Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията А. Р. по административно дело № 1859/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня, чрез адв. М. П., срещу Решение № 1543 от 08.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1334/2022 г. по описа на Административен съд - София област.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня, се представлява от адв. М. П., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно - неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в касационната жалба и устно в хода по същество.

Ответникът, Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София, редовно призован, не изпраща представител, но депозира писмено становище, в което оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил изцяло предявения от „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня иск срещу Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в общ размер на 2 795,04 лв., приравнени на лихвата за забава върху изплатените със закъснение дължими от ответника суми по подадени заявки, претърпени в резултат от отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане изх. № 01-2600/2434/15.06.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие", ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното му плащане.

За да стигне до този правен резултат, АССО, след анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е заключил, че, макар да е безспорно наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт – цитираното по-горе уведомително писмо, с което са отхвърлени заявки за плащане с рег. № 01/23/0808819/00696 от 05.12.2019 г.; № 02/23/0808819/00696 от 03.01.2020 г; № 03/23/0808819/00696 от 03.02.2020 г.; № 04/23/0808819/00696 от 02.03.2020 г.; № 05/23/0808819/00696 от 13.05.2020 г. и № 06/23/0808819/00696 от 08.06.2020 г., подадени от ищцовото дружество като доставчик по схема „Училищен плод“ на основание чл. 19, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко", не са налице реално настъпили имуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с отменения акт.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Предявената пред АССО претенция на ищцовото дружество има за предмет обезщетение за настъпила имуществена вреда, представляваща равностойността на законната лихва за забавено плащане на главницата по шестте заявки, признато от ответника за дължимо и платено в по-късен момент от този, в който е следвало да бъде извършено.

По делото безспорно е установено наличието на първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника - Уведомително писмо за отхвърляне на заявки за плащане на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" с изх. № 01-2600/2434/15.06.2020 г.

Неправилно е прието от АССО, че не е настъпила вреда за ищцовото дружество като доставчик по схема „Училищен плод“, изразяваща се в закъснялото плащане на одобрените суми по подадените заявки, признати за дължими със съдебно решение, която не е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка със забавеното оторизиране на заявените суми.

В случая периодът, за който се претендира обезщетението следва да бъде съобразен с т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г. Съгласно посочената точка, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението за вреди от унищожаемите административни актове, е влизане в сила на решението, с което същите административни актове са отменени. Действително след отмяната на незаконосъобразния акт с влязло в сила съдебно решение на 01.03.2021 г. и връщане на преписката на компетентните органи при ДФЗ за ново произнасяне съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, е издадена докладна записка № 01-2600/2434#6 от 05.04.2021 г., с която на администриращата дирекция са дадени указания за ново произнасяне по заявките за плащания, в съответствие с мотивите на съдебното решение. Впоследствие е изготвена докладна записка № 01-2600/2434#6 от 30.07.2021 г., с която сумите по подадените заявки са одобрени за плащане, след поставена положителна резолюция от изпълнителния директор на ДФЗ . Така одобрените суми са изплатени реално на 03.08.2021 г., видно от представените банкови извлечения /л. 34 и л. 37 от първоинстанционното дело/. В тази връзка върху оторизираната сума в размер на 21466,21 лв. се дължи законна лихва, считано от 01.03.2021 г. - датата на влизане в сила Решение № 1050 от 16.10.2020 г. по адм. дело № 650/2020 г. на АССО до 03.08.2021 г. – датата, на която сумата от 21466,21 лв. е постъпила по сметката на ищеца. За посочения период е налице забавено плащане на дължимите парични средства поради забавеното оторизиране на сумите по подадените заявки за възстановяване на разходи. При всяка забава в плащане на парично задължение, включително и при забавено плащане на публични държавни вземания, се дължи законната лихва върху главницата, считано от датата на изискуемостта на основното вземане.

Като е приел, че исковата претенция е неоснователна и е отхвърлил същата, АССО е постановил неправилно решение, поради противоречието му с приложимите материалноправни разпоредби. Съдебното решение следва да бъде частично отменено за сумата до 930,28 лв. и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго по същество, с което да осъди ДФЗ да заплати на „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня сумата от 930,28 лв., изчислена въз основа на достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите калкулатор, съставляваща обезщетение /равностойността на лихвата за забава върху заявените суми/ за имуществени вреди, претърпени в периода 01.03.2021 г. – 03.08.2021 г. и изразяващи се в невъзможността за ползване на дължими парични средства поради забавеното плащане на сумите по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, както следва: рег. № 01/23/0808819/00696 от 05.12.2019 г.; № 02/23/0808819/00696 от 03.01.2020 г; № 03/23/0808819/00696 от 03.02.2020 г.; № 04/23/0808819/00696 от 02.03.2020 г.; № 05/23/0808819/00696 от 13.05.2020 г. и № 06/23/0808819/00696 от 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Съдебното решение в останалата част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, касационният жалбоподател има право на направените от него пред двете съдебни инстанции разноски съобразно уважената част от иска, които са доказани за сумата от 917,58 лв. – адвокатско възнаграждение и платени държавни такси за двете съдебни инстанции, както и възнаграждение за вещо лице. Направеното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар е неоснователно и не следва да бъде уважено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1543 от 08.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1334/2022 г. по описа на Административен съд - София област, в частта му, в която предявеният от „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня срещу Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение, съизмеримо с равностойността на лихвите за забава, за претърпени в периода 01.03.2021 г. – 03.08.2021 г. от ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността за ползване на дължими парични средства поради забавеното плащане на сумите по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, както следва: заявки рег. № 01/23/0808819/00696 от 05.12.2019 г.; № 02/23/0808819/00696 от 03.01.2020 г; № 03/23/0808819/00696 от 03.02.2020 г.; № 04/23/0808819/00696 от 02.03.2020 г.; № 05/23/0808819/00696 от 13.05.2020 г. и № 06/23/0808819/00696 от 08.06.2020 г., е отхвърлен за сумата от 930,28 /деветстотин и тридесет лева и 28 стотинки/ лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане И, ВМЕСТО НЕГО,ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня, ЕИК 203495124 сумата от 930,28 /деветстотин и тридесет лева и 28 стотинки/ лв., съставляваща обезщетение, съизмеримо с равностойността на лихвите за забава, за претърпени в периода 01.03.2021 г. – 03.08.2021 г. от ищцовото дружество имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността за ползване на дължими парични средства поради забавеното плащане на сумите по подадените заявки за плащане за възстановяване на разходи, както следва: заявки рег. № 01/23/0808819/00696 от 05.12.2019 г.; № 02/23/0808819/00696 от 03.01.2020 г; № 03/23/0808819/00696 от 03.02.2020 г.; № 04/23/0808819/00696 от 02.03.2020 г.; № 05/23/0808819/00696 от 13.05.2020 г. и № 06/23/0808819/00696 от 08.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1543 от 08.12.2023 г., постановено по адм. д. № 1334/2022 г. по описа на Административен съд - София област град в останалата му част.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София да заплати на „А. П. К. ЕООД – гр. Долна баня, ЕИК 203495124 съдебни разноски за двете съдебни инстанции в размер общо на 917,58 /деветстотин и седемнадесет лева и 58 стотинки/ лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА