Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: АНЕЛИЯ АН. С. при секретар М. Т. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 2457/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинския съвет Септември, чрез неговия пълномощник против решение № 618 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1100/2022 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

С касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, алтернативно - да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Иска се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – областният управител на област Пазарджик, чрез процесуалния си представител в писмено становище развива съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на областния управител на област Пазарджик срещу решение № 965 от 31.10.2022 г. на Общински съвет Септември, взето с Протокол № 47 и потвърденото с него решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, взето с Протокол № 46, с което УПИ XXVІІI – „за рекламна дейност“, пред кв. 135 по плана на гр. Септември, с площ от 8,3 кв. м е обявен за имот частна общинска собственост. С обжалваното решение е отменено решение № 965 от 31.10.2022 г., на Общински съвет Септември и потвърденото с него решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 704, взето с Протокол № 35 от 30.11.2021 г., Общинският съвет Септември на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е дал съгласие за изработване на проект за частично изменение на подробния устройствен план-план за регулация (ПУП-ПР) на улици с осови точки 492-277 и 277-494 пред кв. 135, по плана на гр. Септември, с който част от тротоара да се обособи в самостоятелен УПИ с отреждане "за рекламна дейност" в кв. 135. Установено е също така, че с влязла в сила заповед № 33 от 06.06.2022 г. на заместник-кмета на община Септември, на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проекта за изменение на плана за регулация на улици с осови точки 492-277 и 277-494 пред кв. 135 по плана на гр. Септември, с който част от тротоара се обособява в самостоятелен УПИ XXVІІI - за рекламна дейност в кв. 135, съгласно представения проект на План за регулация.

С решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет Септември, взето с Протокол № 46, УПИ XXVІІI - „за рекламна дейност“ в кв. 135 по плана на гр. Септември, с площ от 8,3 кв. м е обявен за имот частна общинска собственост.

В изпълнение на правомощията си по чл. 45, ал. 4, изр. второ ЗМСМА областният управител на област Пазарджик е върнал за ново обсъждане решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общинския съвет Септември, взето с Протокол № 46, тъй като според него липсвали мотиви, които да аргументират извършената промяна от публична в частна общинска собственост на посочения имот. От председателя на Общинския съвет Септември е било изготвено предложение № 414 от 20.10.2022 г. относно преразглеждане и „приемане повторно“ на Решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 46. Мотивите, съдържащи се в предложение № 414 от 20.10.2022 г. на председателя на Общинския съвет Септември, са изцяло възприети и възпроизведени в Решение № 965 от 31.10.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 47, с което местният представителен орган „приема повторно Решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 46“.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореното решение, взето от общинския съвет (ОбС) е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че за да бъдат налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), то следва имотът да е престанал да има предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС – да служи за трайно задоволяване на обществените потребности. Според първоинстанционния съд формалната промяна на предназначението на имота, когато той фактически продължава да служи за трайно задоволяване на обществени потребности, няма за последица осъществен юридически факт от категорията на този, възведен в хипотезата на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Административен съд Пазарджик е формирал извод, че процесният имот е част от общински път и представлява тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, т. е. по правното си естество е публична общинска собственост и промяната на характера на тази собственост в частна общинска собственост не зависи от желанието на общинския съвет, а от фактическото предназначение и използване на имота. По тези съображения съдът е отменил решение № 965 от 31.10.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 47 и повторно приетото с него решение № 930 от 28.09.2022 г. на Общински съвет – Септември, взето с Протокол № 46.

Така постановеното решение е правилно.

За да обяви УПИ XXVІІI – „за рекламна дейност“ пред кв. 135 по плана на гр. Септември с площ от 8,3 кв. м за имот - частна общинска собственост, административният орган се е позовал на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. Цитираният текст предвижда правомощие за общинския съвет да обяви за частна общинска собственост имотите, които са престанали на имат предназначението по чл. 3, ал. 2 ЗОбС. Нормата на чл. 3, ал. 2 ЗОбС очертава кръга от имоти и вещи, които са публична общинска собственост. Точка 1 на разпоредбата е препращаща и предвижда, че публична общинска собственост са имотите и вещите, за които това е предвидено в закон. В т. 2 и т. 3, като критерий за вида на общинската собственост на недвижимите имоти е посочено тяхното предназначение. Публична собственост са тези, които са определени да бъдат използвани за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и тези, за които общинският съвет е приел, че са необходими за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение.

Според чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС, общинска собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон, а според 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на 6, т.6 Закона за движение по пътищата, "тротоарът е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци". В чл. 167, ал. 1, изр. последно от ЗДвП е установено императивното правило, че в населените места тротоарите могат да се използват за търговски и други цели само ако е запазена площ за преминаване на пешеходците с широчина не по-малка от 2 метра. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), общинските пътища са публична общинска собственост.

В тази връзка, обосновано е прието от съда, че в конкретния случай не се установява улици с осови точки 492-277 и 277-494 пред кв. 135 по плана на гр. Септември да са престанали да бъдат път по смисъла на 6, т. 1 от ДР на ЗДвП и съответно като общински пътища съставляват публична общинска собственост. При това положение процесният имот, съставляващ част от въпросните общински пътища и представляващ тротоар, предназначен само за движение на пешеходци, очевидно също по правното си естество е публична общинска собственост. Както се посочи, промяната на характера на тази собственост в частна такава не зависи от желанието на общинския съвет или от взетите от него решения, а от фактическото предназначение и използване на имота.

В реда на изложените съображения съдът намира, че основателно областният управител се е позовал на относимите към разглеждания казус разпоредби на ЗП, а именно чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС във връзка с чл. 8, ал. 3 ЗП. В решението на общинския съвет се акцентира върху неприложимостта на този закон към спорните отношения, но застъпената теза не намира нормативна опора, поради следното: ЗП е специалният закон, уреждащ обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и функционирането на пътищата. Съгласно 1, т.1 от ЗП "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. В решението на общинския съвет превратно се цитира разпоредбата на чл.1, ал.2, т.1 ЗП. Нормата действително посочва, че законът не се прилага за улиците в населените места, както е посочено в административния акт, но видно от пълния прочит на разпоредбата, какъвто преднамерено не е направен в акта на общинския съвет, тази неприложимист не се отнася до онези от тях, които едновременно са участъци от републикански или общински пътища. От данните по делото се установява по несъмнен начин, че процесният имот е част от общински път по смисъла на чл.8, ал.3 ЗП.

Към молба от 10.05.2024г. на касатора е приложено решение № 1274 от 05.02.2024 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 6561/2023 г. и решение № 5238 от 25.04.2024 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. д. № 1215/2024 г. Макар същите да са постановени по аналогични казуси, то те нямат обвързваща сила за настоящия състав. Още повече, че е налице съдебна практика, в която тълкуването на относимите норми, кореспондира с това, възприето от настоящия състав, например решение № 673 от 19.01.2021г. по адм. д. № 1118/2020г., на четвърто отделение на ВАС, решение № 5339 от 29.04.2024 г. по адм. д. № 7817/2023 г. и решение № 5338 от 29.04.2024 г. по адм. д. №1217/2024 г. също на четвърто отделение на ВАС.

По изложените съображения решението на Административен съд - Пазарджик е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат, а ответникът не е заявил искане за присъждане на такива.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 618 от 27.10.2023 г., постановено по адм. дело № 1100/2022 г. по описа на Административен съд-Пазарджик.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА