О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1888

гр. София, 18.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3939/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадени от КОНПИ /преди КПКОНПИ/ и Н. П. П. касационни жалби.

С касационната жалба на КОНПИ се обжалва решение № 53 от 25.04.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по гр. д. № 457/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 11.07.2022 г. на ОС - Сливен по гр. д. № 108/2021 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от КОНПИ /преди КПКОНПИ/ срещу Н. П. П. иска. Твърди, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, и се иска да бъде отменено.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и основанието по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. „С. Т. решение № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, които не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, следва ли да участват при определяне размера на значително несъответствие по см. на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т. е. следва ли същите да се изключат изцяло от анализа или следва същите да се отразят съответно като разход? В кои случаи тези стойности ще участват в анализа за определяне на значително несъответствие и ще подлежат на отнемане в полза на държавата, съгласно разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ?; 2/. „Съгласно чл. 147 от ЗПКОНПИ за движими вещи и парични средства на проверяваното лице, считат ли се тези, намерени в жилище, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес и следва ли същите да подлежат на отнемане в полза на държавата, в случай че са налични в края на проверявания период?“. Сочи се и очевидна неправилност на въззивното решение.

С писмения си отговор Н. П. П. излага становище за недопускане на касационно обжалване на решението в обжалваната му от КОНПИ част и за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на Н. П. П. се обжалва решение № 53 от 25.04.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по гр. д. № 457/2022 г., в частта, с която е потвърдено решение № 180 от 11.07.2022 г. на ОС – Сливен по гр. д. № 108/2021 г., в частта, с която предявените от КОНПИ /преди КПКОНПИ/ иска са уважени. Твърди, че в тази си част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и иска да бъде отменено.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което се твърди противоречие с ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г., ОСГК, без да е формулиран въпрос.

С писмения си отговор КОНПИ излага становище за недопускане на касационното обжалване на решението в обжалваната от Н. П. част и за неоснователност на касационната му жалба.

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

За да постанови решението си, Бургаският апелативен съд е приел, че не е спорно, че ответникът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр. с ал.2 от НК и по чл.253, ал.4, вр. ал.3, т.1, пр.2 и т.2, във вр. ал.2, пр.3, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, по образувано досъдебно производство № 57/2017г. по описа на СО – СП, пр. пр. № 550/2017г. по описа на Специализирана прокуратура, които престъпленията попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 и т.23 от ЗПКОНПИ. Посочил е че в хода на разследването с протокол за претърсване и изземване са намерени движими вещи и пари, чието отнемане се иска наред с други вещи и пари. С протокол № ТД03БС/УВ-11729/13.11.2018 г. е образувана проверка по повод установяване на незаконно придобито имущество на ответника по делото, с период на проверката: от 13.11.08 г. до 13.11.18 г. За да вземе решение за внасяне на искане за отнемане на имущество, Комисията е изготвила своя икономически анализ, като въз основа на признатите от Комисията приходи, разходи, нетен доход и стойност на придобито в проверявания период имущество е установено несъответствие в размер над 150 000 лв. За проверка на твърденията на ищеца и възраженията на ответника е назначена съдебно - икономическа експертиза, чиито констатации не са оспорени от страните. Прие е, че са доказани доходите и приходите от законен източник, като са приети по размер и обичайните разходи и са установени извънредните разходи за пътуване извън страната. Позовал се е на приетото по делото заключение, съгласно което нетният доход на ответника за целия проверяван период е отрицателна величина: около -79 000 лв. Посочил е и че установено е имущество на ответника, като за такова се приемат намерените и иззети с протокол за ПИ от органите на досъдебното производство пари и движими вещи - накити по наказателното производство, на обща стойност от 217 800 лв., придобито в периода на проверката МПС, отчуждено на 11.01.2011г., с пазарната стойност към датата на придобиването му в размер на 65 000 лв. и към датата на отчуждаване- 64 600 лв. Във връзка с оспорване на притежанието на иззетите вещи от майката на ответника, живуща на адреса, посочен в постановлението за претърсване и изземване по ДП № 57/2015г. на СО – СП на 27.09.2016 г., решаващият съд е изложил, че от съдържанието на протокол за ПИ (л.128 и сл.) се установява, че от жилището, обитавано от майката и бащата на ответника са иззети, наред с други пари и вещи копюри в същата валута и стойност, като протоколът е подписан от лицата, от които вещите са иззети без възражения. Процесуалното действие е извършено по отношение на майката на ответника във връзка с привличането и към наказателна отговорност по същото досъдебно производство. Позовал се е на чл.147 ЗПКОНПИ, съгласно който до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Счел е, че анализът на цитираната разпоредба изключва разпростиране на така създадената презумпция за собственост на движими вещи и пари върху такива, намерени в обекти извън посочените в закона. Жилището, в което са намерени спорните вещи принадлежало на майката на ответника, която не била от кръга на лицата по чл.142,ал.2 ЗПКОНПИ. Ето защо и само на това основание, без да взема отношение по принадлежността на сумите, съдът е приел, че иззетите с протокол за ПИ от 27.09.16 г. вещи не могат да бъдат отнети от ответника в настоящия процес на основание чл. 147 ЗПКОНПИ, без провеждане на пълно главно доказване от страна на ищеца относно факта на тяхното притежание от ответника. Доколкото тези суми са включени от вещото лице при формиране на несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество в размер на 364 635.07лв., имуществото следвало да бъде намалено с обща стойност от 213 291.90 лева – левовата им равностойност. При това изчисление несъответствието между нетните доходи и стойността на придобитото имущество възлизало на 151 343.17 лв., което несъответствие било значително по см. на §1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ - надвишаващо 150 000 лв. За неоснователно е приел оплакването по отношение на средствата, получени от продажбата на МПС през 2011г., тъй като от неоспорения пред първата инстанция анализ на приходите и доходите от законен източник на ответника, депозиран от вещото лице Н., можело да се направи извод, че към датата на придобиване на автомобила ответникът не е разполагал със средства от законен източник за покупката. Поради това обстоятелство, реализираната година по - късно продажба не представлявала източник на законни приходи за ответника и не следвало да намери отражение в приходната част. За неоснователно е счетено и оплакването по отношение отхвърлянето на искането за отнемане в полза на Държавата на суми по две банкови сметки открити в ПИБ разплащателна сметка с IBAN: [банкова сметка] и разплащателна сметка разплащателна сметка с IBAN: B., закрити към настоящия момент, тъй като по делото било установено по несъмнен начин, че суми в посочения в петитума на иска размер и банкова сметка на съхранение не съществуват в наличност. На отнемане по този ред подлежало притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки, а ако то липсвало или било отчуждено се присъждала паричната му равностойност, ако отчуждаването е противопоставимо на държавата, а при преобразуване - преобразуваното имущество, вкл. ако то се намира у свързани лица. Ето защо е заключил, че при съвпадане с крайни изводи на първоинстанцзионният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Решаващият съд е оставил е без уважение и частната жалба, като е приел, че съгласно чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ в случаите, в които не може да се приложи чл.156,ал.6 , разноските се присъждат по общото правило на чл. 78 ГПК, като в настоящия случай отхвърлянето на иска за конкретни суми и вещи се дължало на оборване на фактическите и правни изводи на ищеца, направени въз основа на представени от него доказателства, а не на бездействие на ответната страна.

По изложените от касатора КОНПИ основанията за допускане на касационно обжалване:

Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставеният от касатора правен въпрос: „Съгласно чл. 147 от ЗПКОНПИ за движими вещи и парични средства на проверяваното лице, считат ли се тези, намерени в жилище, в което проверяваното лице е регистрирано по постоянен и настоящ адрес и следва ли същите да подлежат на отнемане в полза на държавата, в случай че са налични в края на проверявания период?“, който въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.3 ГПК - липса на съдебна практика.

На другия въпрос в изложението на Комисията, съдът ще даде отговор с окончателния си акт.

По „изложените“ от Н. П. основания за допускане на касационно обжалване:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно дадените с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК задължителни разяснения, този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като даде ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, като непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

В случая в изложението към касационната жалба на Н. П. П. не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В него се сочи общо наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване, като е въведено твърдение, че обжалваният акт е решен в противоречие с задължителната практика на ВКС в ТР №4/2021г. от 18.05.23г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, без да е поставен нито един конкретен правен въпрос. Непосочването на правния въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Ето защо, в частта, с която предявените от КПКОНП /сега КОНПИ/ иска за отнемане в полза на държавата на имущество от Н. П. са отхвърлени, решението следва да бъде допускано до касационно обжалване. В частта, с която предявените от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ иска за отнемане в полза на държавата на имущество от Н. П. са уважение, решението не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 25.04.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по гр. д. № 457/2022 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от КПКОНПИ /сега КОНПИ/ искове за отнемане в полза на държавата на имущество от Н. П. П..

ДЕЛОТО да се докладва на председателя на ІV гражданско отделение на ВКС за насрочване.

НЕ допуска касационно обжалване на решение № 53 от 25.04.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по гр. д. № 457/2022 г., в частта, с която в полза на държавата е отнето имущество от Н. П. П..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/