Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 1760/2024 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Агенция за хората с увреждания, чрез процесуалния ѝ представител гл. юрисконсулт Балашев, срещу Решение № 909 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 810/2023 г. по описа на Административен съд Хасково с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу агенцията иск. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, „Амброзия“ ЕООД, гр. Хасково, чрез процесуалния си представител в писмен отговор на касационната жалба взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Административен съд Хасково е уважил предявения от „Амброзия“ ЕООД против Агенция за хората с увреждания, гр. София, иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 1660 лева, от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 106/0023-4359/23.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, с което му е наложено административно наказание имуществена санкция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.12.2019 до датата на предявяване на иска – 05.07.2023 г., както и е осъдил ответника на разноски в исковото производство в размер на 25 лева.
За да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на отговорността на Агенция за хората с увреждания. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност.
Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключени договори за правна помощ, за осъществена в съдебни производства правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена имуществена санкция.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон.
Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание „имуществена санкция“, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност.
В настоящия случай е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производствата, развили се пред Софийски районен съд и Административен съд София град ищецът е представляван от адвокат по надлежно пълномощно, представени са по делото и изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Доказвано е и реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗЗД. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт.
Претендираните в производството по чл. 203, ал. 1 АПК вреди, изразяващи се в направени разходи в производството по обжалване на незаконосъобразния акт на администрацията са доказани по размер и са пряка и непосредствена последица от този акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложените в касационната жалба доводи за необходимостта от издаване на наказателното постановление са неотносими към настоящия спор.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 909 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 810/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА
секретар:
Членове:
/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА