№ 4378

София, 29.09.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4639 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. М. П. чрез пълномощника й адвокат Г. М. против решение № 172 от 29.04.2024 г., постановено по гр. д. № 65 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 491 от 25.07.2023 г. по гр. д. № 779/2022 г. на Районен съд - Хасково за уважаване на предявения от Н. Д. Д. против И. М. П. положителен установителен иск за собственост на поземлен имот с идентификатор ***с адрес: [населено място], местността „К.“, с площ от 1143 кв. м. с посочени трайно предназначение на територията, начин на трайно ползване и граници.

Н. Д. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Г. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел за установено, че на 30.06.1939 г. е сключен писмен договор между С. Т. К. и Г. Г. Т., по силата на който последният закупува нива от 2 декара, находяща се в местността „К.“, Хасковско землище, при граници: Д. Т., В. Т., Д. К. и С. К., за сумата от 2000 лв. От представената записка...