Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 2343/2024 г.

Производството е по чл. 229, вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частната жалба на Х. Фаиз, гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат В. П. - САК против Определение № 1267 от 02.02.2024 г. по административно дело № 1177/ 2024 г. на Административен съд– София град в частта, с която е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция" № 5386з-17-12.01.2024г., издадена от инспектор Г. М., действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив. Счита се, че определението е неправилно.

По делото е постъпила и частна жалба на Х. Фаиз гражданин на Афганистан, подадена чрез адвокат В. П. - САК против Определение по чл.166, ал.1 АПК, инкорпорирано в Решение № 861 от 8.02.2024 г. по административно дело № 1177/ 2024 г. на Административен съд– София град. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице условията по чл.166, ал.2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Моли се за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 232 от АПК, ответникът - инспектор Г. М., действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив, не ангажира становище по частните жалби.

Частните жалби са допустими, като подадени в законоопределения срок и от надлежна страна.

1. Частната жалба срещу определението, с което е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за оспорване на допуснатото предварително изпълнение е неоснователна.

Съдът е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение. Посочил, че съгласно чл. 161, ал. 1 от АПК, възстановяване на срока за обжалване може да се поиска, ако то се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. По делото не били представени никакви доказателства, установяващи такива основания, поради което искането не е било уважено.

Определението е правилно, но поради различни съображения от тези мотивирали съдебния акт.

Предварителното изпълнение на процесната мярка, което текстово е възпроизведено в административния акт е разпоредено по силата на закона. Съгласно чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ жалбата по реда на АПК срещу заповедта за принудително настаняване в специален дом не спира изпълнението на заповедта. Според това за жалбоподателя липсва правен интерес от защита по реда на чл.60, ал.5 АПК. В случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон защитата следва да се проведе по чл.166, ал. 2 и ал.4 АПК. Съответно в първоинстанционното производство тази защита е осъществена от лицето.

2. Частната жалба срещу определението, с което се отхвърля искането на лицето по чл.166, ал.1 АПК е неоснователна.

За да отхвърли искането по чл.166 АПК на Х. Фаиз, за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 5386з-17-12.01.2024г., на инспектор Г. М., действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив, административният съд е приел, че същото не е мотивирано и подкрепено с доказателства, поради което е неоснователно. Определението е правилно.

Според приложимата норма на чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ, заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в 14- дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. В случаите, когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 АПК. Същевременно презумпцията по чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 44, ал. 4 и чл. 46а, ал. 1 ЗЧРБ заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ, се прилага нормата на чл. 60 АПК, уреждаща общите основания за допускане на предварителното изпълнение.

Следователно, за да бъде отменено предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, както и вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Съдът във всеки отделен случай преценява дали защитата на личния (частен) интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява. Тежестта за доказване пада върху оспорващия.

Частният жалбоподател не релевира доводи и не сочи доказателства, мотивиращи възможността за настъпване на значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, при което съдът законосъобразно е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на издадената от инспектор, действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив.

Изложените в жалбата доводи, относно това дали постановеното в заповедта преследва легитимна цел са неотносими към основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение и не могат да променят постановения правен резултат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1267 от 02.02.2024 г. по административно дело № 1177/ 2024 г. на Административен съд– София град в частта, с която е оставено без уважение искането за възстановяване на срока за обжалване на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДНВЧ София при Дирекция "Миграция" № 5386з-17-12.01.2024г., издадена от инспектор Г. М., действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение, с което е отхвърлено искането по чл.166, ал.1 АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за принудително настаняване на чужденеца № 5386з-17-12.01.2024г., издадена от инспектор Г. М., действащ за Началника на сектор „Миграция“ към ОД на МВР Пловдив.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ