Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ж. П. ЧЛЕНОВЕ:С. Б. А. А. при секретар И. К. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаС. Б. по адм. дело № 897/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 6044/04.11.2020 г. по адм. д.№ 7458/2020 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че процесният имот се намира извън строителните граници на с. Зимница, поради което следва да се приеме, че е извън урбанизирана територия. Иска да бъде отменено. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащане на разноски.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, представлява се от юрк. М., надлежно упълномощена. Моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана касационната жалба на Електроразпределение Юг ЕАД и се потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.

Ответникът: М. К. М. редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Административен съд – София-град е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От материалите по делото е видно, че се касае за имот с трайно ползване за стопански двор, като не са налице категорични и безспорни доказателства имота да е в урбанизирана територия. Процесното решение на Административен съд – София-град следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се укаже на първоинстанционния съд да допусне поисканата съдебно-техническа експертиза за категоричното изясняване на обстоятелството дали поземленият имот се намира в урбанизирана територия.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-487 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което са дадени на жалбоподателя задължителни указания в 14-дневен срок след получаване на решението да възстанови процедурата по присъединяване по Искане за проучване от 13.08.2020 г. на ФЕЦ към разпределителната мрежа и да я продължи, като издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на М.. К. М. за ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, която процедура по присъединяване е прекратена с писмо изх. № 8678383-1/22.04.2020 г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съдът е отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Приел е, че с искане за проучване на условията за присъединяване на „ФЕЦ 30 kWp“, предвидена за изграждане в имот в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, ФЕЦ е заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Съдът се е позовал на представените писмени доказателства, и е приел, че процесният имот, се намира в урбанизирана територия. Посочил е, че в Скица № 15-249864-12.03.2020 г. от кадастралната карта поземленият имот е вписан с трайното предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, а на скицата е нанесена съществуваща сграда с идентификатор № 30898.303.35.1 и със застроена площ 296 кв. м. Цитирана е и заповед на кмета на общ. Стралджа за допускане на процедура за изработване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива, състоящ се от ПУП-ПЗР, с който ПИ № 30898.303.35 по КК на землището на с. Зимница се урегулира по имотни граници и се отрежда за производствени, складови нужди и фотоволтаични инсталации, както и докладна от главния архитект на община Стралджа за допустимостта на това искане.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е изложил обоснови изводи, съобразени с приложимия материален закон.

От фактическа страна е установено, че М. М. е подал на 13.03.2020 г. заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на „ФЕЦ 30 kWp“ в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). ЕР Юг е изискало с писмо изх. № 8654394-1/30.03.2020 г. предоставяне на допълнителна информация от клиента - удостоверение от общината, доказващо, че имотът, в който се предвижда изграждането на ФЕЦ, „се намира в строителни граници на населеното място по смисъла на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията“(ЗУТ). Михов е представил писмени доказателства, но ЕР Юг е посочило, че в предоставените документи липсва такъв, доказващ, че имотът, в който се предвижда изграждането на ФЕЦ, „се намира в строителни граници на населеното място“. С писмо изх. № 8678383-1/22.04.2020 г. процедурата по присъединяване е прекратена.

Обосновани са изводите на административния съд, че представените по делото писмени доказателства установяват наличието на законоизискуемата предпоставка за уважаване на искането за присъединяване на предвидената за изграждане от Михов ФЕЦ. Приложената по делото скица - извадка от КККР за поземления имот установява отразяване на имота като урбанизирана територия. Одобрените КККР за имота представляват влязъл в сила административен акт, с който съдът следва да се съобрази. В подкрепа на извода на съда е и заповедта на кмета на община Стралджа за допускане на изработване на ПУП-ПРЗ за процесния имот.

Важно е да се посочи, че разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ изисква като предпоставка проектираната ФЕЦ да е разположена в недвижим имот в урбанизирана територия. В този смисъл изискването на ЕР Юг да се представят доказателства, че имотът се намира в строителни граници на населеното място, е различно от изискванията на закона.

Понятието урбанизирана територия има дефиниция в разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ определя териториите в страната според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, като: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта.

Предназначението на поземления имот в случая, дори и без да са налице писмените доказателства, може да се прецени след анализ на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. За имота няма данни да е в горска територия, в защитена територия, в нарушена територия, в територия, заета от водни обекти и територия на транспорта. Че не е в земеделска територия следва от разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Видно от скицата–извадка от кадастралната карта е, че процесният поземлен имот е застроен със сграда-склад с площ от 296 кв. м. От това следва, че поземлен имот, за който е допуснато изработване на ПУП-ПРЗ, не отговаря на характеристиките за земеделска земя и е налице отразяването му по КК, действително има характеристиката на урбанизирана територия. Поради това не е било необходимо назначаването на техническа експертиза за изясняване на този спорен факт и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал допускането и. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6044/04.11.2020 г. по адм. д.№ 7458/2020 г. на АССГ.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав.

Считам, че решение №6044/4.11.2020 г. по адм. дело №7458/2020 г. на Административния съд град София е неправилно.

Споделям съображенията за неправилност на съдебния акт, изложени в касационната жалба на „Електроразпределение Юг „ ЕАД. Административният съд е направил незаконосъобразен извод, че решение №Ж-487/10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране не страда от недостатъци. В действителност решението е взето при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Комисията за енергийно и водно регулиране е направила преценка, че имот с идентификатор 30898.303.35, находящ се в землището на село Зимница, община Стралджа, собственост на М. К. М. попада в урбанизирана територия, като се е позовала на скица на поземлен имот №15-249864/12.03.2020 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър –Ямбол и на заповед на кмета на община Стралджа по чл.150 ЗУТ за допускане на процедура за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, при което имотът да се урегулира с отреждане „за производствени, складове, фотоволтаична централа“ .

Записът в скицата, според който имотът попада в урбанизирана територия, не се подкрепя от заповедта на кмета на община Стралджа. Издаването на заповед по чл.150 ЗУТ не означава, че имотът се намира в урбанизирана територия. От заповедта следва обратният извод при положение, че към искането за издаване на заповед се прилага проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, което означава, че имотът не е урегулиран. Със заповедта се подготвя осъществяването на строеж извън строителните граници на населеното място. Поради това разпоредбата на чл.150, ал.9 ЗУТ забранява съставянето на протоколи или извършването на заверки по чл. 157, ал. 1 за начало на строеж, разрешен чрез комплексен проект за инвестиционна инициатива, без да е променено предназначението на територия или на поземлен имот, ако такова е необходимо по силата на друг закон.

Както административният орган, така и съдът, са игнорирали данните, които се съдържат в приложения към административната преписка нотариален акт №51, том I, рег. № 553, н. д № 43 от 2015 г. на нотариус с район на действие Районен съд-Ямбол, според който М. К. М. придобива поземлен имот №303004 и поземлен имот №303005, отредени за „пилчарник“ по парцеларния план на обект „Птицеферма до кравеферма“, с начин на трайно ползване “стопански двор“, заедно с постройките в тях, представляващи „пилчарници„.Те категорично доказват, че имотите се намират извън строителните граници населеното място в територия, която не е урбанизирана. Аргумент за това е разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗУТ , според която подробните устройствени планове могат да бъдат:

1. план за регулация и застрояване - ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване);

2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);

3. план за застрояване - ПЗ;

4. работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);

5. парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии

Имотите не отговарят на изискванията на чл.24, т.1 ЗЕВИ, който допуска производството на електрическа енергия при привилигирован режим за енергийни обекти, с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

По тези съображения намирам, че решението на Административния съд-град София следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразното решение №Ж-487/10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Съдия :

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу решение № 6044/04.11.2020 г. по адм. д.№ 7458/2020 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Възразява, че процесният имот се намира извън строителните граници на с. Зимница, поради което следва да се приеме, че е извън урбанизирана територия. Иска да бъде отменено. Моли да бъде отменено решението и претендира заплащане на разноски.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, представлява се от юрк. М., надлежно упълномощена. Моли да се отхвърли като неоснователна и недоказана касационната жалба на Електроразпределение Юг ЕАД и се потвърди като правилно и законосъобразно първоинстанционното решение. Претендира в полза на Комисията за енергийно и водно регулиране да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение с оглед изхода на делото.

Ответникът: М. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Административен съд – София-град е постановил решението си в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От материалите по делото е видно, че се касае за имот с трайно ползване за стопански двор, като не са налице категорични и безспорни доказателства имота да е в урбанизирана територия. Процесното решение на Административен съд – София-град следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се укаже на първоинстанционния съд да допусне поисканата съдебно-техническа експертиза за категоричното изясняване на обстоятелството дали поземленият имот се намира в урбанизирана територия.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Решение № Ж-487 от 10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което са дадени на жалбоподателя задължителни указания в 14-дневен срок след получаване на решението да възстанови процедурата по присъединяване по Искане за проучване от 13.08.2020 г. на ФЕЦ към разпределителната мрежа и да я продължи, като издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба № 6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на М.. Михов за ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, която процедура по присъединяване е прекратена с писмо изх. № 8678383-1/22.04.2020 г. от „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Съдът е отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

Приел е, че с искане за проучване на условията за присъединяване на „ФЕЦ 30 kWp“, предвидена за изграждане в имот в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, ФЕЦ е заявена за изграждане при условията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Съдът се е позовал на представените писмени доказателства, и е приел, че процесният имот, се намира в урбанизирана територия. Посочил е, че в Скица № 15-249864-12.03.2020 г. от кадастралната карта поземленият имот е вписан с трайното предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, а на скицата е нанесена съществуваща сграда с идентификатор № 30898.303.35.1 и със застроена площ 296 кв. м. Цитирана е и заповед на кмета на общ. Стралджа за допускане на процедура за изработване на Комплексен проект за инвестиционна инициатива, състоящ се от ПУП-ПЗР, с който ПИ № 30898.303.35 по КК на землището на с. Зимница се урегулира по имотни граници и се отрежда за производствени, складови нужди и фотоволтаични инсталации, както и докладна от главния архитект на община Стралджа за допустимостта на това искане.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна и е изложил обоснови изводи, съобразени с приложимия материален закон.

От фактическа страна е установено, че М. М. е подал на 13.03.2020 г. заявление за проучване на условията и начина за присъединяване на „ФЕЦ 30 kWp“ в ПИ № 30898.303.35, с. Зимница, общ. Стралджа, при условията на чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). ЕР Юг е изискало с писмо изх. № 8654394-1/30.03.2020 г. предоставяне на допълнителна информация от клиента - удостоверение от общината, доказващо, че имотът, в който се предвижда изграждането на ФЕЦ, „се намира в строителни граници на населеното място по смисъла на § 5, т. 6 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията“(ЗУТ). Михов е представил писмени доказателства, но ЕР Юг е посочило, че в предоставените документи липсва такъв, доказващ, че имотът, в който се предвижда изграждането на ФЕЦ, „се намира в строителни граници на населеното място“. С писмо изх. № 8678383-1/22.04.2020 г. процедурата по присъединяване е прекратена.

Обосновани са изводите на административния съд, че представените по делото писмени доказателства установяват наличието на законоизискуемата предпоставка за уважаване на искането за присъединяване на предвидената за изграждане от Михов ФЕЦ. Приложената по делото скица - извадка от КККР за поземления имот установява отразяване на имота като урбанизирана територия. Одобрените КККР за имота представляват влязъл в сила административен акт, с който съдът следва да се съобрази. В подкрепа на извода на съда е и заповедта на кмета на община Стралджа за допускане на изработване на ПУП-ПРЗ за процесния имот.

Важно е да се посочи, че разпоредбата на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ изисква като предпоставка проектираната ФЕЦ да е разположена в недвижим имот в урбанизирана територия. В този смисъл изискването на ЕР Юг да се представят доказателства, че имотът се намира в строителни граници на населеното място, е различно от изискванията на закона.

Понятието урбанизирана територия има дефиниция в разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ определя териториите в страната според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, като: урбанизирани територии (населени места, селищни образувания и индустриални паркове извън границите на населените места и селищните образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти, и територии на транспорта.

Предназначението на поземления имот в случая, дори и без да са налице писмените доказателства, може да се прецени след анализ на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ. За имота няма данни да е в горска територия, в защитена територия, в нарушена територия, в територия, заета от водни обекти и територия на транспорта. Че не е в земеделска територия следва от разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ, съгласно която земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Видно от скицата–извадка от кадастралната карта е, че процесният поземлен имот е застроен със сграда-склад с площ от 296 кв. м. От това следва, че поземлен имот, за който е допуснато изработване на ПУП-ПРЗ, не отговаря на характеристиките за земеделска земя и е налице отразяването му по КК, действително има характеристиката на урбанизирана територия. Поради това не е било необходимо назначаването на техническа експертиза за изясняване на този спорен факт и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отказал допускането и. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

На КЕВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6044/04.11.2020 г. по адм. д.№ 7458/2020 г. на АССГ.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК] да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 100 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно.

Особено мнение на съдията Ж. П.

Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав.

Считам, че решение №6044/4.11.2020 г. по адм. дело №7458/2020 г. на Административния съд град София е неправилно.

Споделям съображенията за неправилност на съдебния акт, изложени в касационната жалба на „Електроразпределение Юг „ ЕАД. Административният съд е направил незаконосъобразен извод, че решение №Ж-487/10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране не страда от недостатъци. В действителност решението е взето при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Комисията за енергийно и водно регулиране е направила преценка, че имот с идентификатор 30898.303.35, находящ се в землището на село Зимница, община Стралджа, собственост на М. М., попада в урбанизирана територия, като се е позовала на скица на поземлен имот №15-249864/12.03.2020 г. на Службата по геодезия, картография и кадастър –Ямбол и на заповед на кмета на община Стралджа по чл.150 ЗУТ за допускане на процедура за изработване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, при което имотът да се урегулира с отреждане „за производствени, складове, фотоволтаична централа“ .

Записът в скицата, според който имотът попада в урбанизирана територия, не се подкрепя от заповедта на кмета на община Стралджа. Издаването на заповед по чл.150 ЗУТ не означава, че имотът се намира в урбанизирана територия. От заповедта следва обратният извод при положение, че към искането за издаване на заповед се прилага проект за подробен устройствен план, включително работен устройствен план, което означава, че имотът не е урегулиран. Със заповедта се подготвя осъществяването на строеж извън строителните граници на населеното място. Поради това разпоредбата на чл.150, ал.9 ЗУТ забранява съставянето на протоколи или извършването на заверки по чл. 157, ал. 1 за начало на строеж, разрешен чрез комплексен проект за инвестиционна инициатива, без да е променено предназначението на територия или на поземлен имот, ако такова е необходимо по силата на друг закон.

Както административният орган, така и съдът, са игнорирали данните, които се съдържат в приложения към административната преписка нотариален акт №51, том I, рег. № 553, н. д № 43 от 2015 г. на нотариус с район на действие Районен съд-Ямбол, според който М. М. придобива поземлен имот №303004 и поземлен имот №303005, отредени за „пилчарник“ по парцеларния план на обект „Птицеферма до кравеферма“, с начин на трайно ползване “стопански двор“, заедно с постройките в тях, представляващи „пилчарници„.Те категорично доказват, че имотите се намират извън строителните граници населеното място в територия, която не е урбанизирана. Аргумент за това е разпоредбата на чл.110, ал.1 ЗУТ , според която подробните устройствени планове могат да бъдат:

1. план за регулация и застрояване - ПРЗ (план за регулация на улици и поземлени имоти и за режим на застрояване);

2. план за регулация - ПР (план за регулация на улици и поземлени имоти без режим на застрояване); планът за регулация може да бъде план за улична регулация - ПУР (план за регулация само на улици и на поземлени имоти за обекти на публичната собственост);

3. план за застрояване - ПЗ;

4. работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне);

5. парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии

Имотите не отговарят на изискванията на чл.24, т.1 ЗЕВИ, който допуска производството на електрическа енергия при привилигирован режим за енергийни обекти, с обща инсталирана мощност до 30 kW включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии.

По тези съображения намирам, че решението на Административния съд-град София следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени незаконосъобразното решение №Ж-487/10.07.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

Съдия :

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Жанета Петрова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Светлана Борисова

/п/ Аглика Адамова