Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 1712/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „М Сървисис" ЕООД, ЕИК 205613752, чрез адв. В., срещу Решение № 899 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2205/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р -02000221005897-091-001/03.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 145/04.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в решението липсват фактически установявания и мотиви по съществото на спора, като съдът е възприел безкритично констатациите на ревизиращите органи. Изложени са подробни аргументи за наличие на всички материалноправни предпоставки за признаване на данъчен кредит по процесните доставки. Сочи се, че ревизиращите органи, а и съдът, са обосновали извода за недоказаност на реалното изпълнение на доставките изцяло с мотиви, свързани с нередности при доставчиците. В този случай, според касатора, правото на данъчен кредит може да бъде ограничено само ако бъде доказано, че получателят е знаел или е следвало да знае, че сделката е част от злоупотреба, но приходната администрация не е установила наличието на такива данни спрямо ревизираното лице. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановена отмяна на процесния РА.

Ответникът – директор на дирекция „ОДОП” Бургас, чрез юрк. М., изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението в тази част да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

С РА № Р -02000221005897-091-001/03.08.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 145/04.11.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Бургас при ЦУ на НАП, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, на „М Сървисис" ЕООД са установени задължения по ЗДДС, в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 258 208,81 лева, заедно с лихви в общ размер на 29 343,12 лева.

Установено е, че през ревизирания период дружеството е декларирало извършването на търговия на едро с пакетирани захарни и шоколадови изделия в два наети обекта, в гр. Бургас и в гр. Варна.

С РА на дружеството е отказано признаване право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Гринис" ЕООД, от „Милениум трейд консулт" ЕООД и от „Нел 23" ЕООД, всички с предмет доставка на стоки – захарни изделия и соленки, бисквити, захар, кафе и др.

В хода на ревизията при извършените насрещни проверки не са открити представители на дружествата доставчици. От ревизираното дружество са представени процесните фактури, както и съпътстващи документи – приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, доказателства за плащане.

При служебно извършена проверка в информационния масив на НАП, въз основа на отчетните регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС на „Нел 23“ ЕООД, „Милениум трейд консулт“ ЕООД и „Гринис“ ЕООД, приходните органи са констатирали, че всички доставени от тях стоки са предмет на ВОП, който е основно от Active Foods GMBH, VIN DE314783398. Прието е, че документооборотът е оформен през тези дружества, които по документи са получатели на стока от немския търговец, с което се цели „М Сървисис“ ЕООД да ползва данъчно предимство, което не би имало, ако то е директен получател на стока по ВОП. Установено е, че клиентите, посочени в дневниците за продажби на трите дружества са едни и същи: „М Сървисис“ ЕООД, „М Станция“ ЕООД и „М. Д. ЕООД. Доставчиците не притежават активи, нямат регистрирани ЕКАФП и декларирани обекти, нямат назначени лица по трудови договори, а разплащанията се извършват през банкови сметки на дружества-фактори съгласно договори за факторинг, сключени между: „Нел 23“ ЕООД и „Виртуал офис консулт“ ЕООД, „Милениум трейд консулт“ ЕООД и „Либертин“ ЕООД, и „Гринис“ ЕООД и „Виртуал офис консулт“ ЕООД.

Ревизиращите органи са констатирали, че представените от ревизираното лице във връзка с доставките приемо-предавателни протоколи и стокови разписки съдържат подписи и печати на приемаща и предаваща страна, но не е отразено от кого са положени подписите и в какво качество. Не е посочено мястото на натоварване и разтоварване на стоката, както и превозните средства, с които превозът е извършен. Направен е извод, че тези документи са формално съставени и са със съдържание идентично на фактурите. От представената разпечатка на сметка 304 Стоки - количествена аналитичност по групи е установено, че сметката е заведена по окрупнени количества и стойност на стоките по фактурите. За сметка 401 Доставчици е представена хронология по доставчици и документи, като плащанията са отразени по счетоводна сметка 498 след като същите са извършени от „МК Фактор“ ЕООД.

Органите по приходите са приели, че по отношение на процесните доставки не са представени данни за индивидуализиране на стоките между страните, документи за транспортирането им от доставчика до складовете на „М Сървисис“ ЕООД, както и други документи, доказващи реалната доставка на продуктите. Направен извод, че доставчиците са издали данъчни документи и са начислили неправомерно данък, без да са извършили облагаеми доставки. На основание чл.68, ал. 1, чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС вр. чл.70, ал.5 и чл.6 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „М Сървисис“ ЕООД в общ размер на 258 208,81 лв. по издадени фактури от „Нел 23“ ЕООД, „Милениум трейд консулт“ ЕООД и „Гринис“ ЕООД за данъчните периоди от 01.01.2021 г. до 30.09.2021 г.

Първоинстанционният съд е приел, че спорният РА е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон.

Формирал е извод, че от събраните в хода на ревизията доказателства не се установява реалното предаване на фактурираните видове и количества захарни, шоколадови изделия и консумативи от горепосочените доставчици на ревизираното дружество.

Според съда, представените фактури не установяват фактическото извършване на доставките. Стоките, посочени в тях (и в описите към тях) не са индивидуализирани извън родовите си признаци и индивидуалното си тегло - шоколади 100 гр, кроасани 85 гр, бисквити 200 гр, крекери 100 гр и т. н. Двустранните протоколи за предаване - приемане на стоките и описите към фактурите са обременени от идентични пороци. Описанието на стоките в тях е буквален препис на съдържанието на фактурите, а от него е невъзможно да се установят конкретните вещи, които са предадени - приети. Протоколите не са подписани от представител на получателя, а от името на доставчика са подписани от неизвестно лице, поради което е невъзможно да бъде установена юридическа или фактическа връзка между конкретния съставител на протоколите и съответното дружество - доставчик.

Съдът е приел, че от обясненията на посочените като превозвачи „Спиди" АД и „Мувио лоджистикс" ЕООД в ревизионното производство, също не може да се формира извод, че фактурираните значителни количества стоки са били превозени от доставчиците към получателя „М сървисис" ЕООД.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд е установил относимите към предмета на спора факти и обстоятелства след обстойно обсъждане на приетите по делото писмени доказателства и е изложил подробно мотивирани правни изводи за материална законосъобразност на РА, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното изпълнение на доставка на стока или услуга - арг. от чл. 6, ал. 1, чл. 9 от ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)".

Съответстващ на събраните по делото доказателства и на материалния закон е изводът на административния съд за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на стоки от „Нел 23“ ЕООД, „Милениум трейд консулт“ ЕООД и „Гринис“ ЕООД. Правилно съдът е съобразил, че стоките, фактурирани от трите дружества, не са конкретно индивидуализирани във фактурите и в съпътстващите ги документи. Посочен е единствено видът – шоколад, чипс, крекери, бисквити, мед, чай, кроасани и др., без конкретно наименование, качество и произход. Съставените приемо-предавателни протоколи (по доставките от „Нел 23“ ЕООД и „Гринис“ ЕООД) и стоковите разписки (по доставките от „Милениум трейд консулт“ ЕООД) са подписани от неизвестни лица, без да е отразено името им и връзката им със съответното дружество. Не е отразено мястото на приемане и предаване на стоките. Обосновано в тази насока съдът е приел, че от така съставените документи е невъзможно установяването както на лицата, които са предали и приели родово определените продукти, така и мястото на което това фактическо действие е осъществено. Следователно, недоказано е наличието на основната предпоставка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит по спорните доставки - реалното им изпълнение от доставчиците, в т. ч. чрез прехвърляне правото на разпореждане с фактурираните стоки към получателя.

Основателни са доводите на касатора, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. В този смисъл е и константната практика на Съда на ЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("М. П. ), която е възприета и в редица решения на ВАС. Съгласно тази практика, липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието или със знанието на получателя по доставките. В случая приходните органи не са доказали, че ревизираното дружество е участвало в измама, свързана с процесните доставки или че е знаело за такава. Независимо от това, с оглед липсата на доказателства за реално изпълнение на доставките от „Нел 23“ ЕООД, „Милениум трейд консулт“ ЕООД и „Гринис“ ЕООД, съответно за наличието на предпоставките по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС за възникване право на данъчен кредит, изводът на административния съд за материална законосъобразност на РА е правилен, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото в полза на НАП следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 16 152 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 899 от 12.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2205/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

ОСЪЖДА „М Сървисис" ЕООД, ЕИК 205613752, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 16 152 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА