О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2389

гр. София 16.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 3815/2023 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител юрк. П. С., против въззивно решение № 242/10.04.2023 г., постановено по в. т. д. № 822/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 262059/22.06.2022 г., постановено по т. д. № 12776/2015 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от Министерство на вътрешните работи против „Абсолют 9“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 21 484,12 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.10.2012 г. до 15.09.2014 г. за ползване без основание на следния недвижим имот – две помещения с обща площ от 102,50 кв. м., находящи се на втори етаж на сградата в гр. София, ж. к. Сухата река, ул. Тодорини кукли № 47, за извършване на търговска дейност – офис и редакция на онлайн - издание „Д. Б. , ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3463,78 лв., представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2014 г. до 01.10.2015 г., като неоснователни. Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи Спортен клуб „Илияна“, на страната на ответника и Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие на страната на ищеца.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

Като основания за допускане на касационна проверка се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Договор за наем на имот – държавна собственост, сключен с трето лице и не по установения нормативен ред, противопоставим ли е на собственика на имота – Държавата, чрез ведомството, на което имотът е предоставен за управление? Този договор съставлява ли валидно правно основание в отношенията между собственика на имота и наемателя за осъществяваната от последния фактическа власт върху имота?“; 2. „В хипотезата на т. 2 собственикът на имота разполага ли с правото на иск на основание чл. 59 ЗЗД срещу наемателя на имота за заплащане на обезщетение за времето, през което е бил лишен от ползване на вещта?“ и 3. „Каква е по естеството си и в какво се изразява причинната връзка между обедняването и обогатяването на страните, когато се претендира обезщетение в случаите, когато е безспорно, че собственикът е лишен от възможността да ползва имота си – публична държавна собственост, който предвид характера на собствеността се ползва с особен режим, например отдаването под наем на страна при съобразяване на разпоредбата на чл. 16 ЗДС?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с приетото в т. 11 и т. 5 от ППВС № 1/1979 г., решение № 598/29.10.2010 г. по гр. д. № 1302/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 129/16.02.2010 г. по гр. д. № 406/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 75/15.05.2009 г. по т. д. № 770/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 251/04.04.2017 г. по т. д. № 1023/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 398/06.08.2014 г. по гр. д. № 1933/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 156/07.11.2018 г. по гр. д. № 1223/2019 г. на ВКС, III г. о. и решение № 55/03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г. на ВКС, III г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Абсолют 9” ЕООД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице - помагач Спортен клуб „Илияна“ изразява становище, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице – помагач МРРБ счита жалбата за основателна и иска да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се реши спора по същество с уважаване на предявените искове.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:

Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът МВР се легитимира като лице, комуто са предоставени за управление имоти публична държавна собственост, сред които и процесния - УПИ VI, кв. 148 по плана на гр. София, местност „Сухата река“ с площ от 20 293 кв. м., заедно с построените в имота сгради и с административен адрес - гр. София, ж. к. „Сухата река“, ул. Тодорини кукли № 47, по силата на Акт № 07-688/10.02.2011 г. за публична държавна собственост.Ответникът „Абсолют 9” ЕООД държи процесните две помещения с обща площ от 102,50 кв. м., находящи се на втори етаж на сградата по силата на наемен договор от 01.10.2012 г., сключен между Сдружение „Спортен клуб „Левски - Илиана“, в качеството му на наемодател и „Абсолют 9” ЕООД, в качеството му на наемател, за срок от три години, при уговорена месечна наемна цена в размер на 400 лв. Наемателят е предал държането на наемодателя на 15.09.2014 г., когато договорът за наем е прекратен. С нотариална покана, връчена на 05.06.2014 г., ищецът е поискал ответника да освободи ползваните помещения от него и използвани за извършване на търговска дейност - офис и редакция на онлайн – издание „Д. Б. , както и да заплати обезщетение за ползвания от него чужд имот, в размер на 1143,90 лв. месечно за периода от 01.10.2012 г. до датата на предаване на имота на ищеца.

За да отхвърли исковете като неоснователни съдът съобразявайки се с практиката на ВКС и установените факти е приел, че ползването не е било без правно основание, тъй като фактическата власт върху имота е предадена въз основа на валиден наемен договор, сключен с наемодател – несобственик.Не е налице обогатяване на ответницата, тъй като ползването е било възмездно и са заплащани месечни наемни вноски в полза на третото лице помагач.За основателно е прието възражението на ответника, че не е пасивно материално-правно легитимиран по предявения иск по чл.59 ЗЗД.Съдът е приел, че осъществилото се извъндоговорно разместване на имуществени блага е между МВР и третото лице – помагач, тъй като ответникът „Абсолют 9” ЕООД е държател на имота и го държи за наемодателя Сдружение „Спортен клуб Илиана“,който реализира ползите от имота, като го владее чрез ответника, на когото го е предоставил за ползване на възмездно основание.Прието е, че спрямо собственика на вещта обогатяването на владелеца е без основание, а обедняването на ищеца е функция на обогатяването на третото лице – помагач, възникнала от факта, че имота се държи за него от ответника.

Формулираните правни въпроси обуславят решаващата воля на съда, поради което представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК,но не обосновават наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.Така поставени същите касаят основателността на иска за присъждане на обезщетение по реда на чл.59 ЗЗД. Не е налице противоречие със задължителната практика на ВКС, на която се позовава и самият касатор, разглеждаща фактическия състав на чл.59,ал.1 ЗЗД / ППВС № 1/1979 г., решение № 79/07.07.2020 г. по гр. д. № 2688/2019 г. на ВКС, III г. о., решение № 190/12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 67/05.04.2016 г. по гр. д. № 4147/2015 г. на ВКС, IV г. о., решение № 190/ 12.12.2017 г. по т. д. № 512/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 88/28.08.2017 г. по т. д. № 834/2016 г. на ВКС, II т. о., решение № 262/22.02.2013 г. по гр. д. № 1480/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 73/07.06.2017 г. по гр. д. № 3034/2016 г. на ВКС, III г. о./, според която, когато липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Правилото на чл. 59 ЗЗД намира приложение и в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В тези случаи обогатяването се изразява не само в увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго лице. Връзката между обогатяването и обедняването е винаги конкретна, подлежи на установяване във всеки отделен случай, като следва да се изясни дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти. В тежест на ищеца по иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /връзката между тях/. Когато собственикът на една вещ е лишен от ползването й, той пропуска ползи, но тези ползи се реализират от владелеца/държателя на вещта независимо от това, по какъв начин той владее вещта – лично или чрез другиго и независимо от това, по какъв начин той е предоставил държането на чуждата вещ - възмездно или безвъзмездно. Наемателят по сключен с несобственик договор за наем на вещта е държател, който се обогатява от ползването й на договорно основание, докато срещу него не бъде предявена претенция от собственика за връщането на вещта. В този смисъл, ако извлича ползи, ползвателят по сключен договор за наем се обогатява на договорно основание и не дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД за ползването на вещта нито на насрещната страна по договора, нито на лицата, които претендират права върху предмета на договора, щом по отношение на тези лица е налице противопоставимо правно основание за държането на чуждата вещ. В случая въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и конкретно установената фактическа обстановка е формирал извод за липсата на един от елементите на фактическия състав на чл. 59 ЗЗД - обогатяването и обедняването да произтичат от един и същ общ факт или от обща група факти.

Разноски не следва да се присъждат, тъй като ответникът по касация „Абсолют 9” ЕООД не е представил доказателства за реално направени такива за настоящата инстанция, а на третото лице - помагач Спортен клуб „Илияна“ разноски не се следват.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242/10.04.2023 г., постановено по в. т. д. № 822/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: