4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2790

гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3905 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К., представляван от адв. Н.М., срещу въззивно решение № 81/31.05.2023 г., постановено по възз. т.д. № 63/2023 г. на Апелативен съд – В. Т. с което е отменено решение № 122/22.12.2022 г. по т. д. № 123/2022 г. на Окръжен съд - Плевен и вместо това е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ЗАД „Д. Б. Живот и Здраве“ АД – София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 50 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилата при ПТП на 19.02.2022 г. смърт на брат му А. М..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроси, които обобщени и уточнени от състава на ВКС, се свеждат до следните: 1) какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки, на лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.; 2) кои са критериите, определящи наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалия, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя; 3) как следва да се прилага принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на брат на ищеца; 4) релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД застрахователните лимити; 5) длъжен ли е съдът в мотивите си да прецени всички конкретни за спора обстоятелства, да обсъди поотделно и в съвкупност всички доказателства, относими към предмета на спора. Твърди се, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1961 г., ППВС №4/1968 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, ВКС), както и с цитираните в изложението решения на състави на ВКС. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, в хипотезата на явна необоснованост на обжалвания акт.

Ответната страна по жалбата – ЗАД „Д. Б. Живот и Здраве“ АД – София, чрез юрисконсулт А.С., в писмен отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за касационно обжалване намира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 19.02.2022 г., около 18.50 ч. (в тъмната част на денонощието), на път III-306, [населено място] бряг, след табелата за край на населеното място, е настъпило ПТП, при което е загинал А. М. – брат на ищеца. Установено е, че мотоциклет „Сузуки ГСФ 600 Бандит“, рег. [рег. номер на МПС] , управляван от Ал.М. се е блъснал в задната лява част на спрял товарен автомобил „Ф. Т. , рег. [рег. номер на МПС] , като причините за ПТП са комплексни. От една страна, неразрешено високата и несъобразена с реалните пътни условия скорост (178 км/ч), с която се е движел мотоциклетът, са направили невъзможно възприемането навреме и заобикалянето на спрелия автомобил; а от друга страна – спирането на автомобила на забранено за престой място, в тъмната част на денонощието без светлини и без поставен триъгълник. Посочено е, че с присъда по нохд №744/2022 г. на Плевенския окръжен съд водачът на товарния автомобил е признат за виновен в това, че е нарушил правилата по ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Ал.М.. Не е спорно, че е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния за настъпилото ПТП водач на МПС и ответното дружество.

Спорен по делото е бил въпросът за материалноправната легитимация на ищеца, респ. - дали в отношенията между него и починалия му брат е имало изградена такава духовна и емоционална връзка, която да е била дълбока и силна, като болките и страданията от загубата да са с по-висок интензитет от обичайните, както и да са продължили в относително дълъг период от време, предвид задължителните разяснения в ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.

За да отхвърли предявения иск съдът е приел, че от събраните по делото доказателства са установени близките отношения между ищеца и неговия починал брат, които се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост. Същевременно е посочено, че от свидетелските показания и приетата съдебно-психологична експертиза не може да се направи категоричен извод за наличие на особено силна и дълбока връзка между двамата, както и за това, че търпените от ищеца болки и страдания надхвърлят по интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално се изпитват при смърт на обичан брат. Отношенията в семейството и между двамата братя приживе не са се отличавали от тези, присъщи за българските семейни традиции. Като малки, братята и сестра им израснали в общ дом, с един родител (майка), ищецът бил най-голям и помагал в отглеждането и възпитанието на по-малкия си с 11 години брат, а впоследствие му осигурил и възможност да работи заедно с него. Съдът е посочил, че помощта и подкрепата между братята била в рамките на обичайните разбирания за грижа, подкрепа и съпричастност между роднини от този семеен кръг. Към момента на инцидента всеки от тях водел самостоятелен живот, не били зависими един от друг. Помагали си финансово, поддържали редовни контакти и заедно полагали грижи за майка си. След смъртта на брат си ищецът изпитал неописуема мъка, не можел да повярва какво се е случило, бил стресиран, потиснат, с непрестанно усещане за тъга и болка, чувствал се безсилен и раним, затворил се в себе си, имал проблеми със съня, бил емоционално нестабилен.

Съдът е приел, че посочените емоционални страдания не могат да се окачествят като изключение от общоприетите близки взаимовръзки между родственици в традиционното българско общество. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се установява да са превишени нормалните, обичайни болки и страдания при кончината на много близък родственик, поради което претенцията на ищеца да получи обезщетение за претърпените морални вреди от трагичната загуба на неговия брат е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Настоящият състав на ВКС намира, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационното обжалване следва да бъде допуснато по формулираните от жалбоподателя въпроси № 2 и 3, касаещи приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и преценката на съда за обстоятелствата, които обосновават извод, че лицата, които претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък, са създали с починалия особено близка духовна и емоционална връзка. Въззивното решение се допуска до касационен контрол за проверка за противоречие със съдържанието на критериите, разяснени с приетото ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Останалите въпроси нямат претендираното от страната значение за фазата по чл. 288 ГПК и не са обуславящи за селектирането на жалбата.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 31.05.2023 г., постановено по възз. т.д. № 63/2023 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

Делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.