Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: М. Н. М. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 1748/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, район Оборище срещу Решение № 7290 от 27.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 9242/2023 г. и по частна жалба на кмета на Столична община, район Оборище срещу Определение № 375 от 11.01.2024 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 9242/2023 г.

С обжалваното решение е отменена Заповед № РОБ23-РД09-507/19.06.2023 г. на кмета на Столична община, район Оборище и Столична община е осъдена да заплати разноски по делото.

С обжалваното определение е допълнено Решение № 7290 от 27.11.2023 г. на АССГ, постановено по адм. дело № 9242/2023 г. като е постановено връщане на преписката на кмета на Столична община, район Оборище за ново произнасяне по искане рег. № РОБ22-ГР94-133 от 02.06.2023 г. на П. Ч. в съответствие с указанията в мотивите на решението.

Касационният жалбоподател обжалва решението и определението като неправилни постановени в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необосновани отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че отменената от съда Заповед № РОБ23-РД09-507/19.06.2023 г. на кмета на Столична община, район Оборище е валиден и законосъобразен административен акт издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Моли обжалваното решение и обжалваното определение да се отменят. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Касаторът се представлява от юрк. П..

Ответникът по касация П. П. Х. оспорва касационната и частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваните решение и определение да се оставят в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗЗД). Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Т..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е била Заповед № РОБ23-РД09-507/19.06.2023 г. на кмета на Столична община (СО), район Оборище, с която на основание чл. 9, ал. 2 от Постановление № 231 на МС от 1.08.2022 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средствата от държавния бюджет за компенсиране през 2022 г. на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в общински и държавни детски градини (ПМС № 231/01.08.2022 г.) и Постановление № 30 от 22.02.2023 г. за определяне на реда и условията за предоставяне на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите през 2023 г. за отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна възраст до 1 септември в годината, в която навършват тригодишна възраст, които не са приети поради липса на места в общински ясли и яслени групи и държавни детски градини, Заповед № СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на кмета на СО и решение по Протокол № 9, т. 1, подточка 68 от 16.06.2023 г. на комисия назначена със Заповед № РОБ23-РД09-012/09.05.2023 г. на кмета на СО, район Оборище и документи с рег. № РОБ22-ГР94-1333-(7)/02.06.2023 г. от П. П.Х., е отказано изплащането на средства за компенсиране на допустимите разходи, пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, извършени от П. П. Х. майка на Х. Х. Х.. Като мотиви за отказа е посочено, че при разглеждане на подадените документи и след извършена служебна проверка, в системата на ИСОДЗ, комисията е установила, че не са спазени изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС № 231/01.08.2022 г. детето е прието в общинска детска градина № 100 Моят свят сграда 3, на дата 12.05.2023 г., но не е записано поради отказ за записване по желание на родител на 26.05.2023 г. Посочено е, че родителят не подлежи на компенсация за периода 01.05.2023 г. 31.05.2023 г., съгласно ПМС № 231/01.08.2022 г.

По делото от фактическа страна е установено следното:

Х. Х. Х. е родена на [дата]. Кандидатствала е за класиране през две поредни учебни години: 2021/2022 и 2022/2023 г. На 12.05.2023 г. е класирана в ДГ № 100, сграда 3, възрастова група 2020.

П. П. Х. майка на Х. Х. Х. е уведомена за класирането в профила в ИСОДЗ на 12.05.2023 г. Предоставен е срок за записване на детето от 15.05.2023 г. до 26.05.2023 г. Дадени са указания относно записването на детето и последиците ако то не бъде записано. На 26.05.2023 г. в ИСОДЗ е отразен отказ за записване по желание на родител.

На 02.06.2023 г. П. П. Х. майка на Х. Х. Х. е подала заявление за изплащане на компенсация за извършените разходи за обучение на дъщеря ѝ в частна детска ясла за периода 01.05.2023 г. 31.05.2023 г. Към заявлението е приложен договор за обучение и възпитание на Х. Х. Х. в ЧДГ Бръмбъзък и анекс към него, считано от 06.05.2022 г. до 01.09.2023 г. срещу такса от 720 лв. месечно през първата година и 850 лв. след това. Приложени са фактура и платежно нареждане, удостоверяващи че таксата за м. 05.2023 г. в размер на 815 лв. е заплатена.

Искането е разгледано от комисия назначена със Заповед № РОБ23-РД09-271/09.05.2023 г. на кмета на СО, район Оборище. Видно от посоченото в т. І, подточка 68 от Протокол № 9/16.06.2023 г. комисията е приела, че не са налице основания за плащане на компенсации, съгласно изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС № 231/01.08.2022 г., тъй като детето е било класирано, но записването му е отказано по желание на родителя.

По делото е установено, че към 26.10.2023 г. в детска градина № 100 Моят свят няма разкрити яслени групи.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че заповедта е издадена от компетентен орган, като за този си извод се е позовал на разпоредбата на чл. 9 от ПМС 231/01.08.2022 г. и представената Заповед № СОА22-РД-1425/18.08.2022 г. на кмета на СО.

Приел е, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. В тази връзка и след анализ на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС № 231/01.08.2022 г. е изложил съображения, че детето е класирано в детска градина, в която няма яслени групи. Датата на класиране е 12.05.2023 г., която макар и да е след навършване на тригодишна възраст на детето (на 02.01.2023 г.) е преди първи септември в годината, в която ги е навършило. Позовавайки се на чл. 57, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и отчитайки факта, че в случая родителят не желае детето му да постъпи в детска градина, както и че учебната година започва на 01.09.2023 г. и преди тази дата детето не може да постъпи в детска градина независимо, че е навършило три години, а може да бъде записано само в детска ясла или яслена група на детска градина, в каквато не е прието, е приел, че незаписването на детето в детска градина без яслена група неправилно е възприето от административния орган като отказ по желание на родителя, който води до невъзможност разходите по неговото обучение и възпитание да бъдат компенсирани. Посочил е, че наличието на условието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС 231/01.08.2022 г. поради липса на свободно място в детска ясла или яслена група в детска градина води до извод, че неправилно е отказано изплащане на посочената компенсация за месец май 2023 г.

Решението е правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото.

Законосъобразно и обосновано АССГ е приел за установено, че заповедта на кмета на СО, район Оборище е действителен административен акт, издаден от компетентен орган.

Оспореният административен акт е издаден при условията на делегиране, на основание Заповед № СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на кмета на СО относно разпределението на функциите между кмета на общината и кметовете на кметствата и районите, с която изрично се възлагат на кметовете на райони в СО правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи, или за прекратяване изплащане на компенсациите при наличие на съответните предпоставки в ПМС № 231/01.08.2022 г. Процесният административен акт е издаден на основание чл. 9, ал. 2 от горецитираното постановление, в която разпоредба изрично е предвидена възможността за упълномощаване на друго длъжностно лице, което да издава заповеди за определяне размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния месец или мотивирано да отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи, т. е. да изпълнява правомощията на кмета за компенсиране на подобни разходи. Възможността за делегиране на правомощия за издаването на заповеди като процесната е предвидена не само в ПМС № 231/01.08.2022 г. Заповедта за делегиране на правомощия е издадена на основание чл. 44, ал. 1, т. 1, т. 8, т. 9 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка със задълженията, възложени на общините с ПМС №231/01.08.2022 г. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА е предвидена законова възможност за кмета на общината да възлага свои функции на кметовете на райони. Тази законова възможност за делегиране на правомощията на кмета на общината, включително и тези по ПМС №231/01.08.2022 г. за отказ за изплащане на средства не е ограничена от специален закон, който да е равен по степен на ЗМСМА.

По горните съображения правилно АССГ е приел за действителна оспорената пред него заповед, издадена от кмета на СО, район Оборище като компетентен орган въз основа на делегирани /възложени/ му за изпълнение на основание чл. 44, ал. 1, т. 9 ЗМСМА правомощия от кмета на СО.

За да отмени оспорената заповед, обективираща отказ за изплащането на средства за компенсиране на допустимите разходи за отглеждането, възпитанието и обучението на детето Х. Х. Х., АССГ правилно е приел, че не е налице хипотезата на посоченото фактическо основание в акта, т. е. не е осъществен съставът на разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС №2311/01.03.2022 г. Детето Х. Х. е кандидатствало за прием в общинска детска ясла/яслена група на общинска или държавна детска градина и същото не е прието в такава. Обстоятелството, че е прието в детска градина е без значение, независимо, че детето е навършило 3 годишна възраст към датата на приемането му, предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗПУО, съгласно която децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, започваща в годината на навършване на тригодишната им възраст. Началото не учебната година в предучилищното образование е предвидено с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 1-во ЗПУО 15 септември, т. е.- независимо, че детето е навършило 3 - годишна възраст към датата на класиране в детска градина - 12.05.2023 г., след като началото на учебната година е от 15.09.2023 г., то не може да започне обучението си в тази детска градина преди 15.09.2023 г.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация, представляван от адвокат при условията на чл. 38 ЗЗД, с оглед направеното искане, следва да бъдат присъдени разноски от бюджета на СО в полза на адвокат Й. Т. в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък на разноски и договор за правна защита и съдействие от 28.12.2023 г.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7290 от 27.11.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9242/2023 г.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 375 от 11.01.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 9242/2023 г.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на адвокат Й. Т., с личен номер от Единния адвокатски регистър на Висшия адвокатски съвет 1400710610, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. О. П. 78, ет. 2, ап. 7, сумата от 400.00 (четиристотин) лева, разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА

Не съм съгласна с мнозинството на състава, поради което подписвам решението с особено мнение.

Считам, че оспорената заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган, поради което не споделям извода на мнозинството от състава, че правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Процесният административен акт е издаден при условията на делегиране. С. З. № СОА22-РД09-1425/18.08.2022 г. на кмета на Столична община на кметовете на райони се възлагат правомощия да издават заповеди за определяне на размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или за мотивиран отказ за изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Не са делегирани правомощия по чл. 7, ал. 4 от ПМС № 231/01.08.2022 г.

В процесната заповед, макар и в мотивите да се посочва, че се отказва изплащането на средства за компенсиране на допустими разходи, изплащането на средствата е отказано, тъй като е прието, че родителите нямат право за получат средства за компенсиране на разходите им, пряко свързани с отглеждане, възпитание и обучение на децата им. От кмета на района е извършена преценка за наличието на основанието по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ПМС № 231/01.08.2022 г. Кметът на района няма делегирани правомощия при установяване на обстоятелство, че дете, чийто родители са подали заявление за компенсиране на разходи, е прието в общинска детска ясла и яслена група в общинска и държавна детска градина, да отказва компенсиране на разходите, защото това обстоятелство не попада в приложното поле на чл. 4 от ПМС № 231/01.08.2022 г.

Предвид разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 7 и чл. 9 от ПМС № 231/01.08.2022 г. първо се извършва преценка дали родителите имат право да получат компенсиране на разходите, като тази преценка се извършва от общината и ако не са налице условията за компенсиране на разходите, кмета на общината или упълномощено от него лице издава мотивиран отказ за компенсиране на разходите. Ако са налице условията за компенсиране на разходите (т. е. на родителите вече е признато правото на компенсация, защото са налице условията по чл. 3 от цитираното ПМС, вкл. по чл. 3, ал. 1, т. 1) се подава заявление за изплащане на компенсациите, като кметът на общината или упълномощено от него лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния месец или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи.

Тъй като, както посочих по-горе, в случая липсва делегиране на правомощия за определяне на правото на получаване на компенсация (т. е. за извършване на преценка за наличието на условията по чл. 3 от ПМС № 231/01.08.2022 г.) процесната заповед е нищожна. Обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което обжалваната заповед да се обяви за нищожна.

Мария Николова