорни ипотеки – Договор за банков кредит от 30.09.2011 г. за сума в размер на 302 232,00 лв. и Договор за банков кредит от 30.09.2011 г. за сума в размер на 20 450,00 лв.
Между „Екобулкос“ ЕООД и „ЧЕЗ Е. Б. АД е сключен Договор за изкупуване на електроенергия № 223/13.06.2012 г.
С оглед нормативните изменения в §18 от ЗИД от ЗЕ, „ЧЕЗ Е. Б. АД изпраща до „Екобулкос“ ЕООД с придружително писмо Д. С. № 1 към Договор за изкупуване на електрическа енергия № 223/13.06.2012 г., в което излага основанията в §18 ЗИД от ЗЕ /обн. в ДВ 56/2015 г./, на които се дължи промяната в размера на приложимата преференциална цена, а именно: за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията към датата на влизането в сила на ЗИД на ЗЕ, а именно цената, определена по т. 14 от Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. на КЕВР в размер на 100,41 лв./МВч, като същевременно дружеството запазва срока за задължително изкупуване съгласно сключения договор.
С жалба с вх. № Е-12-00-803 от 02.05.2017 г. „Екобулкос“ ЕООД е оспорило пред КЕВР определена цена по т. 14 от Решение № Ц-14 от 01.07.2014 г. на КЕВР в размер на 100,41 лв./МВч за изкупуване на електроенергията и счита, че спрямо притежавания от него обект следва да се прилага цената по Решение Ц-36/07.11.2011 г. на КЕВР в частта му по т. 14 в размер на 412,64 лв./MWh без ДДС.
Изложените изводи на административния съд са правилни и се споделят от касационната инстанция.
Спорните правни въпроси по делото вече са били предмет на разглеждане и са разрешени с Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. и с Решение на Съда на ЕС от 15.04.2021 г. по съединени дела С-798 и С-799, постановено по две преюдициални запитвания на Областния административен съд Лацио, Италия. По част от спорните въпроси по делото са постановени и решение от 01.10.2020 г. по търговско дело № 279/2019 г. на СГС, потвърдено с решение № 154/18.03.2021 г. по в. т.д. № 58/2021 г. на Апелативен съд - София. Двете решения не са окончателни, поради което настоящата касационна инстанция не се позовава на тях.
Обосновани са изводите на административния съд, че „Екобулкос“ ЕООД е изградил стопанисваната от него ФЕЦ „Тодоричене 1“, със средства от националната или европейска схема за подпомагане. Представеният по делото договор № 11/312/00851 от 12.10.2010 г. е с предмет - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, представляваща 77 % от проекти за производство и продажба на енергия от възобновяеми енергийни източници. Както договорът, така и приложенията към него опровергават твърденията на дружеството, че е изградил ФЕЦ със собствени и заемни средства.
Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че получените средства от ДФ „Земеделие“ не се включват в дефиницията на понятието „Схема за подпомагане“, съгласно §1, т. 21 от ДР на ЗЕВИ. Цитираният §1, т. 21, б „в“ от ДР на ЗЕВИ отчита като подпомагане и предоставяните инвестиционни помощи, каквито касационният жалбоподател е получил по представения договор с ДФ „Земеделие“. В Решение № 5 от 11.05.2017 г. по конституционно дело № 12/2016 г. на КС на РБ е посочил, че „стопанските субекти в обхвата на §18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ са обособени в група по критерий - изключване от прилагането на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ към момента на неговото влизане в сила на 3.05.2011 г. (тогава чл. 31, ал. 7, т. 2 и ал. 8). Това са производители на енергия от ВИ, които са имали с оглед на определяните и заплащаните преференциални цени без тяхното пропорционално намаляване с размера на финансиране от национални и европейски фондове значителни възможности не само да възвърнат техните инвестиции, но и да реализират неочаквано висока печалба. В този смисъл е и заключението на ЕК при одита във връзка с подпомагането по мерки 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности" и 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР 2007 - 2013), по които се получават в различен размер инвестиции за изграждане на инсталации за енергия от ВИ. Европейската комисия счита, че едновременното финансиране на един проект чрез ПРСР 2007 - 2013 и високото ниво на преференциалните цени за изкупуване на енергията води до двойно финансиране в противоречие с разпоредби от Регламент № 65/2011 (ЕС) за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. относно прилагането на процедури за контрол на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. По този начин тези производители на енергия от ВИ, възползвали се от подобни инвестиции, са поставени в положение на икономическо предимство, което се основава на преценката на законодателя (избор на политика), че това е оправдано от целта да бъде насърчено производството на енергия от ВИ и бъде изпълнена националната цел за 16 % дял на тази енергия от крайното брутно потребление на електроенергията в страната“. Посочените съображения оборват твърдението на касационния жалбоподател, че отпусната му безвъзмездна финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. е извън схемите за подпомагане и стопанисваната от дружеството ФЕЦ не е изградена със средства от национална или европейска схема за подпомагане.
Възраженията на дружеството-жалбоподател за нарушаване на разпоредби от европейското право са намерили отговор в решението на Съда на ЕС от 15.04.2021 г. по съединени дела С-798 и С-799.
Обобщеното заключение на СЕС по делото е, че член 3, параграф 3, буква „а“) от Директива 2009/28 и членове 16 и 17 от Хартата, тълкувани в светлината на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда намаляване или отлагане на плащането на насърчения за енергията, произведена от слънчеви фотоволтаични инсталации, предоставени по-рано с административни решения и потвърдени с ad hoc споразумения, сключени между операторите на тези инсталации и публично дружество, когато тази правна уредба се отнася до вече предвидени, но все още недължими насърчения.
А що се отнася конкретно до посочените от жалбоподателя разпоредби от ПЕС, СЕС е приел, че „изтъкнатото от операторите на фотоволтаични инсталации право да се ползват без промяна от разглежданите в главното производство насърчения за целия срок на действие на сключените с GSE споразумения, не е придобито правно положение и не е обхванато от защитата, предвидена в член 17 от Хартата, и следователно промяната на размера на тези насърчения или на реда и условията за тяхното плащане, извършена с национална правна уредба като член 26 от Декрет-закон № 91/2014, не може да бъде приравнена на нарушаване на правото на собственост, признато в посочения член 17. Що се отнася до член 16 от Хартата, следва да се припомни, че той прогласява свободата на стопанска инициатива и предвижда, че тя се признава в съответствие с правото на Съюза, както и с националните законодателства и практики. В това отношение от практиката на Съда следва, че закрилата, която посоченият член 16 дава, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция, видно от разясненията относно този член, които съгласно член 6, параграф 1, трета алинея ДЕС и член 52, параграф 7 от Хартата трябва да се вземат предвид при нейното тълкуване. Свободата на договаряне по смисъла на член 16 от Хартата включва по-конкретно свободния избор на икономически партньор, както и свободното определяне на цената за конкретна услуга“.
Предвид изложеното, всички възражения на „Екобулкос“ ЕООД против оспореното решение на АССГ са неоснователни, поради което решението на съда следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, на всеки от ответниците по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6042/04.11.2020 г. по адм. д. № 10514/2019 г. на АССГ.
ОСЪЖДА „Екобулкос“ ЕООД, [ЕИК] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./триста/ лева и на „ЧЕЗ Е. Б. АД /сега „Е. П. АД/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв./триста /лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Б. п/ АГЛИКА АДАМОВА