О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.1004

гр. София,19.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на шестнадесети април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1409 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу решение №42 от 21.03.2023 г. по в. т.д.№332/2022 г. на АС В. Т. С обжалваното решение е потвърдено решение №47 от 03.10.2022 г. по т. д.№26/2022 г. на ОС Габрово, с което са отхвърлени предявените от НАП против „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н/ искове за установяване на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ на включени в списък на служебно приети вземания на кредиторите на „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н/, на публични вземания в общ размер на 49 647 лв., от които 45 386.80 лв., главница и 4160.20 лв. лихви, като обезпечени със запор с постановление на публичен изпълнител при ТД на НАП, вписано в ЦРОЗ.

В жалбата се навеждат доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че изводът на въззивната инстанция, че обезпечените със запор вземания не се ползват с привилегията на обезпечени в производството по несъстоятелност, е неправилен и не съответства на смисъла и съдържанието на императивната разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, която не подлежи на стеснително тълкуване. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени чрез учреден по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване.

Ответникът по касация „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н/ не изразява становище по жалбата.

Синдикът на „Логистичен терминал Свиленград“ АД /н/ не взима становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е посочил, че запорът, вписан по реда на ЗОЗ, е обезпечителна мярка, а не обезпечение. Приел е, че с налагането на запора се забранява на длъжника да извършва разпоредителни действия с имуществото, предмет на обезпечителната мярка, а при нарушение на тази забрана, действията се считат за непротивопоставими по отношение на кредиторите. Изложил е съображения, че въз основа на запора в полза на кредитора не възниква право да се удовлетвори предпочтително от сумата, получена при продажба на заложеното имущество - липсата на право е валидно за всички обезпечителни мерки, вкл. за вписания запор по ЗОЗ, на какъвто НАП се позовава, без значение дали вписването на запора предхожда или следва откриването на производството по несъстоятелност, още повече, че в случая заложният кредитор не би могъл да противопостави наличието на особен залог на третите добросъвестни лица, а именно останалите кредитори на несъстоятелния длъжник и поради това, че вписването е осъществено след откриване на производството по несъстоятелност. Счел е, че единствената привилегия, която следва от наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК е правото на държавата при открито производство по несъстоятелност и в рамките на 6 месеца от откриването му да реализира имуществото, върху което са наложени мерките по реда на ДОПК, но дори и в този случай вписването на мерките в ЦРОЗ не създава привилегия за предпочтително удовлетворение на държавата.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Формулираният от касатора материалноправен въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, но спрямо този въпрос не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че е въведено бланкетно, то не се установяват и предпоставките, с които съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В константната практика на ВКС, вкл. в постановеното от настоящия състав решение №50112 от 15.03.2024 г. по т. д.№1602/2022 г. на ВКС, ТК, Второ отделение се приема, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.

В случая въззивният съд се е съобразил изцяло с визираната практика поради което и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №42 от 21.03.2023 г. по в. т.д.№332/2022 г. на АС В. Т.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.