Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от председателяЖ. П. по адм. дело № 647/2021

Ф. Хюсню е подала касационна жалба срещу решение № 106/27.10.2020 г. по адм. дело № 107/2020 г. по описа на Административния съд – Разград, с което са отхвърлени предявените от нея осъдителни искове срещу О. Р. както следва: за сумата 70 000 лева, представлявляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от мизерното й съществуване без електроенергия в продължение на пет години, за сумата 3000 лева, представляваща равностойността на лични парични средства, които са изчезнали от общинското жилище след посещението на назначената комисия за опис на наличното имущество на 10.11.2017 г., както и за сумата от 3000 лева, представляваща равностойността на допълнително описаните в исковата молба вещи: дивани - 3 броя; ъглошлайф -1 бр.; машина за осветление- 1 бр.; огледало – голямо - 1 брой; шкафове - 2 бр.; малка секция - 1 бр.; ъглови столове; цветарник - 1 бр.; шевна машина на ток - 1 бр.; телефонен апарат - стационарен - 1 бр.; радиатор за отопление - 1 бр.; телевизор с приемник - 1 бр.; килими - 3 броя; дигитална чиния - голяма - 1 бр.; бойлер - 1 бр.; фризер – 1 бр., които не са описани в протокола за опис, и ако същите липсват, ведно със сумата 250 лева, представляваща стойността на златния пръстен на ищцата, както и предявения срещу О. Р. иск за връщане на отнетото и задържано в склад лично имущество на ищцата, подробно описано в протокола на назначената комисия, приложен към исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което исковете да бъдат уважени. О. Р. не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила., не изразява становище

Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението, прие следното:

Административният съд установил, че със заповед № 359 от 16.04.2013 г. на кмета на община Разград е прекратено наемното отношение с Ф. Хюсню за общинско жилище, представляващо апартамент № [номер], находящ се на адрес: град Разград, [улица]. С решение №41/22.07.2013 г. по адм. дело №81/2013 г. по описа на Административния съд-Р а., влязло в сила на 14.05.2014 г., жалбата на Ф. Хюсню срещу тази заповед била отхвърлена. .

Със заповед № 875 от 21.07.2014 г., която не била оспорена от Ф. Хюсню и влязла в сила на 9.08.2014 г., кметът на община Разград разпоредил изземването на държаното от нея без основание общинско жилище. Ищцата била уведомена доброволно да освободи жилището, но не го сторила в предвидения за това срок.

Със заповед № 875/21.07.2014 г. кметът на О. Р. разпоредил жилището да бъде иззето принудително на 19.08.2014 г. - 10:00 часа. Заповедта била връчена на Ф. Хюсню на 25.07.2014 г. На 19.08.2014 г. имотът бил иззет от ищцата. Назначената със заповед № 875/21.07.2014 г. комисия съставила опис намереното в жилището имущество на ищцата и приела имота. Съгласно констативен протокол от 21.08.2014 г. , подписан от Ф. Хюсню без забележки, тя взела някои свои вещи, а други оставила в жилището.

Комисията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № 17 за условията и реда за установяване жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища, приета от Общинския съвет-Разград, се произнесла с решение № 5.2 по протокол № 13 от 27.09.2017 г. за извършването на подробен опис на вещите на ищцата, които останали в жилището, след което да се извърши изнасянето им. На 10.11.2017 г. бил съставен протокол, съдържащ опис на имуществото на бившия наемател.

С молба от 17.12.2018 г. до заместник-кмета на община Разград ищцата се оплакала, че нейни вещи са били откраднати от обитаваното от нея общинско жилище. С писмо изх. № АО-05-03-9776-1/ 17.01.2019 г., към което се прилагало копие на протокола от 10.11.2017 г., Ф. Хюсню била уведомена, че вещите, посочени в описа, се съхраняват в помещение, собственост на О. Р. и ще й бъдат предоставени в удобно за нея време при условие, че осигури транспорт и лица, които да ги пренесат на друго място.

Във връзка с предявените претенции за присъждане на обезщетение за имуществени вреди административният съд събрал, освен писмени, и гласни доказателства. Като свидетели били разпитани двама от членовете на комисията, извършила описа на личните вещи на ищцата на 10.11.2017 г., които изтъкнали, че всички нейни вещи, намерени в жилището, са описани в протокола. В жилището не били намерени пари, пръстен и други бижута, както твърдяла ищцата.

Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че по делото не са доказани вреди, които да са били причинени вследствие на незаконосъобразни актове на административен орган или незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица. С оглед липсата на предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ съдът отхвърлил предявените от Ф. Хюсню срещу О. Р. искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди. Съдът отхвърлил и иска за връщане на отнетото и задържано в склад на О. Р. лично имущество на ищцата, подробно описано в протокола на назначената комисия, приложен към исковата молба с мотиви, че той следва да се предяви с правно основание чл.108 ЗС.

Касационната инстанция намира, че постановеното от административния съд решение е недопустимо. Съгласно чл.128 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; защита срещу незаконно принудително изпълнение; обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; обезщетения за вреди от принудително изпълнение; обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; установяване неистинността на административни актове по този кодекс.

В мотивите на постановеното решение административният съд е направил правилна преценка, че обезщетенията, претендирани от ищцата, не се основават на твърдения за вреди, които са й причинени от издадени от административен орган актове или от незаконни действия или бездействия на длъжностни лица при изпълнението на административна дейност. Съдът обаче не е съобразил, че този извод сочи на отсъствие на компетентност за произнасянето му по същество по предявените искове.

Снабдяването с електроенергия не представлява административна услуга, извършвана от О. Р. Поради това административният съд не е следвало да се произнася по иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от неизпълнението на задължения, чийто характер не е административноправен. Исковете за заплащане на равностойността на липсващо лично имущество също не се основават на твърдения за незаконни действия или бездействия на орган по изпълнението или на длъжностни лица, които изпълняват влязлата в сила заповед за изземване на обитаваното от ищцата без основание общинско жилище. Отнемането на чуждо имущество представлява престъпно деяние, поради което обезщетяването на настъпили от него вредни последици не може да е предмет на иск, който се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Искът за връщане на собствено на ищцата имущество, държано от О. Р. също не се основава на право, чийто характер е административноправен.

Като се е произнесъл по искове, подсъдни на общите съдилища, административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Делото следва да се върне на съда за изпращането на исковата молба по подсъдност на компетентния граждански съд.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.3 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 106/27.10.2020 г. по адм. дело № 107/2020 г. по описа на Административния съд – Разград.

ВРЪЩА делото на административния съд за изпращането на исковата молба на Ф. Хюсню срещу О. Р. на компетентния да я разгледа граждански съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова