Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 1544/2024 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.
Образувано е по касационна жалба на министъра на правосъдието чрез неговия пълномощник срещу решение № 7440/29.11.2023 г. по адм. дело № 5233/2023 г. на Административен съд – София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед.
Ответникът по касационната жалба – Д. А. Т. чрез процесуалния си представител намира касационната жалба недопустима в частта с характер на искане по чл. 248 ГПК и за неоснователна в останалата част и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт.
Касационната жалба в частта, в която се оспорва постановеното решение в частта за разноските, е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК, в срока за обжалване на дадено решение, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, който го е постановил, по искане на страните, може да допълни или да измени своето решение в частта му за разноските. Това е предвиденият от законодателя способ за защита от неправилни решения в частта им относно разноските.
С обжалвания съдебен акт Министерството на правосъдието е осъдено да заплати направените по делото разноски. Решението по съществото на спора подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, но не и в частта относно присъдените разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 248 ГПК, компетентен да се произнесе по такова искане е постановилият решението съд. Затова касационната жалба относно оспорването на присъдените разноски се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело – прекратено в тази част. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на заявеното искане за изменение на постановеното решение по отношение на разноските.
Касационната жалба в останалата част е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № ЧР-05-137/03.05.2023 г., издадена от министъра на правосъдието, с която на основание чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка с чл. 232, изр. второ, предл. първо от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на Д. А. Т. на длъжност началник на затвор I-ва категория в затвора в гр. София, I-ва категория, поради незаемане от служителя на длъжността, на която е възстановен, считано от датата на връчване на заповедта.
С обжалваното решение съдът е отменил обжалваната запаовед.
За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 5 и чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС във връзка с ЗМВР. Посоченото правно основание за прекратяване на служебното правоотношение чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР не съответства на изложените фактически обстоятелства, мотивирали органа да я издаде. На първо място съдът намира, че служителят не е възстановен на длъжността началник на затвора в гр. София, за да бъде прекратено такова служебно правоотношение с него. Вакантната длъжност, към която може да се възстановява незаконосъобразно уволнен служител не е следвало да се определя към минал момент, а съобразно свободните места при възстановяването.
Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че с влязло в сила съдебно решение № 8050/26.09.2022 г. по адм. дело № 2142/2022 г. на Върховния административен съд е отменена заповед № ЧР-03-110/27.07.2021 г. на министъра на правосъдието, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение на длъжност началник на затвор I-ва категория в затвора в гр. София, считано от датата на връчване на заповедта. Със заявление рег.№ 94-Д-6/05.10.2022 г. Трайков е заявил желание да заеме старата си длъжност.
Съгласно чл. 232 ЗМВР, при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната длъжност и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение се явят в съответната структура. Когато предишната длъжност не е вакантна или е съкратена, държавните служители в МВР се възстановяват на друга длъжност в рамките на съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР. Основанието за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на чл. 226, ал.1, т. 6 ЗМВР от друга страна е приложимо, когато служителят не заеме длъжността, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не е спазен по уважителни причини. Следователно, абсолютна предпоставка за материална законосъобразност на издаден по този ред акт е служителят да не се е явил, за да заеме предишната длъжност или откаже да заеме друга равностойна длъжност, на която е възстановен, в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила. В случая е установено, че в 14-дневен срок от влизане на съдебното решение в сила служителят се е „явил“, което е изразено чрез заявлението му за заемане на предишната му длъжност. Понастоящем оспорващият не е възстановен на тази длъжност, поради нейното заемане от друго лице, или на различна такава от съответния вид по чл. 143, ал. 1 ЗМВР. Следователно молбата за възстановяване е висяща и няма произнасяне по нея. За да се приложи хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР е необходимо да има издадена заповед за възстановяване и възникнало правоотношение, за да може същото да бъде прекратено по този ред.
Предвид изложеното решението е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7440/29.11.2023 г. по адм. дело № 5233/2023 г. на Административен съд – София-град в частта, с която е отменена заповед № ЧР-05-137/03.05.2023 г., издадена от министъра на правосъдието
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Д. А. Т. с [ЕГН] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1200 (хиляда и двеста) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 7440/29.11.2023 г. по адм. дело № 5233/2023 г. на Административен съд – София-град, в частта с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1544/2024 г. на Върховния административен съд в тази част.
ИЗПРАЩА касационната жалба на министъра на правосъдието срещу решение № 7440/29.11.2023 г. по адм. дело № 5233/2023 г. на Административен съд – София-град в частта с характер на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските на Административен съд – София-град за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 ГПК във възка с чл. 144 АПК.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ