О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60155

София, 13.10.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 29.09.2021 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 438 /2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 и 251 ГПК.

Постъпила е молба от Г. Н. К. и М. Й. М. с искане за допълване и тълкуване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Поддържа се, че не са обсъдени всички формулирани от жалбоподателите правни въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК, че няма произнасяне по доводи за недопустимост на въззивното решение, че липсва произнасяне по въпросите, касаещи допускане касационно обжалване, поставени от А. Г. М., както и че липсва яснота относно предмета на спора, по който ще бъде разгледана касационната жалба.

Ответниците Д. С. Б. и Т. Г. Б. са изразили становище за неоснователност на молбата.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г. о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното :

Разпоредбата на чл. 250 ГПК предвижда възможност за допълване на постановен съдебен акт, ако съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната. На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. Мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК. В частност в производството по чл. 288 ГПК, съдът, след преценка наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, се произнася с определение, с което допуска или не допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд. Въпросите, формулирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, не съставляват основания на различни искания, по които съдът да дължи произнасяне със самостоятелен...