Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 2052/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/, подадена чрез упълномощен юрисконсул М. П., против решение № 1904 от 06.11.2023 г., постановено от Административен съд Пловдив, I състав, по адм. д. № 302/2023 г. С касационната жалба и с писмени молби от 29.03.2024г. , 04.06.2024г. и 05.06.2024г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, поради нарушение на приложимия материален закон и необоснованост. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на изискванията на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4. 1. Инвестиции в земеделски стопанства от Програмата за развитие на селските райони/ПРСР/ 2014 2020 г. Касаторът счита за погрешен и необоснован извода на първоинстанциония съд, възприемайки констатацията на изслушаните вещи лица, че в периода 2018 - 2022г. в счетоводството на ползвателя на помощта са отчетени приходи от продажба на грозде, както на база календарната година, така и на база стопанската година/таблици на л. 831, 832 и 833/, като е посочен и процентът на изпълнение на бизнес плана за 2018г. - 27.50%, за 2019г. - 29.03%, 2020г. - 23.66%, 2021г. - 24,86% и 2022г. - 46.97%. Развива тезата, че съдът безкритично е кредитирал посоченото, без да направи анализ на бизнес - плана и не е отчел всички относими обстоятелства. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и оставяне в сила процесното решение за налагане на финансова корекция /РФК/, като заявява искане за присъждане на сторените по делото разноски в двете инстанции по обжалването и прави възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът - Н. З. Х. от гр. Пловдив оспорва касационната жалба чрез упълномощен адвокат Н. А., която с писмен отговор от 24.01.2024г. пледира за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване обжалваното съдебно решение, тъй като твърденията на касатора са неоснователни и съдът правилно е кредитирал приетите експертизи, които съответстват на клаузите на сключения договор и на останалите писмени доказателства. Прави искане за възлагане в негова полза разноските, които са извършени в касационната инстанция.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото в производството пред първата съдебна инстанция е била назначена САТЕ, която е установила точния вид на закупената земеделска техника и, че тя се ползва през периода на мониторинг и към момента по предназначение, като експертизата е установила точно и земите, които са обект на обработване и обстоятелството дали същите имат характеристиките на посочените в бизнес плана и сключения договор, а именно: касае се са земи - лозя - отговора на въпрос 2 и въпрос 3 от задачите на САТЕ, а касационният жалбоподател оспорва този факт, без да представи доказателства. Според участващия по делото прокурор заключението на експерта кореспондира с извършената по делото проверка на място и с писмените доказателства, както и от експертизата е установено точното количество имоти, които са използвани от ответника по повод на проекта, за който е издаден обжалвания акт за корекция и, че това количество притежава биологична сертификация за периода на мониторинг, поради което е неоснователно възражението на касатора, че при извършената проверка е било констатирано, че ответникът не поддържа критерия за подбор, което твърдение също е опровергано от приетата по делото експертиза.
Като прецени данните по делото Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 1904 от 06.11.2023 г. е отменено по жалба на Н. З. Х., с адрес за кореспонденция в гр. Пловдив, [адрес], Решение № 16/04/1/0.0.3233/4/01/04/03 изх. № 01-6500/1290#2 от 05.12.2022 г. за налагане на финансова корекция (изх. № 01-6500/255/26.06.2019 г.), издадено от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и Държавен фонд Земеделие - гр. София е осъден да заплати на Н. З. Х. сумата 10 901. 13 (десет хиляди деветстотин и един и 0. 13) лв. разноски по делото. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Пловдив е приел, че оспореният акт е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съобразно изискванията чл. 59, ал. 2 АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в процесното РФК са посочени фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и като фактическо основание за издаване на акта са изложени констатациите на контролните органи на ДФЗ от извършената проверка на място по изпълнение на одобрения за финансиране проект, с оглед на което е счетено, че от посочените в акта основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него правомощие във връзка с наличието на нередност. Първостепенният съд е констатирал, че между ползвателя на помощта и ДФЗ е сключен Договор № 16/04/1/0.0.3233/30.06.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, изменен с анекс от 19.04.2018 г., съгласно който договор на бенефициера е отпусната безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 16/04/1/0.0.3233/30.06.2016 г. Инвестиции в материални активи. Според чл. 3, ал. 1 от договора първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи е в размер на 91 390. 60 лв., съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи - Приложение 1, от съдържанието на което приложение и от представения по делото бизнес план, се установява, че одобреният проект е за закупуване на 1 брой колесен трактор, 1 брой пръскачка, 1 бр. шредер, 1 бр. дискова брана, 1 р. пароструйка, 1 бр. електрически ножици. С последващия анекс към договора, размерът на одобрената субсидия е колесният трактор е заменен с трактор. По силата на чл. 6, ал. 1 от договора ползвателят се задължава да извърши инвестицията в срок до 24 месеца след подписване на договора, в който срок следва да извърши изцяло инвестицията и да използва подпомаганите активи съгласно предназначението и условията, посочени в одобрения проект - чл. 6, ал. 3, т. 3 от договора, което изискване е регламентирано и в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/21.03.2015 г. Съобразно чл. 17, ал. 1 от договора от 30.06.2016 г. за периода от сключване на договора до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от него, ползвателят се задължава и да поддържа съответствие с всяко от условията по чл. 30, ал. 1, т. 3-7, т. 9 и/или 10 от Наредба № 9/21.03.2015 г. /Наредбата/, посочено в Списък на критериите за подбор, по които ползвателят е получил приоритет приложение № 2 към договора. Съгласно ал. 4 на чл. 30 от Наредбата, когато ползвателят е бил оценен по критерия за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата, в тези случаи ползвателят се задължава да поддържа сертификация за производство на биологични суровини и продукти, респективно, да осигури сертификация за такова производство в нормативно установените за това срокове. В чл. 17, ал. 12 от договора е уговорено, че в случаите, когато проектът на ползвателя е бил оценен по критерия за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Наредбата, задължението по ал. 1 се счита за изпълнено, когато ползвателят запази съществуващия към датата на подаване на заявлението за подпомагане средносписъчен брой на персонала, както и броя на допълнително наетите въз основа на бизнес плана лица, съгласно приложение № 2 към договора. Съгласно чл. 15, ал. 1 от договора за периода от подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал. 5 от договора, ползвателят се задължава, при осъществяване на подпомаганата дейност, да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от 50% по-ниски от заложените в изготвения в него при кандидатстване по подмярка 4. 1. бизнес план относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените показатели, съдържащи се в таблица 3 Производствена програма от бизнес - плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на заявката за окончателното плащане. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че въз основа на сключения договор в полза на бенефициера на дата 27.06.2018 г. е извършено договореното плащане, възлизащо на 91 390. 60 лв. От доказателствата по административната преписка е установено, че в съответствие с правомощията на ДФЗ по Заповед № 429060 от 08.02.2021 г., в периода 10.02.2021 г. 0- 17.02.2021 г. е извършена проверка на място, в хода на която са констатирани нарушения на чл. 6, ал. 3, т. 3, чл. 6, ал. 5, т. 1, чл. 15, ал. 11 чл. 17, ал. 1, ал. 4 и ал. 12 от договор № 16/04/1/0.0.3233 от 30.06.2016 г., както и чл. 30, ал. 1, т. 4 и т. 9 и ал. 6 и чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/21.03.215 г. за прилагане на подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделието от мярка 4 Инвестциии в материални активи от ПРСР 2014 2020 г., а именно: неизпълнение на заложената в бизнес - плана заетост; неизпълнение на одобрения бизнес план в период 2 години и 10 месеца, при определен мониторингов период от 3 години; неподдържане на биологично производство в стопанството; неизпълнение на интензитета за биологично земеделие. С писмо изх. № 01-6500/1290#8 от 30.08.2022 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ, на основание чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 73 от ЗУСЕСИФ и влязло в сила съдебно решение № 619 от 12.04.2022 г., постановено от Административен съд Пловдив, по адм. д. № 2070/2021 г., ползвателят на помощта е уведомен за откриване на производство по издаване на решение за налагане на финансова корекция, като е дадена възможност за възражения по констатациите, които са представени на 14.09.2022 г. След множество докладни записки, с които преписката се е движила през различни служби на касационния жалбоподател на 05.12.2022 г. заместник - изпълнителният директор на ДФЗ е издал процесното РФК № 16/04/1/0.0.3233/4/01/03 от 05.12.2022 г., с което на основание чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, чл. 57, ал. 1 и ал. 2 във връзка с неизпълнението на чл. 30, ал. 1, т. 4 и т. 9, чл. 54, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 9/2015 г., както и на основание чл. 6, ал. 3, т. 3, чл. 6, ал. 5, т. 1, чл. 15, ал. 11, чл. 17, ал. 1, ал. 4 и ал. 12 и чл. 20, ал. 1 от договор № 16/04/1/0.0.3233 от 30.06.2016 г., и влязло в сила съдебно решение № 619 от 12.04.2022 г. на Административен съд Пловдив, е наложена корекция за следните дейности - неизпълнение на заложената в бизнес плана заетост; неизпълнение на одобрения бизнес план в период 2 години и 10 месеца, при определен мониторингов период от 3 години; неподдържане на биологично производство в стопанството; неизпълнение на интензитета за биологично земеделие. В мотивите на решението са възпроизведени съображенията, изложени в уведомителното писмо за откриване на производството по налагане на финансова корекция, както от фактическа страна, по начина посочен по-горе в настоящото изложение, така и от правна страна с цитиране на същите текстове от нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения. При тези данни първостепенният съд е преценил, че в производството по издаване на оспореното РФК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентиращи реда за налагане на финансова корекция. По отношение приложението на материалния закон, решаващият съдебен състав е допуснал и изслушал две експертизи съдебна агротехническа /САТЕ/ и съдебно-икономическа/СИЕ/, чрез които ползвателят на помощта е опровергал твърденията на административния орган, залегнали в основата на оспореното решение.
Според настоящия съдебен състав състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане правнорелевантните факти и аргументите на страните, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият съдебен състав точно е съобразил, че според чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредбата, изборът на кандидат се извършва при даване на приоритет на проекти с инвестиции за производство на биологични суровини и продукти, а съгласно т. 9 и за проекти, чието изпълнение води до осигуряване на допълнителна заетост в стопанствата. В чл. 10, ал. 1 от Правилата е регламентирано, че когато ползвателят на помощта не поддържа съответствие с критерии за подбор, станали основание за класиране/избора на кандидата пред други кандидати, е налице неспазване на условие/я, което е било основание за класиране/избора на кандидата пред останалите кандидати, и броят на установените точки при извършване на проверки, определени в националното законодателство и правото на Европейския съюз, е по-малък от минималния брой на точките, дадени на проектните предложения, за които е бил наличен бюджет, определен в Условията за кандидатстване или в заповедта за съответния прием, в рамките на който е било подадено и одобрено проектното предложение, подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се определя на база 100% от оторизираната финансова помощ съгласно приложението, а според ал. 2, при установено неспазване по ал. 1 бенефициерът се изключва от възможността да получава подпомагане по същата мярка или същия вид операция за календарната година на констатацията и за следващата календарна година. В конкретната хипотеза е безспорно установено, че по визирания критерий бенефициерът е получил 15 точки, но издателят на РФК е счел в решението си, че ползвателят не е спазил това условие поради непредставяне на сертификати за всяка една от мониторинговите години. Чрез приетите по делото писмени доказателства и САТЕ е доказано, че е налице изискуемата сертификация, като е представено писмо от 22.03.2021 г., в уверение на това, че от влизане под контрол в системата на CERES в периода 12.12.2012 г. 01.1.2020 г. биологичната сертификация на ползвателя на помощта не е прекратявана или прекъсвана, както и са представени сертификационни писма съответно за 2021 и 2020 г., от 30.10.2021 г. и 29.10.2022 г. По отношение на заложената заетост за 1 работно място в бизнес - плана, Н. З. Х. е получил 5 т., а съобразно приетата по делото СИЕ, същият е изпълнил това условие, като през част от периода е имал назначени и две лица. Възражението на ДФЗ, че назначеният експерт неправилно е посочил наетия персонал е обсъдено от първостепенния съд, който обосновано го е преценил като неоснователно, доколкото не са изложени никакви аргументи в подкрепа на това възражение. Относно оплакванията на касатора срещу отговорите на въпроси № 6, 7, 8, 9, 10 и 11 от приетата експертиза, следва да се има предвид, че Административен съд - Пловдив не се е обосновал с нито един от тези отговори. Първостепенният съд правилно е преценил, че представените по делото снимки от процесния период са неопровергано доказателство за факта, че ползвателят на помощта наистина е полагал грижи за лозовите насаждения, в резултат на което е създаден лозов масив с перспективни сортове за производство на висококачествени вина.
Касационният съдебен състав намира, че е без основание релевираното в касационното производство оспоравне на двете приети по делото експертизи, доколкото в първоинстанционния процес при тяхното приемане в съдебни заседания, проведени на 03.07.2023г. и 19.10.2023г. не се е явил процесуален представител на касатора и съответно от страна на ДФЗ не е поискано изслушване на допълнителна или разширена тройна експертиза, поради което констатациите и изводите на изслушаните вещи лица са останали необорени, поради което първостепенният съд обосновано и законосъобразно е кредитирал двете приети по адм. д. № 302/2023 г. експертизи. Касационният жалбоподател се позовава и на текста на чл. 17, ал. 4 от сключения между страните договор, съгласно който, в случаите, когато проектът на ползвателя е бил оценен по критерия за подбор по чл. 30, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/21.03.2015 г., задължението по ал. 1 се счита за изпълнено, ако той използва подпомаганите активи, за които в Приложение № 2 от договора е предвидено, че са изцяло свързани с производство на продукция от биологични продукти и/или продукти в преход към биологично производство, само за дейности, свързани с производството на такива продукти. В тези случаи ползвателят се задължава да поддържа сертификацията за производството на биологични суровини и продукти, сътоветно да осигури сертификация за такова производство в нормативно установените за това срокове. В случая е безспорно установено, че изискуемите активи - трактор, пръскачка, шредер, дискова брана, електрически ножици, пароструйка, за закупуването на които е отпусната финансовата помощ на земеделския производител, са закупени и заведени в счетоводството на последния и към края на мониторинговия период са налични по счетоводни данни; намират се в стопанската постройка към лозовите насаждения; използват се активно за обработка на процесните лозовия масив, за което свидетелства много доброто агротехническо, физиологично и фитосанитарно състояние, които обстоятелства са отразени в приложените към приетата САТЕ снимки. Решаващият състав на АС - Пловдив точно е преценил, че е спорен само въпросът дали закупените активи, финансирани с одобрената финансова помощ се използват съобразно предназначението, определено в одобрения за финансиране проект, което е основното заключение в процесното РФК, с което касаторът обосновава наложената финансова корекция. Настоящият съдебен състав възприема становището на първостепенния съд, че в случая аргументът на касатора не е обвързан с точна и относима правна норма спрямо наложената финансовата корекция, доколкото посочените от административния орган правни норми и договорни клаузи не съответстват на конкретно основание за издаване на оспореното РФК. Обоснован е и изводът на първостепенния съд относно останалите констатации на издателя на РФК относно твърдението, че ползвателят не е реализирал никаква продукция за периода 20.04.2018 17.02.201 г., досежно което в приетата САТЕ подробно е посочено, че в изпълнение на договора от 07.09.2017 г., който е бил изпълнен през есента на 2018г. е установено и през 2019г. и 2020 г., че не са налице добиви, поради обстоятелството, че лозята са млади лозови насаждения и по обективни/биологични причини няма реализирани добиви, както и ползвателят на помощта разполага с необходимите биологични сертификати още от 2012 г. за периода до 01.10.2020 г., и сертификацията не е била прекратявана или прекъсвана, като са установени и сертификационни писма от 30.10.2021 г. и 29.10.2022 г.. В този смисъл е крайното заключение на САТЕ, според който извод, в случая е създаден лозов масив с перспективни сортове за производство на висококачествени вина и категорично е подчертано от вещото лице, че за изготвяне на експертизата изслушаният експерт не е използвал други документи, освен приложените по делото такива. Това заключение е потвърдено от приетата по приетата по делото СИЕ, според която през периода 2018г. 2022 г. в счетоводството на бенефициера са отчетени приходи от продажба на грозде, както на база календарна година, така и на база стопанска година /таблици л. 831, 832, 833/, като е посочен и процентът на изпълнение на бизнес - плана през процесния период, за който е наложена атакуваната финансова корекция. Следва да се има предвид, че изводите на първостепенния съд изцяло съответстват на влязлото в сила решение № 619 от 19.04.2022г., постановено от Административен съд - Пловдив, по адм. д. № 2070/2021 г., с което съдът е отменил предходно постановен акт - АУПВ, който е бил издаден на база същите фактически и правни основания за неизпълнение на сключения договор и на Наредба №9/21.03.2015 г. С горепосоченото решение съдът е отменил обжалвания АУПВ, след изслушване на експертизи, не само защото е следвало да се приложи чл. 26, ал. 7 ЗПЗП във връзка с ЗУСЕФСУ, но и ясно е вписано следното: ... следва да се посочи, че от установеното по делото, чрез представените писмени доказателства към административната преписка, както и от приетите по делото съдебни експертизи, съдът счита, че не се установява неизпълнение на бизнес плана от ползвателя на финансовата помощ.. Следователно вече с влязлото в сила съдебно решение е счетено, че лицето Н. З. Х., в условията на указаната му доказателствена тежест е установил, че изцяло е изпълнил спечеления от него проект в обема и съобразно заложените изисквания в бизнес - плана и подписания договор с ДФЗ.
По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. По отношение заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, настоящият съдебен състав счита, се също следва да се отхвърли, защото по делото липсват доказателства за тяхното осъществяване.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1904 от 06.11.2023 г., постановено от Административен съд Пловдив, I състав, по адм. д. № 302/2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА
секретар:
Членове:
/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ
/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА