О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2154
София, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
Г. Н.
изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 3714/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ОЗК – Застраховане“ АД, представлявано от адв. К. Т., срещу постановеното в производство по чл. 226 КЗ /отм./ въззивно решение № 110 от 27.03.2023 г. по в. т. д. № 543/ 2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Застрахователното дружество не е доволно от частта на въззивното решение, с която се потвърждава решението от 15.02.2022 г. по т. д. № 11/2020 г. на Смолянския окръжен съд и същото се осъжда да заплати на А. Ж. К. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на смъртта на М. М. Д., настъпила при ПТП на 17.09.2015 г., за разликата над сумата от 5 000 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно със законната лихва считано от 07.02.2017 г.
С оглед така очертания предмет на обжалване, настоящата инстанция намира, че по правопораждащите отговорността на застрахователя факти въззивното решение не се оспорва и е влязло в сила. Спорен остава размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата А. К. неимуществени вреди вследствие загубата на нейния дядо. За да приеме, че същата е материално легитимирана да претендира обезщетение, въззивният съд е взел предвид показанията на свидетелите Р. А. и М. К., които приема за подробни, последователни и логични. Свидетелят А. познавал А. от 15 години, като живеел на съпружески начала с нейната майка. Същата не познавала баща си, той не се интересувал от нея и не плащал издръжка. А. е била отгледана в къщата на баба си и дядо си /именно починалия при ПТП М./. По тази причина, според него, ищцата възприемала дядо си като бащниска фигура, обичала го и била привързана към него. Новината за неговата внезапна смърт е понесла много тежко, наложила се и медицинка помощ . Тези показания според съдебния състав напълно се потвърждавали и от казаното от свидетелката К., а именно, че А. не е познавала рождения си баща, а е чувствала дядо си М. като такъв – с него били много близки, той я отгледал с много грижи и бащинска любов. След смъртта му ищцата изпаднала в шок, психическото състояние се влошило, била силно разстроена, получила пристъпи на световъртеж и объркване, като даже се наложило да бъде приета в болница в С.. Достоверността на тези показания съдът отбелязва в мотивите си, че се потвърждава и от представената медицинска документация за болничен престой в МБАЛ „Д-р Б. Ш.“, [населено място].
При анализа на така събрания доказателствен материал, съдебният състав е възприел извода за това, че ищцата е имала изградена от най-ранна възраст трайна и дълбока емоционална връзка с покойния си дядо. Именно в него тя откривала бащината фигура, доколкото биологичният баща не присъствал в живота . Според мотивите на съда, установените психически болки и страдания дават основание за присъждане на определената сума от 50 000 лв., която се явява справедлив техен еквивалент. Като допълнителен аргумент е отчетен и фактът, че към датата на инцидента ищцата е била само на 16 години, на която възраст психиката е била крехка и неукрепнала.
Според касатора така постановеното решение е необосновано и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на претенцията за размера над сумата от 5 000 лв. В изложение към жалбата поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материално - и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВС и ВКС – основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване в приложното поле на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Първата група от поставените въпроси касае правомощията на въззивната инстанция при приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост – съществува ли законова презумпция за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от смъртта на най-близки лица /дядо, родител и т. н./, която да изключва задължението за доказване на съдържанието на съответната връзка; относно задължението на съда да определи справедливо по размер обезщетение, като за целта обсъди всички релевантни за формирането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД факти и обстоятелства и посочи значението им; кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение; при формиране на изводи относно размера на обезщетението, длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки и страдания и емоционалните преживявания, както и да изложи съображенията си по тях в мотивите към съдебното решение; освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти; при формиране на изводи относно размера на обезщетението, следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, съответно с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането.
По отношение на така формулираните въпроси не се обосновава поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същите не са разрешени в противоречие, а в пълно съответствие с относимата задължителна тълкувателна и каузална практика на Върховния касационен съд.
Съгласно приетото в ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/ 2016 г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В случая по делото е прието за установено наличието именно на такива житейски обстоятелства по смисъла на дадените в ТР разяснения, които са станали причина между починалия и ищцата да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди – прието е, че починалият изцяло е заел ролята на баща и възпитател по отношение на ищцата, както и че последната е развила изключително силни, трайни и близки емоционални връзки с него. Имало е несъмнени доказателства, че смъртта на М. е оставила съществен отпечатък върху психиката и емоционалното състояние на неговата внучка. В този смисъл, правните изводи на съда по предмета на спора кореспондират напълно с приетото по фактите, както и с гореизложените задължителни указания относно приложението на закона.
Не може да се приеме, че са нарушени зададените принципни механизми с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД /така напр. решение № 104 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на І т. о., решение № 157 от 28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ІІ т. о., решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на І т. о., а както и цитираните от касаторите решение № 252 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 60225/2016 г., ІV г. о., решение № 94 от 18.07.2019 г. по т. д. № 3030/2018 г., ІІ т. о., решение № 179 от 29.01.2016 г. по т. д. № 2143/2014 г., І т. о. и др./. Въззивната инстанция, като съд по съществото на спора, следва да приложи собствено критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и да мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства. Конкретните факти следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Произнасянето на въззивния съд е напълно съобразено с така установените указания относно приложението на закона, след преценка на всички обективно съществуващи, установени по делото обстоятелства относно естеството и характера на отношенията между починалия и ищцата, емоционалните и психическите преживявания вследствие на загубата. Точно и ясно са изложени съображенията на съдебния състав относно оценката на събраните доказателства по отношение на всеки един от правнорелевантните факти, както и е мотивирано значението им за определяне конкретния размер на дължимите вреди.
Оплакванията на касатора за съществуващи противоречия в свидетелските показания, както и за това, че не били достатъчно ясни, конкретни и последователни, са доводи за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не могат да мотивират поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същото следва да се изтъкне и по отношение оплакванията за неправилен анализ на представената по делото медицинска документация, както и за това, че констатацията за тежко психическо преживяване на инцидента не можел да се установява без помощта на психиатър или психолог.Относно задължението на съда да съобрази размера на обезщетението с икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, въпросът е абстрактно формулиран. За пълнота следва да се отбележи, че притивно на поддържаното от застрахователя , в хипотезата на загуба на отглеждащ родител, за настъпили увреждания към 2015 г., съдебната практика на ВКС засвидетелства присъждане на обезщетения в размери, значително надвишаващи присъдената сума .
В изложението си касаторът поддържа още да е нарушена трайната и задължителна практика на касационната инстанция по въпроса относно задължението на въззивния съд да извърши съвкупна преценка на всички доказателства, данни по делото и доводи на страните, както и да изложи конкретни съображения във връзка с тях. Въпросът се повдига в контекста на оплакванията за липса на мотиви по отношение доводите на застрахователното дружество за противоречия в свидетелските показания, необсъждане на представените удостоверения за промени в постоянен и настоящ адрес на ищцата, както и липсата на конкретни съображения относно причинно-следствената връзка между смъртта на М. и хоспитализацията на ищцата. След преценка настоящият състав намира следното:
В обжалваното решение съдебният състав изрично е посочил, че не се установяват противоречия в свидетелските показания. Отчетено е, че свидетелят А. има близки отношения с майката на ищцата /живее с нея на съпружески начала/, в което качество от своя страна разполага с непосредствени наблюдения върху живота на А. и отношенията с дядо за период от 15 години назад. Изтъкнато е, че показанията му са подробни, както и че се припокриват напълно с тези на свидетелката К.. Последната е прието, че също разполага с непосредствени впечатления. В подкрепа на тяхната достоверност, а именно, че ищцата е изпаднала в шок и тежко е понесла загубата, съдът се е позовал и на представената медицинска документация за прием на А. в болница през декември 2015 г., поради констатирани епилептични пристъпи, датирани от един месец преди постъпване в отделението /или малко след смъртта на М./. С това съдът е изпълнил задължението си за обсъждане доводите на въззивника /сега касатор/, в това число и за мотивирана преценка на събраните гласни доказателства съобразно правилото на чл. 172 ГПК. Няма противоречие с цитираните решения на ВКС № 93 от 27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г., I т. о. и решение № 22 от 04.02.2019 г. по гр. д. № 2644/2018 г., IV г. о. по въпросите: следва ли при преценка на свидетелските показания, съдът да вземе предвид и начина, по който свидетелят е узнал за тези факти, както и способността и желанието на свидетеля вярно да възприема фактите и добросъвестно да ги възпроизвежда в показанията си; следва ли съдът да кредитира свидетелски показания, когато липсват данни за непосредствени впечатления на свидетеля относно фактите, за които свидетелства. В случая съдът е съобразил данните относно заинтересоваността на свидетелите, връзката им със страната, която ги е довела, както и начина, по който са възприели своите впечатления. Не са констатирани обстоятелства, които да навеждат за недобросъвестно излагане на фактите или липса на способност същите да бъдат правилно възприети и възпроизведени Фактически констатации, каквито не са направени от съда, не могат да обосноват относимост на поставените въпроси .
В мотивите към обжалваното решение действително не са обсъдени приложените удостоверения за промени в адресната регистрация на ищцата, но същите сами по себе си не биха могли да обосноват различен изход по предмета на спора, поради тяхната неотносимост към обуславящия изхода на спора въпрос за действителните отношения между ищцата и починалия неин дядо. Както това изрично е обсъдено в мотивите на първоинстанционния съд, адресната регистрация на децата поначало следва тази на родителите, поради което за преценка на действителното положение следва да бъдат взети с превес дадените гласни показания. Ето защо, поради своята неотносимост, не дава основание за допускане до касационно обжалване и въпроса „ползва ли се с обвързваща съда материална доказателствена сила официалният свидетелстващ документ досежно удостоверените обстоятелства“.
Предвид гореизложеното, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по подадената от „ОЗК – Застраховане“ АД жалба. Поради това настоящата инстанция не обсъжда съображенията по постъпилата насрещна касационна жалба от А. Ж. К., А. С. Д., С. М. М. и Ф. М. Д.. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба .
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 110 от 27.03.2023 г. по в. т. д. № 543/2022 г. по описа на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.