О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60706

гр.София, 15.10.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир ДрагневГеновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1832 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Й. С. против решение № 260035 от 23.2.2021 г., постановено по в. гр. д. № 467 по описа за 2020 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 260015 от 23.09.2020 г. по гр. д. № 653 по описа за 2019 г. на Районен съд-В. П. в частта, с която са отхвърлени предявените от Д. Й. С. срещу К. Й. К. искове за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на 2/6 идеални части от недвижим имот, находящ се в [населено място], представляващ първи жилищен етаж от двуетажна сграда, с идентификатор № 58222.495.493.1.1 и адрес [населено място], [улица], ведно с 2/6 идеални части от гараж с площ от 18 кв. м. и 2/12 идеални части от дворното място, от Й. К. Й. на К. Й. К. срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 141, т.III, рег. № 2011, н. д. № 397/2019 г. на нотариус с рег. № 592, поради липса на основание и поради липса на предписаната от закона форма, като в тази част производството е прекратено, а в останалата част, с която са отхвърлени исковете за прогласяване нищожността на договора, първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторът твърди, че решението на Шуменския окръжен съд в частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено, е недопустимо, а в останалата част противоречи на процесуалните правила и материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т.2 и т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, както и направените от страните доводи, възражения и изявления и може ли да основе изводите си само на избрани от него доказателства, без да изложи доводи защо отхвърля останалите като недостоверни?

2. При иска за нищожност на прехвърлителна сделка срещу задължение за гледане и издръжка поради липса на основание може ли да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си за пълно и главно доказване на факта на знание у приобретателя за близка и предстояща смърт на прехвърлителя с косвени доказателства, събрани по делото, от които могат да се изведат фактически обстоятелства, навеждащи за знание и у приобретателя по сделката-като това, че приобретателката е живеела с прехвърлителя, придружавала го е при посещенията му в болницата и при прегледите, както и е разговаряла и се е информирала за състоянието му и за развитието на болестта му от лекарите, и да се приеме от тези доказателства, че близката смърт на прехвърлителя и е била известна и ищецът е изпълнил задължението си за пълно и главно доказване на субективния елемент?

3. Счита ли се за близка смъртта на прехвърлителя, която е настъпила месец след сключване на договора за издръжка и гледане и обуславя ли тя нищожност на договора?

4. Допустимо ли е да се прилага т. нар „опитно правило“, по силата на което в случай че страните по сделката живеят заедно и приобретателят се грижи за прехвърлителя, да се предположи наличието на знание за приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя и оттук да се приеме, че с този факт е оборена презумпцията за наличие на основание по чл.26, ал.2 от ЗЗД?

5. Липсата на точна дата в нотариалния акт за сключване на сделката основание за нищожност поради нарушена форма на нотариалния акт ли е?

Ответницата по касационната жалба К. Й. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 100 лв. разноски за касационното производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Д. С. е изложила в исковата молба, че ответницата К. К. е нейна сестра, а родителите и са притежавали гореописания недвижим имот. След смъртта на тяхната майка на 6.5.2016 г. те са придобили по 1/6 идеална част от имота, а баща им 4/6 идеални части. От извършени на 28 и 29 май 2019 г. изследвания е било установено, че техният баща страда от вторични злокачествени новообразувания в черния дроб, в белия дроб, лимфните възли и вероятно - в сигмата. След като е узнала за заболяването, К. К. веднага е завела баща им пред нотариус, където той прехвърлил своя дял от имота срещу поето от ответницата задължение за издръжка и гледане. Според ищцата страните по сделката са знаели за близката и предстояща смърт на прехвърлителя, която е настъпила на 2.7.2019 г., поради което договорът за издръжка и гледане е без основание. Ето защо е поискала от съда да прогласи тази нищожност.

В отговора на исковата молба К. К. е отрекла, че е знаела към момента на сключване на договора за близката смърт на своя баща. Макар лекуващият лекар да е окачествил заболяването като нелечимо, е заявил, че баща и може да живее още месеци, а и по-дълго време. Посочила е, че действителната дата на сключване на договора е 3.6.2019 г., а в нотариалния акт погрешно е записана друга дата-31.05.2019 г. Рязкото влошаване на здравословното му състояние е настъпило след 20.06.2019 г. и той е починал на 2.7.2019 г.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза прехвърлителят е бил приет в болница на 28.5.2019 г. с напреднало онкологично заболяване, но при изписването на 31.05.2019 г. категорично не е било възможно да се прецени, че пациентът ще почине след един месец. Прогноза за времето на преживяемост не може да се направи. Състоянието на пациента още от самото начало е изисквало полагане на грижи.

В първото по делото публично съдебно заседание на 23.06.2020 г. пълномощникът на ищцата се е позовал на признанието на ответницата в отговора на исковата молба, че сделката е изповядана на 3.6.2019 г., вместо на посочената в нотариалния акт дата-31.05.2019 г., като е добавил това обстоятелство като още едно основание за нищожност на договора за издръжка и гледане поради нищожност на нотариалното удостоверяване на основание чл.576 във връзка с чл.580, т.1 от ГПК.

Великопреславският районен съд е приел, че по делото не е установено знанието на ответницата за скорошното настъпване на смъртта на прехвърлителя. След като вещото лице-специалист по онкологични заболявания, не може да даде прогноза за преживяемост на пациента, противоречи на логиката обикновен гражданин без специални знания, какъвто е ответницата, да може да направи такъв извод. Затова сключването на договор за издръжка и гледане не е без основание и не може да бъде прогласен за нищожен. Първоинстанционният съд е счел, че няма нищожност и на нотариалното удостоверяване, тъй като институтът на поправяне на нотариалния акт, включително на грешно посочената дата на издаването му, налага изискванията на чл.580 от ГПК във връзка с чл.576 от ГПК да се тълкуват в полза на действителността. Ето защо исковете са били отхвърлени като неоснователни.

Шуменският окръжен съд е констатирал, че ищцата е наследник на Ѕ идеална част от имуществото на починалия прехвърлител, поради което няма правен интерес от предявяване на иск за установяване нищожността на целия договор, а само по отношение на евентуалната нейна част от имота. В този смисъл се позовал на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 170 от 18.12.2017 г. по гр. д. № 950/2017 г. на III ГО. Ето защо е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството относно предявените искове за прогласяване нищожността на договора за издръжка и гледане за 2/6 идеални части от имота. В останалата част, с която са отхвърлени исковете за нищожност за другите 2/6 идеални части, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като се е съгласил с решаващия извод за недоказаност на знанието на ответницата за предстоящата близка смърт на прехвърлителя. Обосновал е този извод с приетата медицинска експертиза, с допълнителното заключение, според което прехвърлителят е бил хоспитализиран в сектора за палиативни грижи, който е за лечение на онкологично болни в терминален стадий, чак на 24.6.2019 г. Взел е предвид и данните в канцер регистъра, според който преживяемостта на лицата в него е в рамките на година, а не на дни и месеци. Изложил е съображения защо не следва да се кредитират показанията на бившия съпруг на ответницата, но ги е оценил и по същество като неустановяващи категорично знанието на ответницата за предстоящата смърт на прехвърлителя. Подробно и в детайли е обсъдил останалите събрани по делото свидетелски показания, съпоставяйки ги помежду им, въз основа на което е приел, че и тези показания не доказват знанието на приобретателката. Позовавайки се на правната теория, също е достигнал до извода, че погрешно посочената дата в нотариалния акт не води до неговата нищожност като нотариално удостоверяване, след като може да бъде поправена.

Не се установява наличието на процесуални пречки или липсата на процесуални предпоставки за постановяване на въззивното решение, поради което не може да бъде допуснато касационно обжалване поради евентуалната му недопустимост.

От съдържанието на обжалваното решение е видно, че съдът е изпълнил задълженията си да обсъди всички доводи и възражения на страните и да прецени събраните по делото и относими към спора доказателства. Не се констатира едностранчива преценка, основана само на част от доказателствата. Анализът на свидетелските показания е подробен и са изложени мотиви защо някои от тях не могат да бъдат кредитирани. Следователно по първия въпрос на касатора решението на Шуменския окръжен съд съответства на практиката на ВКС, поради което по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване.

Вторият, третият и четвъртият въпрос на касатора не са правни, а фактически и касаят доказването на знанието на приобретателя за предстоящата смърт на прехвърлителя. Тъй като смъртта е близка и неизбежна след изтичане на много кратък период от време/дни, по-малко от месец/, прехвърлителят е наясно още при сключване на договора, че няма да престира никакви грижи, затова договорът е нищожен поради липса на основание. Заболявания, водещи до такова състояние на прехвърлителя са онкологичните, мозъчносъдовите, сърдечносъдовите, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност. Касае се обаче за т. нар. „терминален стадий“ (предшестващ смъртта в период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание. и т. н. Знанието за тази близка, предстояща до няколко дни неизбежна смърт съществено се различава от допускането, че прехвърлителят може скоро да почине. Това допускане не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност, нито води до нищожност поради противоречие с добрите нрави. Противното би означавало по формални признаци, като възраст или здравословно състояние, да се отрече възможността за прехвърлителя да предложи свое имущество, за да си осигури така необходимите му лични грижи в критичен за него момент, което е неприемлив от гледна точка на добрите нрави резултат. В този смисъл е практиката на ВКС, съдържаща се в решения № 660 от 26.09.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1080/99 г. на I ГО, № 569 от 8.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г. на IV ГО, № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III ГО, № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г. на III ГО и др. Ето защо съвместното живеене, присъствието на приобретателя при посещенията на прехвърлителя в болницата и при прегледите и информирането за здравословното състояние могат да са косвени доказателства, че приобретателят допуска възможността за близката смърт на прехвърлителя. Когато обаче знание за неизбежната смърт до няколко дни или месец нямат медицинските специалисти, приобретателят също няма как да притежава такова знание. Такъв е и настоящият случай, поради което разрешението на тези въпроси от въззивния съд съответства на горецитираната практика на ВКС.

Петият въпрос на касатора е от значение за предявения иск за нищожност на договора за издръжка и гледане поради нищожност на нотариалното удостоверяване. Разрешението на този въпрос, дадено от съдилищата, съответства на практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 60 от 19.05.2016 г. по гр. д. № 3569/2015 г. на III ГО. Според това решение не при всяко погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, които в съвкупност са елемент от съдържанието на нотариалния акт по чл. 580, т. 1, т. 3, или т. 6 ГПК, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Например, когато индивидуализацията на лицата по чл. 580, т. 3 ГПК е постигната предвид цялостното съдържание и единство на акта, непълнота в отделни негови части - при изписване на пълното име, личните данни, или единния граждански номер на участник в нотариалното производство, не водят до нищожност на нотариалните действия/ решения № 223/2014 г. по гр. д. № 1186/2011 г. на І ГО, № 143/2012 г. по гр. д № 504/2011 г. на ІV ГО/. Същото принципно разрешение е приложимо и когато в акта липсва някой от трите елемента за дата на съставяне - по отношение на деня, месеца или годината, ако съответната дата може да се удостовери напълно и в цялост от други нотариални действия при оформянето на сделката – екземпляри от нотариалния акт, подреждането в специалната книга по чл. 581 ГПК, вписване на акта в службата по вписвания. Следва да се отчита и законовата възможност за добавяне или поправка на акта по реда на чл. 579, ал. 3 ГПК дори когато сключилите сделката страни не са намерили поправката, или допълването за наложително и не са го поискали. Институтът на чл. 579, ал. 3 от ГПК налага изискванията по чл. 580 ГПК във връзка с чл. 576 ГПК да се тълкуват в полза на действителността. Ето защо по този въпрос не се налага допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Шуменския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора касаторът дължи на К. Й. К. 100 лв. разноски за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260035 от 23.2.2021 г., постановено по в. гр. д. № 467 по описа за 2020 г. на Шуменския окръжен съд

ОСЪЖДА Д. Й. С.-[ЕГН], да заплати на К. Й. К.-[ЕГН], сумата 100/сто/ лв. разноски за касационното производство

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: