№ 1576

гр. София, 02.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова т. д. № 3880/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от ЗК “Лев Инс“ АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от САС, ГК, 14 състав, решение № 572/02.05.2023 г. по т. д. № 3475/2022 г., с което е изменено решение № 260029 от 12.07.2022 г. по т. д. № 8/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд, и е уважен иска по чл. 432 КЗ за сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 03.01.2021 г. до окончателното издължаване.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „Следва ли въззивният съд да определя по-висок размер на сумата за обезвреда на неимуществени вреди – болки и страдания, без в хода на съдебното производство да са обсъдени конкретно събраните доказателства и всички факти от значение за спорното право?“; 2/ „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя според конкретно нанесените вреди и съдебната практика по сходни случаи?“ и 3/. „Доколко петитума на иска е искане за присъждане на...