О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3397
София, 03.07.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия В. М. гр. д. № 3866 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд в частта му, с която след отмяна на решение от 06.02.2017 г. по гр. д.№ 34239/2011г. на Софийски районен съд, 40 състав, е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и по отношение на Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата на основание чл.108 ЗС, че В. К. Г. и Й. К. Г., като наследници на Х. М. М. са собственици по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ от 469 кв. м. /по цифрови данни от 484 кв. м./, с граници: [улица]и от три страни поземлен имот с пл. № *, който имот попада върху поземлен имот с пл. № *, парцел *-за обществено обслужване, кв. 54 по действащия план на м. „И.-И. - част 1 и 2“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, приета във въззивното производство, която скица, приподписана от съдебния състав, представлява неразделна част от решението; осъдено е Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, да предаде владението върху гореописания имот, както и на основание чл.109 ЗС да премахне частично попадащата в имота постройка на два етажа с метална конструкция, застъпваща 110 кв. м. от него, представляваща сграда с идентификатор * по КККР.
Касационни жалби срещу решението са подадени от Държавата и от Министерство на образованието и науката.
В жалбата на Държавата се претендира допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ към кой момент следва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавени имоти при въведено възражение за материална незаконосъобразност на акта за отмяна на отчуждаване по чл. 4 ЗВСВНОИ; 2/ при отчуждаване на група недвижими имоти за общо мероприятие необходимо ли е строителството да засегне всички имоти, за да се счита, че е осъществено планираното мероприятие; 3/ реституцията може ли да засегне публична държавна собственост; 4/ необходимо ли е за даден недвижим имот да е съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост; 5/ длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Посочена е съдебна практика спрямо всеки от въпросите, с която обжалвания акт влиза в противоречие според касатора.
В жалбата на Министерство на образованието и науката се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по правните въпроси: 1/ какъв е фактическият състав на възстановяването на собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.; 2/ какво следва да се разбира под „започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 12 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.; 3/ на кого трябва да бъде възстановено полученото парично обезщетение, получено при отчуждаването, на държавата или на общината; 4/ за задължението на съда да обсъди всички доводи на страните, да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани по надлежния ред доказателства във връзка с тези факти. Към първи, втори и четвърти въпрос е посочена практика на Върховния касационен съд, от която се е отклонил въззивния съд, а по третия въпрос се поддържа липса на съдебна практика и значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по двете жалби В. К. Г. и Й. К. Г. молят да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са допустими.
Производството е по ревандикационен и негаторен иск, предявени от В. и Й. Г. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и против Министерство на образуванието и науката. Като ответници по иска първоначално са посочени и Столична община, и Областната администрация на област София-град, но спрямо тях производството е прекратено от въззивния съд; решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила.
Ищците претендират да са собственици на спорния имот въз основа на влязло в сила на 12.12.2006г. решение по гр. д.№ 1817/2002 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, допълнено с решение от 30.10.2007г. по същото дело, с което е отменено отчуждаването по отношение наследниците на Х. М. на част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв.54, местност „И.-И.“ по плана на [населено място]. Твърдят, че паричното обезщетение за имота е било възстановено на 06.02.2008г. и е издадена заповед на 25.03.2009 г. заповед за деактуване от Столична община. На възстановения имот е даден проектопланоснимачен № *, но при нанасянето в кадастъра е установено, че попада върху съществуващ поземлен имот с пл. № *, който участва в УПИ *. Част от този имот е актувана за като публична държавна собственост с АДС № 02841/09.03.2001г., заедно с две бивши сгради на национализирана фабрика, които са били предоставени за ползване на Средно художествено училище за приложни изкуства /СХУПИ/ към Министерство на културата, а впоследствие са предоставени за управление на Министерство на образованието и науката /МОН/, считано от 01.10.2007г. Това министерство е е извършило действия по саниране, преустройство и други СМР по отношение на процесните сгради и е заградило целия имот с пл. № * от около 9000 кв. м., въпреки че му е бил предоставен само прилежащия терен към бившите фабрични сгради с площ от около 3250 кв. м. По този начин МОН е лишило ищците от достъп до имота, а попадащата в имота на ищците част от площта на двуетажна постройка е изградена без одобрени строителни книжа и разрешение по чл.120 ЗТСУ, не е описана в АДС № 02841/09.03.2001г., няма постоянен градоустройствен статут и не фигурира в действащия ЗРП на квартала, който има отреждане за обществено жилищно строителство и за комплексно обществено обслужване. Поради това претендират установяване собствеността, предаване владението и премахване на частта от сградата, която попада в имота им. С молба - уточнение от 09.04.2019 г. ищците са посочили, че притежават по 1/16 ид. ч. от процесния имот. О. М. на образованието и науката счита проведеното реституционно производство за непротивопоставимо, тъй като не е участвал в него. Сочи, че правото на собственост е възстановено при липса законовите предпоставки за това - мероприятието, за което е отчужден имота е изпълнено и имотът е инкорпориран в училищния двор, както и че възстановената част попада в ПИ № *, кв. 54, м. „И.-и.“ по плана на [населено място], който е публична държавна собственост.
О. Д. представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, твърди, че решенията на административния съд не са противопоставими на Държавата, тъй като не е участвала в производството по постановяването им. Твърди, че е налице основание, препятстващо реституирането на имота, а именно публичноправния му характер. Счита, че решението, с което се възстановява собствеността, не е влязло в сила, тъй като обезщетението е заплатено неправилно на Столична община, а не на правоимащото лице Държавата.
От фактическа страна е безспорно, че ищците са част от наследниците на Х. М. М., починал 1945г., а именно негови правнуци. Според нотариален акт от 1915 г. наследодателят е притежавал по давностно владение на нива от 5 дка, находяща се в м. К.“, [населено място]. С влязло в сила на 12.12.2006 г. решение от 06.08.2006 г., постановено по гр. д.№ 1817/2002г. на Софийски градски съд, Административно отделение, допълнено с решение от 30.10.2007г., по жалба на наследниците на Х. М. е отменено отчуждаването на недвижим имот - част от имот пл. № * от стар кв. 26, нов кв. 54, местност „И. - И.“ по плана на [населено място], с площ от 469 кв. м., отчужден със заповед № 3064/25.05.1948 г. Отмяната на отчуждаването е постановена спрямо Столична община. На 06.02.2008 г. в полза на Столична община е възстановено полученото парично обезщетение за отчуждаването на имота. Със заповед на кмета на Столична община от 2009г. е наредено отписване от актовите книги и предаване на наследниците на Х. М. на горепосочения имот, като е посочено, че той попада в УПИ *-„за ОЖС и КОО“, кв. 54, м. „И. - и.“ и е идентичен с ПИ с проектен номер *, к. л. 502, съгласно скица - проект от м. 08.2008 г., която е неразделна част от заповедта.
За идентифициране на спорния имот и установяване положението му спрямо притежавиния от Държавата и ползван от МОН терен са приети няколко технически експертизи, включително пред въззивната инстанция - основно и две допълнителни заключения. Извършена е съпоставка между възстановения имот, оградения и ползван от МОН терен и имотите, описани в актовете за държавна собственост. Установено е, че имотът, предмет на реституционното решение, е идентичен с част от имот пл. № *, к. л. 502 /стар, емисия преди 1950 г./, попадащ в кв.26 по регулационния план от 1948г. с отреждане „за гимназия“, т. е. с отчуждената част от имота, собственост на наследниците на Х. М. по силата на нотариалния акт от 1915 г.. Този имот по актуалния кадастрален план представлява част от имот пл. № *, к. л. 502, а по регулационния план от 1989г. на местн.„И.-и.“, изменен 2001г. попада в УПИ *-за ОЖС и КОО в кв. 54. За този УПИ е предвидено изграждане на 3, 4 и 5- етажни жилищни сгради. Процесният имот е имот с проектопланоснимачен № * съгласно скицата-проект от 2009г., приложена към исковата молба. Конкретно за процесния имот предвижданото застрояване по ЗРП е с пететажна жилищна сграда. Върху част от възстановения имот попада двуетажна сглобяема постройка с метална конструкция, която според вещите лица няма данни кога е построена и не са представени строителни книжа, удостоверяващи законността на изграждането й.
При съпоставка със съставените актове за държавна собственост се установява следното: Акт за държавна собственост № 5080/1966 г. е съставен за парцел *, oтреден „за училище“ от кв.26, м. „И.-*е.“ по регулационния план от 1962г. с площ 6460 кв. м., заедно с две фабрични сгради на площ 440 кв. м. и стопански сгради. Посочено е в акта, че част от терена е национализиран, а друга част е общински имот от улица и стар държавен имот, както и че е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Този парцел понастоящем е част от сега съществуващия УПИ *, oтреден за „ОЖС и КОО“ в кв. 54 по действащия ЗРП от 1989 г., в който влиза имот пл. № *, с площ от 5682 кв. м. Същият имот впоследствие е преактуван с акт за общинска собственост № 1201/1997 г. Върху акта е отразено деактуване и предаване владението на наследниците на Х. М. на процесната реституирана площ от 469 кв. м. Акт за държавна собственост № 6709/30.12.1969г. е съставен за две масивни училищни сгради, построени 1953г. и 1968г., дадени за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Според експертизите тези сгради се намират в оградения от МОН терен, но са различни от сградата, която попада в процесния имот. Акт за държавна собственост № 2198/1995 г. е съставен за национализиран терен 9638 кв. м., заедно с две фабрични сгради на 440 кв. м. в кв.26 по плана от 1962г. Според вещото лице имотът съответства на имот пл. № * по кадастралната основа към регулационния план от 1948г. Акт за публична държавна собственост № 02841/2001г. е съставен на база на акта от 1995 г. за двете фабрични сгради с площ 440 кв. м., ползвани за училище, бивша шпулова фабрика, с прилежащ терен 3250 кв. м. от общо национализирани 9638кв. м. Отразено е предоставяне на Средно художествено училище за приложни изкуства към Министерство на културата. Прилежащият терен попада изцяло в оградения от МОН терен.
Техническата експертиза пред въззивния съд е определила границите на оградения от МОН терен чрез геодезическо заснемане. Площта му е 6401 кв. м. и в нея попадат изцяло следните имоти по КК: ПИ ***, с площ от 5965 кв. м., ПИ ***, с площ от 350 кв. м., възстановени на наследници на Х. Р., ПИ ***, с площ от 270 кв. м., възстановен на наследници на В. К.. Разликата до 6401 кв. м. включва малки части от имоти с идентификатори *** и ***. В частта на процесния имот между [улица]и [улица]границата е материализирана с масивна прозирна ограда. Имотът по цифри 1-2-3-4-5-1, с площ от 469 кв. м., попада изцяло в оградения терен, който се владее от МОН. Спрямо КК същият граничи от всички страни с имот с идентификатор *** по КК. Спрямо действащия ПР се намира при граници: от три страни УПИ *-за обществено обслужване от кв. 54, от изток - улица и от юг - улица. От горепосочения имот под сграда с идентификатор **** попадат 110 кв. м.
Според основното заключение на техническата експертиза между поземления имот, предмет на АДС № 02841/09.03.2001г. и процесния имот липсва каквато и да е идентичност (пълна или частична), тъй като двата имота представляват части (произхождат) от стари имоти с пл. № * и *, които са съседни и не е възможно да се застъпват.
По отношение на двуетажната сграда, която частично попада в претендирания от ищците имот, експертизите сочат, че не е отразена в застроителния план от 1989г. и за нея не са налице строителни книжа. Сградата е нанесена в неодобрения КП в периода след 1996 г. и преди 2001г.
Тя е отразена в действащия ПРЗ на м.„И.-и. част I и част II” от 2009г. като съществуваща едноетажна сграда с постоянен градоустройствен статут в УПИ *-за обществено обслужване в кв. 54. Вещото лице от допълнителната експертиза сочи, че липсват одобрени проекти за двуетажната сграда с метална конструкция, както за първоначален строеж, така и за преустройство през 2009 г., нито с каква цел е построена и дали има обслужващ характер спрямо останалите сгради. Сградата не е посочена в актовете за държавна собственост. В допълнителното заключение от 17.11.2021г. е определена прилежащата площ към сградата, като границите й са означени на скица Приложение № 7Д. Според вещото лице е възможно обособяване на самостоятелен обект от незастроената част от реституирания имот при спазване законовите изисквания за площ и лице. По отношение възможността за премахване на частта от сградата, попадаща в реституирания имот, вещото лице уточнява, че ако се засяга конструкцията, ще е необходимо издаване на разрешение за строеж след обследване по реда на чл. 176в ЗУТ.
При горните фактически обстоятелства въззивният съд е намерил, че исковете за собственост срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и срещу Министерство на образованието и науката са допустими. При съвкупната преценка на събраните в първоинстанционното и във въззивното производство доказателства ги е намерил за основателни в установителната част на иска по чл. 108 ЗС спрямо двамата ответници, а в осъдителната част спрямо Министерство на образованието и науката. Съдът е приел, че ищците са наследници на Х. М. с наследствен дял по 1/16 ид. ч. Наследодателят е бил собственик на нива с площ 5 дка в местн. „К.“ съгласно нотариален акт от 1915г., част от която представлява имот пл. №* по стар кадастрален план отпреди 1950г. Имотът е отчужден през 1954г. по две регулационни преписки, като по силата на регулационния план от 1948г. частта от него, попадаща в кв.26, е отредена за „гимназия“. Отчуждаването е отменено с влязло в сила на 12.12.2006 г. решение на съда и полученото парично обезщетение е върнато на Столична община. Към момента на връщане на обезщетението (06.02.2008г.) процесната част от отчуждения имот представлява част от поземлен имот с пл. № *, а по регулационния план от 1989г. попада в жилищна зона, в УПИ отреден за обществено и жилищно строителство.
Съдът е посочил, че съгласно решение № 939/21.01.2010 г. на ВКС по гр. д.№ 4962/2008 г., IV г. о. предпоставките за връщане на одържавени имоти при отмяна на отчуждаването по чл. 4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ и ЗС /съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС/, следва да се преценяват към момента на връщане на получената като обезщение сума по аргумент от разпоредбата на чл. 6 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБHM, ЗДИ. В случая по действащия ЗРП от 1989г. (преди възстановяване на собствеността) в югоизточната част на парцел * oт кв. 54, където попада процесният имот, е предвидено свързано застрояване с четири и пететажни сгради с магазини и ателиета, а конкретно върху процесния имот е предвидено изграждането на сграда на пет етажа с магазини, което строителство не е започвало и не е реализирано. Следователно към момента на преценката на материалната законосъобразност на акта за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. имотът има отреждане за жилищно строителство. Върху процесната част от отчуждения имот към момента на влизане в сила на реституционния закон няма изградени сгради, съответстващи на предвиденото по плана от 1989 г. преотреждане. Поради това е налице законовото изискване върху имота да не е започнало фактическо строителство в изпълнение на благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение.
По-нататък съдът е обсъдил положението на частично попадащата върху процесния имот сграда. Приел е, че застъпването е върху 110 кв. м. от имота, или 151 кв. м. от пълната площ на стар имот пл. № *, придадена към кв. 26, обозначена по букви А-Б-5-4-3-Г-Д-А на скица приложение № 3 и че сградата представлява сглобяема постройка на два етажа с метална конструкция. Не е доказана законността на изграждането й, нито е представен акт за узаконяването й. Постройката не е отразена в кадастралния план, нито е предвидена в плана м. „И.-и.“ към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони. Тя е нанесена през 1999 г. върху ръчна скица № 69, полигон 81, създадена при геодезическо заснемане за попълване на КП и за първи път сградата е показана в неодобрената кадастрална основа към ЧИЗП за кв. 53 и кв. 54, м. „И.- и.“, одобрено 2001 г., като е отразена с тънка черна линия, т. е. като съществуваща сграда, която се предвижда за премахване или разрушаване. Съдът е счел, че тази сглобяема постройка, попадаща в част от процесния имот, е незаконно построена и поради това не представлява реализиране на фактическо строителство към момента на влизане в сила на реституционния закон и не е пречка за възстановяване на собствеността върху имот на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. закони.
За установяване на идентичността на процесния имот, като част от имот с пл.№ *, собственост на Х. М., с имота, предмет на реституционното производство и с имота, предмет на заповедта за деактуване от 2009г., както и с имота, заграден и владян/държан от МОН, съдът е ценил приетите заключения на технически експертизи. След обсъждането им е достигнал до извод, че процесният имот е идентичен с частта от стар имот пл. № *, собственост на Х. М., попадаща в кв. 26, която е била отчуждена за гимназия по рег. преписка № 5/54 г., означен на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза по букви А-Б-В-Г-Д-А, с площ на частта от 469 кв. м., която част към настоящия момент попада в имот с пл. № *, УПИ *-за обществено обслужване, кв. 54 по действащия план на м. „И.-и. част 1 и 2“ с граници: [улица]и от три страни имот пл. № *.
По делото не се спори, че ответникът Министерство на образованието и науката/МОН/ упражнява фактическа власт върху процесния имот в рамките на по-голям терен, който е заградил и владее/държи. Съдът е посочил, че с Решение на Министерски съвет от 2007г. на МОН са предоставени за ползване две сгради с площ от 440 кв. м., на три етажа и прилежащ терен от 3250 кв. м., предмет на АДС № 02841/2001г., ползвани за училище. От техническата експертиза пред въззивния съд и скица Приложение № 3, е видно, че МОН вдействителност упражнява фактическа власт върху терен от 6401 кв. м., който включва освен предоставените му сгради с прилежащ терен от 3250 кв. м., попадащи върху част от ПИ № ***, и други поземлени имоти. Възраженията на МОН, че възстановената част попада в ПИ № *, кв. 54, м. „И.- и.“ по плана на [населено място], който е със статут на публична държавна собственост, съдът е намерил за неоснователни. Изтъкнал е отново, че с акта за държавна собственост от 2001г. са актувани две фабрични сгради с площ от 440 кв. м., с прилежащия към тях терен от 3250 кв. м., които са част от национализиран терен от 9638 кв. м. /съгласно АДС № 2198/1995 г./, съставляващи част от имот пл. № *, кв. 54 /стар кв. 26/. С Решение на Министерски съвет от 28.08.2007г. тези сгради и терен са иззети от управлението на Средно художествено училище „С. Лука“ към Министерство на културата и са предоставени безвъзмездно за управление на МОН, считано от 01.10.2007г. Със заповед на Министъра на образованието и науката от 2009г. имотът - публична държавна собственост, представляващ част от имот пл. № *, кв. 54, състоящ се от горепосочените две сгради и прилежащия към тях терен, актуван с АДС от 09.03.2001 г., е предоставен безвъзмездно на Център за отдих и обучение- [населено място] /бюджетно звено към МОН/, което впоследствие е преименувано на „Учебен център“.Според съда двете фабрични сгради, описани в посочения АДС представляват бившата фабрика за шпули, находяща се в имот пл. № *, собственост на Х. Р., като по-голямата част от този имот с разположените в него фабрични постройки попада в кв.26 с отреждане за гимназия. По регулационния план от 1962г. тази част е включена в парцел *-за училище от кв. 26. Според АДС № 5080/25.07.1966 г. парцел * oт кв. 26 е предоставен за ползване на Промишлено училище за художествени занаяти. Въз основа на анализа на тези доказателства и на техническата експертиза съдът е установил, че между поземления имот, предмет на АДС № 02841/09.03.2001г. и процесния имот липсва пълна или частична идентичност, тъй като двата имота представляват части от стари имоти с пл. № * и *, които са съседни и не се застъпват, а единствено имат обща граница по линията 3-4 на скица Приложение № 4. Въз основа на експертизите съдът е счел, че процесният имот със стар пл. № * влиза в описанието на АДС № 5080/25.07.1966 г., съставен за парцел *-за училище, с площ от 6460 кв. м. от кв.26, преактуван с АЧОС от 1997 г., с идентично описание, но не фигурира в АДС № 2198/11.04.1995г., в АДС № 6709/30.12.1996г. и АДС № 02841/09.03.2001 г. Поради това процесният имот не представлява публична държавна собственост и не е идентичен с имота, предоставен за ползване от Министерство на образованието и науката. Ето защо Министерство на образованието и науката няма правно основание да упражнява фактическа власт върху процесния имот, включително чрез звеното си „Учебен център“. Затова съдът е уважил предявените от срещу Държавата и срещу Министерство на образованието и науката, като процесуален субституент на Държавата, искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищците, като наследници на Х. М. са собственици на по 1/16 ид. ч. от поземлен имот с площ 469 кв. м., с граници: [улица]и от три страни имот с пл. № *, който имот попада върху имот с пл. № *, УПИ *-за обществено обслужване, кв. 54 по действащия регулационен план на м. „И.-И.-част 1 и 2“, [населено място], означен с букви А-Б-В-Г-Д-А на скица Приложение № 3 към основното заключение на техническата експертиза, маркиран с лилава линия. Осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС за предаване владението върху имота съдът е уважил единствено срещу ответника Министерство на образованието и науката, който владее имота.
Искът по чл. 109 ЗС съдът е намерил също за основателен.Посочил е, че за да бъде определено застрояването на имота като неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, следва лицето, което е извършило застрояването, да не притежава облигационно, вещно право или сервитут върху имота /т. 3 на Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/. По делото е установено, че частично попадащата върху процесния имот сграда застъпва 110 кв. м. от него или 151 кв. м. от пълната площ на стар имот пл. № *, придадена към кв. 26, обозначена по букви А - Б-5-4-3-Г-Д-А, с обща площ от 581 кв. м. по скица приложение № 3. Тъй като законното изграждане на сградата не е доказано, то следва, че построяването й противоречи на действащия и одобрен ЗП от 1989 г., който е бил в сила към момента на провеждане на реституционното производство. Сградата не е актувана като държавна публична собственост с акт № 02841/09.03.2001г., както и със съставените преди него актове за държавна собственост, не е предмет на Решението на Министерски съвет от 28.08.2007г. и на заповедта на министъра на образованието и науката от 2009г., а също така няма обслужващ характер по отношение на останалите сгради по мероприятието. Доводът, че постройката е търпим строеж е ирелевантен за основателността на иска по чл. 109 ЗС. В случая от значение е обстоятелството дали попадащата част от сградата в процесния имот обективно пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Търпимостта на строежа по смисъла на § 127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ от 2012г. е свързана със задължението на техническите органи да не събарят извършен до 31.03.2001 г. строеж, който съответства на действащите към момента на извършването му или към настоящия момент благоустройствени правила, но не може да породи за собственика на имота задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото му на собственост. С оглед на това съдът е приел, че липсва правно основание частично попадащата върху процесния имот сграда с идентификатор ****, която застъпва 110 кв. м. от него, да бъде държана в процесния имот, както и че със застрояването й са създадени за ищците по-големи от обикновените пречки да упражняват правото си собственост в пълен обем.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:
По жалбата и изложението на Държавата.
Разкрива се основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първия правен въпрос, а именно: към кой момент следва да се преценяват предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ. Въззивният съд е приел, че това е момента на връщане на полученото обезщетение като се е позовал на решение № 939 от 21.01.2010г. по гр. д. № 4962/2008г. на ІV г. о., в което касационното обжалване е допуснато по въпроса към кой момент трябва да се преценяват предпоставките за връщане на одържавените недвижими имоти - към момента на влизане в сила на реституционните закони или към момента на съдебното решение, с което са били уважени исковете за реституция, поради противоречие с практиката по Тълкувателно решение № 2/2006г. на ОСГК, но изричен отговор на този въпрос не е даден. Същевременно, според практиката по Решение №514/2010 от 11.07.2011г. по гр. д. № 533/20201г. на ІІ г. о. при възстановяване на собствеността върху имот, отчужден по ЗТСУ и другите благоустройствени закони преценката за наличие на предпоставките за реституиране на имота следва да се извърши към момента на влизане на закона в сила - т. е. към 24.02.1992 г., когато имотът е одържавен въз основа на някои от законите, посочени с първоначалната редакция на закона или към 21.11.1997г., когато отчуждаването е извършено с нормативен акт от допълнително посочените с разширяване на приложното поле на закона с приемането на ЗОСОИ. В същия смисъл е решение № 500/12 от 16.01.2013г. гр. д. № 1309/2011г. на ІV г. о. година. При горните обстоятелства следва да се прецени дали въззивният съд се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд.
Следващите въпроси в изложението на тази жалбоподател: дали при отчуждаване на група недвижими имоти за общо мероприятие е необходимо строителството да засегне всички имоти, за да се счита, че е осъществено планираното мероприятие; дали реституцията може ли да засегне публична държавна собственост, не са намерили място в мотивите на въззивния съд и не са разрешени от него. Съдът изобщо не е излагал съображения по въпроса дали е изпълнено като цяло мероприятието, за което е отчужден имота, а е разсъждавал дали има строителство върху подлежащата на възстановяване част. Що се отнася до публичната държавна собственост, съдът е приел, предоставените на МОН сгради и терен не са такава собственост, тъй като не са включени в нито един от актовете за държавна собственост.
Налице е основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по четвъртия въпрос: дали е необходимо за даден недвижим имот да е съставен акт за държавна собственост, за да бъде определен същият за публична държавна собственост. Въззивният съд е отрекъл спорният имот да представлява публична държавна собственост, изхождайки от това, че не е включен в нито един от съставените актове за такава собственост. В практиката по Решение № 448 от 07.02.2011г. по гр. д. № 206/2010г. на ІІ г. о. и по Решение № 403 от 25.05.2010г. по гр. д. № 5024/2008г. на І г. о. се приема, че статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това дали за тях е издаден акт за публична държавна собственост или не, тъй като съгласно чл.5, ал.1 и ал.3 от Закона за държавната собственост, актовете за държавна собственост не пораждат права, а само констатират и удостоверяват такива права; публична държавна собственост са онези вещи на държавата, които са определени като такива с решение на Министерския съвет /чл.6, ал.2 ЗДС/ или със закон. Такива са изчерпателно посочените в чл.18, ал.1 от КРБ, както и в чл.2, ал.2 ЗДС обекти и имоти. В същия смисъл е Решение № 74 от 08.10.2020 г. по гр. д. № 4750/2019г. на І г. о. и посочената в него практика.
Последният въпрос е за задължението на въззивния съд да обсъди всички факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Той е обоснован с твърдение за необсъждане на писмо на Дирекция „Контрол по строителството“, според което извършеното преустройство на корпус І и корпус ІІ представлява ремонт по смисъла на чл. 151 ЗУТ и не е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Съдът изрично не е обсъдил посоченото писмено доказателство, но не може да се приеме, че този пропуск е от определящо значение за изхода на спора. Значението на това доказателство ще бъде взето предвид при разглеждане на жалбата по същество.
По жалбата и изложението на Министерство на образованието и науката.
Поставеният първи общ правен въпрос е за предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСНОИ по ЗТСУ и др., а вторият въпрос е за съдържанието на понятието „започнало фактическо строителство“ по смисъла на чл. 2 от закона. Разрешаването им попада в обхвата на въпроса, по които се допуска касационно обжалване по жалбата на Държавата.
Поради това касационно обжалване следва да се допусне и по двете жалби.
Тъй като тезата на касаторите е, че имотът е публична държавна собственост, то на основание чл. 84, т.1 ГПК държавна такса не следва да се внася.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260382 от 27.02.2023 г. по гр. д. № 15074/2018г. на Софийски градски съд по касационните жалби на Държавата и на Министерство на образованието и науката срещу уважаването на исковете по чл. 108 и по чл. 109 ЗС.
Държавна такса не е дължима на основание чл. 84, т.1 ГПК.
Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: