О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2247

София, 09.05.2024 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 3718 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 589 от 04.05.2023г. по гр. д. № 3361/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 260429 от 01.08.2022г. по гр. д. № 16206/2019г. на Пловдивски районен съд и е признато за установено по отношение на Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц., конституирани на мястото на първоначалната ответница М. Н. Ц., че ищецът Л. М. Г., е собственик на поземлен имот с пл. № *, с площ от 550 кв. м., находящ се в землището на [населено място], местността „О.“, [община], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м., на основание придобивна давност.

Касационната жалба е подадена от ответниците Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц. чрез адвокат Н. Б.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението противоречи на практиката на Върховния касационен съд и е очевидно неправилно. Формулирани са правните въпроси: 1/поражда ли конститутивно действие решение на Поземлена комисия от 1998г., в което имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; 2/ от кой момент се счита приключила процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи по чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ и какво е значението на скицата за финализирането на реституционната процедура; 3/ допустимо ли е терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ да бъде обект на придобивна давност преди имотните му граници да са определени въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и преди бившите собственици до могат да защитят правата си; 4/ следва ли лицето, упражняващо фактическа власт върху имот, да демонстрира промяна в намерението спрямо собственик на имота. Посочена е практика по всеки един от въпросите. Очевидната неправилност е обоснована с частичен и едностранчив анализ на свидетелските показания и с необсъждане на част от доказателствата по делото.

Ответникът по касационната жалба Л. М. Г. чрез пълномощника си адв. С. изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост на поземлен имот и жилищна сграда, основан на придобивна давност, текла от 2005г. Ищецът твърди, че владее имота на основание предварителен договор за покупко-продажба от 19.07.2005г., сключен с В. А. Й.. По-късно разбрал, че имотът се намира в терен по § 4 ППР ЗСПЗЗ. През 2018г. установил, че в плана на новообразуваните имоти имотът не е записан на негово име, както и че е възстановен на наследниците на Т. Р.. Владението му не е било смущавано и оспорвано.

От фактическа страна е установено, че с договор от 19.07.2005г., сключен в писмена форма, между ищеца и В. А. Й. последният продава на ищеца наследствената си вилна сграда от 24 кв. м., находяща се в имот № * (в договора има зачертаване и поправка в номера, като е видно, че първоначално написаният номер е *), целият от 550 кв. м., в местн. „О.“ в землището на [населено място]; като съсед на имота е посочен единствено път. Отразено е в договора предаване на владението.

Досежно възстановяването правото на собственост по ЗСПЗЗ е представено решение от 25.05.1993г. на ПК-Х., с което по заявление на Я. Т. Б. е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на девет земеделски имота, между които: нива от 0,900 дка, в м. Г., нива от 1,300 дка в м. В. м., нива от 1,700 дка, в м. Б. к., нива от 2,000 дка в м. В. м., лозе от 0,400 дка в м. Б. к. в землището на [населено място]. В решението не са посочени съседи на имотите, нито е налице идентификация по план. С решение от 23.09.1998г. на ПК-Х. е възстановено правото на собственост на същите наследници върху 17 земеделски имота, между които отново горепосочените, без съседи и друга идентификация, като е отразено, че са в терен по §4 и възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С решение от 20.05.1999г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Т. Г. в стари реални граници на пет земеделски имота, между които по т. 4 нива от 1,907 дка в м. Д. (м. О.), имот № * по картата на землището, при граници (съседи): № * нива временно стопанисвана от общината; № * дере на дерета, оврази и други. Посочено е, че скицата на имот № * е неразделна част от решението. Такава скица не е приложена.

Според удостоверение от 02.07.2020г. на О. Х. имот № * по помощен план на м.„О.“ представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по план на новообразуваните имоти за м. „О.“, одобрен 2018г., с площ от 1486,73 кв. м., начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, собственост на наследници на Т. Т. Р. и построените в него: вилна сграда - еднофамилна, с идентификатор ****, площ 18,16 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ****, площ 4,07 кв. м., не са общинска собственост.

Установява се, че ищецът Л. М. Г. е подал през 2017г. възражение срещу обявения помощен план, но то не е било уважено от Комисията по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ; посочено е в решението на комисията, че този имот попада върху имот № * по помощния план - план на имотите преди образуване на ТКЗС, записан на Т. Т. Г. съгласно решение на ПК-Х. от 1998г. Впоследствие ищецът е обжалвал заповедта за одобряване на ПНИ в частта относно процесния имот и административното производство, образувано по жалбата му, е спряно до разрешаване на настоящия спор за собственост.

Приетата техническа експертиза, след геодезическо заснемане, установява, че ищецът ползва имот със сграда, който съответства на имот № * по опорен план /кадастрален план за ползвателите/ на местност „О.“ в землището на [населено място]. Този имот е част от имот пл. № * по плана на новообразуваните имоти за същата местност, одобрен със заповед от 23.05.2018г., който имот е предоставен на наследници на Т. Р. /Г./.

Събраните са гласни доказателства относно ползването на имота. Свидетелят Н. Д. твърди, че през 2005г. завел ищеца в местността; последният харесал едно място, където вече имало сграда, закупил го от сина на предишния собственик и го подобрил. Мястото било около 500-600 кв. м., а сградата 25 кв. м. Имало ограда с телена мрежа от четирите страни и желязна врата отпред. Свидетелят познава съседа от изток, а от север има път. В тази местност имотите са предоставяни за ползване по постановление от 1986г. Свидетелят не знае някой друг да претендира за имота. Свидетелката Л. Т. знае за закупуването на вилния имот от ищеца през 2005г. - земя около 500-600 кв. м. и сградата около 24-25 кв. м. Ищецът стопанисвал имота и правил подобрения както на мястото, така и на сградата. Свидетелката също не знае за чужди претенции.

Свидетелите на ответниците Ц. и Ц. имат впечатления за имота отпреди ЗСПЗЗ. Според тях имотът е бил лозе на Т. Г.; около един декар, не помнят постройка.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки от една страна, че ищецът не е доказал, че упражнява фактическа власт именно върху имот с № *, отчитайки посочената една граница в договора и поправката относно номера на имота. От друга страна е посочил, че границите на подлежащите на реституция имоти в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се определят към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ и едва оттогава би могло да започне да тече придобивна давност за така обособения обект на собственост. ПНИ в случая е от 23.05.2018г. и от началния момент на владението 19.07.2005г. до 23.05.2018г. давност не е текла.

Въззивният съд е посочил, че решенията на ПК-Х. за възстановяване земите на наследниците на Т. Г., намиращи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999г., имат конститутивно действие, доколкото имотът е индивидуализиран. В случая имотът не е индивидуализиран в решението, но това е станало в рамките на водения процес - възстановеният имот е установен по недвусмислен начин и затова не може да се отрича конститутивното действие на постановеното решение. В този смисъл съдът се е позовал на позовал на практиката по решение № 116/08.07.2016г. по гр. д. № 5941/2015г. на ВКС, I г. о., решение № 23/22.05.2017г. по гр. д. № 2856/2016г. на ВКС, I г. о., решение № 61/17.07.2017г. по гр. д. № 3273/2016г. на ВКС, I г. о. Допълнил е, че ищецът не е ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а владението му е предадено от предишен ползвател с договора от 19.07.2005г.

По-нататък съдът е посочил, че ищецът е обективирал намерението си да свои имота чрез действията си - ограждане, засаждане на дръвчета, отглеждане на зеленчуци, направа на подобрения и това са действия, които е можело да бъдат възприето от всички. От 2005г. в рамките на законовия десетгодишен срок няма данни владението му да е смущавано. Наследниците не са посещавали имота, не са се интересували от него, нито са правили опити да отстранят ищеца. Той е владял постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно и е придобил собствеността с изтичане на десетгодишния давностен срок.

При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че такива са налице.

От определящо значение за изхода на спора са първите три правни въпроса, които обобщени, се свеждат до следното: в кой момент се счита приключила процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи в стари реални граници в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при постановено решение на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г.; от кой момент започва да тече придобивна давност за такъв имот. Следва да се провери съответствието на решението с практиката, сочена от жалбоподателите, а именно Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр. д. № 5168/2015г. на ІІ г. о. и Решение № 384 от 02.11.2012г. по гр. д. № 804/2011г. на І г. о. според които административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена индивидуализация на имота и считано от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо имота; по отношение на имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия няма конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай процедурата по възстановяване на собствеността приключва с влизане в сила на плана по §4к ПЗР ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр.98/1997г., с който същият ще бъде индивидуализиран по местонахождение, размер и граници, респ. с влизане в сила заповедта на кмета по §4к в редакция ДВ бр. 99/2002г. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 589 от 04.05.2023г. по гр. д. № 3361/2022г. на Пловдивски окръжен съд по касационната жалба на Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц..

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50 /петдесет/ лв. по сметка на Върховния касационен съд. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: